Пътувах във влака. Влезе един скитник. Подпухнал, целият в синини. На вид около тридесет годишен. Оглеждайки се наоколо, той започна да говори:

- Господа, три дена не съм ял. Наистина. Страхувам се да крада, защото няма да ми стигнат силите да избягам. А съм много гладен. Моля ви, дайте ми кой колкото може. Не гледайте лицето ми, аз пия много. И това, което ще ми дадете, може би също ще го изпия! - говорейки той тръгна из вагона.

Хората у нас са добри - бързо събраха за просяка около петстотин рубли.

В края на вагона човекът се спря, обърна се към пътниците и се поклони до земята.

- Благодаря ви, господа. Нека Бог да ви благослови!

И изведнъж, седящият до последния прозорец мъж със злобен вид се развика на човека:

- Измет, гнида! Махай се оттук, животно! Пари просиш. А аз може да нямам с какво да нахраня семейството си. Може да са ме уволнили преди три дни. Но не прося като теб, измет!

Скитникът изведнъж извади от джобовете си, всичко, което имаше – вероятно около две хиляди рубли пари, разни смачкани листчета, и протегна ръцете си към мъжа.

- Ето, вземи. На теб ти трябват.

- Какво? - викна мъжът.

- Вземи ги. Ти повече се нуждаеш от тях! На мен ще ми дадат още. Хората са добри! – и той напъха парите в ръцете на мъжа, обърна се, отвари вратата и излезе в коридора.