Учените още не са постигнали съгласие дали черните дупки са масивни триизмерни страшилища или просто двуизмерни повърхности, проектирани в три измерения, точно като холограми. Амбициозно изследване, публикувано наскоро, подкрепя втората хипотеза. Учените са направили ново изчисление на ентропията в черните дупки, което подкрепя възможността тези гигантски загадки на вселената да са просто оптична илюзия.

Хипотезата за холографската вселена

Предложена за първи път през 90-те години на 20.век от физика Леонард Зюскинд, тази хипотеза твърди, че от математическа гледна точка вселената се нуждае само от две измерения, за да може гравитацията и физичните закони да работят. За нас обаче всичко изглежда като триизмерен образ на два двуизмерни процеса, проектирани върху огромен космически хоризонт.

Това може да звучи налудничаво, но разрешава сериозни противоречия между Айнщайновата теория за относителността и квантовата механика. Например, парадоксът на информацията - „нищо не може да избяга от една черна дупка, но материята никога не може да бъде напълно разрушена“.

Учените са имали голям успех в съчетаването на резултатите от гравитационните явления с поведението на квантовите частици, използвайки само две пространствени измерения.

От 1997г. насам са публикувани повече от 10 хиляди научни изследвания в подкрепа на тази идея. Ако оставим за малко настрана цялата вселена, нека приложим това мислене към черните дупки. Физиците предполагат, че не можем да разберем какво се случва, когато нещо навлезе вътре в черната дупка – оттатък от ръба, известен като „хоризонт на събитията“ –  защото няма „вътре“. Всичко, което преминава отвъд ръба, се заклещва в гравитационните изменения на повърхността.