Пари ми дай, акъл не ща

Това е едно от вярванията, което най-много ме изумява у нас. За разлика от предишните две, тук лирическият герой е толкова уверен в собствените си знания и умения, че ще се справи безпроблемно с управлението на много пари, стига да дойдат отнякъде. Животът е мъдър учител и понякога на такива хора им се усмихва късмета, и те получават така желаните пари. Резултатът е ясен. За по-малко от две години над 99% от тото-милионерите губят парите си и от голямата печалба остават само спомените, някое жилище и кола, която не може да поддържат с доходите си.

Защо се получава така? Защото тези хора нямат знанията и уменията да управляват парите си, независимо дали са малко или много. Когато спечелят джакпота, те правят същото, както и преди това – харчат всичко до стотинка. Все пак, част от тях се опитват да създадат бизнес, но и те се провалят, защото нямат опит и търсят лесното (да станат бизнесмени). Ако си мислите, че големите пари идват с указание за използване, лъжете се.

Инвестирането е рисково

Рискът при инвестирането се свързва с възможността да загубим пари. Всъщност, дори ходенето до магазина може да е рисково. Ако не знаем да смятаме, продавачката може да ни излъже и да загубим пари. Има хиляди начини да се разделим с парите си и само един да спечелим от тях. Този начин се нарича инвестиране. Да, има риск от загуба, но така работят икономиката и финансите. Колкото по-голям е рискът, толкова по-голяма е и възможната печалба.

Не се доверявайте на хора, които ви казват, че може да вложите парите си някъде, където няма риск и ще получите висока доходност. Или са измамници, или са наивници, но и в двата случая не са надеждни източници на информация. Ако си говорим за риск, едно от най-лошите решения е да не правим нищо с парите си и те да стоят на банков депозит. Така, гарантирано губим по 3 лева на всеки 100 от инфлацията и банковите такси и комисионни.

Богат или щастлив

Дали да съм богат или щастлив? Труден избор. Богатството си има предимства (по чисто финансови причини), но пък щастието май е по-важно. А може ли и двете? Задължително ли трябва да си нещастен, ако си богат? И щастлив ли си, ако нямаш един лев в джоба си? Изводът, до който аз достигнах е, че не е задължително да имаш много пари, за да се чувстваш добре, но пък липсата им понижава моят коефициент на щастие, и умът ми е непрекъснато зает да мисли как да изкарам пари, вместо да се наслаждавам на живота.

Животът е твърде шарен и с различни нюанси, за да си поставяме ограничения и да избираме от само две възможности, които взаимно се изключват. Познавам много хора с големи финансови възможности, които са щастливи, пътуват, помагат на другите, спокойни са, както и много хора с ниски доходи, които непрекъснато се карат за пари и все някой друг им е виновен.