6. Били са прекалено строги.
Едно е да се скарате на детето си заради невъздържаното му поведение, дори да го накажете, ако се налага, съвсем друго е да обиждате, да натяквате, да тормозите словесно или физически детето си. Съществува една приказка, че колкото по-високи са очакванията към един човек, то толкова по-успял става той. В действителност обаче е възможно да постигнете точно обратния ефект: ако постоянно критикувате детето си и изтъквате колко лошо се справя с нещо, то е вероятно да му подрежете крилцата и да го откажете да се занимава с въпросната дейност. Най-малкото ще му убиете желанието и ще го демотивирате. Няма нищо по-лошо от демотивираното дете. Всичко това може да доведе до поведенчески проблеми и други усложнения при развитието. Да не говорим, че по този начин вредите на вашите взаимоотношения с детето и връзката помежду ви отслабва.
Да наказвате детето си заради лош успех, е крайно непрепоръчително, твърдят психолозите. Това само би понижил цялостния успех на детето в училище, би създало у него неприязън към учебния процес и към вас като „мъчители”. Наказанието и поощрението трябва да бъдат провокирани само от значими неща. Например двойката в училище или счупената чаша не са ужасни престъпления и изискват мъмрене и обяснение, но не и наказание.
Прочетете още: Как да накажем детето, без да му навредим.
7. Не са взимали под внимание мнението на децата си.
Колко пъти само сме чували изрази като: „Много си малък, за да решаваш!”, „Като пораснеш, ще разбереш!”, „Още си малък, няма право на мнение!”, „Още си малък, ще слушаш какво казват възрастните” и т.н. Поставете се на мястото на детето. Не е приятно това да бъде аргумент срещу него, нали? В крайна сметка то няма вина, че още е малко, че не е пълнолетно. Това не означава, че няма право на мнение или че няма право на чувства. Ако греши, обяснете му, но не и с довода, че е малко и не разбира, а вие сте големи и разбирате всичко. Това изобщо не е така. Възрастните разбират толкова малко всъщност… Спомнете си историята на „Малкият принц” и ще се уверите колко много от истинските неща са забравили възрастните. Ако постоянно пренебрегвате мнението на детето си и не се вслушвате в думите му, е твърде вероятно да израсне като неуверен човек, който не може да взима самостоятелни решения. Как може и да бъде иначе, при положение че си свикнал винаги някой друг да решава вместо теб!
Позволявайте на детето си да взима самостоятелни решения (когато не го застрашават, разбира се) и само́ да стига до извода защо не са били правилни (ако е така). Позволете му да избира. Дори нещо елементарно като топка или кукла – не му бутайте друга в ръцете, защото на вас ви се струва по-хубава. Обсъдете решенията им с тях, но не ги игнорирайте.
8. Не са доставяли достатъчно радост на децата си.
Хубавите спомени от детството ни са най-ценното, което имаме и което никой не може да ни отнеме. Нещо повече, малките ваканции могат да се превърнат в огромно предимство на по-късен етап – ако едно дете расте в здравословна среда и се радва на разнообразни преживявания, това означава, че се развива активно. Щастливите деца се приспособяват много по-бързо в света като възрастни и с лекота развиват взаимоотношенията си с другите.
Много често родителите се връщат назад в спомените си и съжаляват, че не са водили по-често децата си в Зоологическата градина, в парка, на куклен театър, че не са пътували достатъчно често заедно. Ако децата ви са все още малки, имате шанса да го промените. Прекарвайте повече време с тях, положете усилие за повече разнообразие. Приемете го като лек и за себе си, и за тях. Правете щастливи децата си!
9. Следвали са съветите на другите хора.
Има хора, които просто умират да дават съвети – за всичко, от което разбират и от което не разбират. Понякога родителите, най-вече майките, се вслушват в тях – от неопитност, от любезност, от страх да не сгрешат. Истината е, че вие като родител би трябвало да имате най-верен инстинкт за детето си и да се доверявате най-вече на него. Със сигурност ви се е случвало всевъзможни „експерти” по улицата да ви съветват как да облечете детето си, какво да яде, дори е възможно директно да се обърнат към него и да се опитат да го поучат. Вие най-добре знаете кое е правилното за вашето дете. Отминавайте подобни вмешателства, без да им отговаряте. Понякога е възможно съветите да са разумни, разбира се, никой не казва да не ги чуете, но не е задължително да ги следвате.
Важно е да не позволявате на непознати да дават оценка и да изразяват мнение относно поведението на детето ви. Ако някой му се скара, заемете страната на хлапето си, но ако е виновно, обяснете му насаме защо не е постъпило правилно. Важно е детето да знае, че винаги може да разчита на вас.
10. Пропуснали са най-важните моменти от живота на децата си.
Някои неща може да не ни се струват особено важни, но за детето може да са. Дори да имате основателна причина да пропуснете рождения ден на детето си, не го правете. За него може да е от изключително значение да сподели с вас този момент, дори да е заобиколено от приятели. А и най-вероятно впоследствие ще съжалявате за пропуснатите моменти.
Намерете време да украсите елхата за Коледа заедно. Намерете време да отидете заедно на куклен театър или кино. Намерете време да се разходите заедно, да напазарувате заедно, да отидете на гости заедно. Всички тези неща са важни. Те са като малки бисерчета в кутията на времето. Всяко си има своето място и своята тежест. Ще дойде време, когато вие ще търсите компанията на децата си, а те ще предпочитат да излязат с приятели. Тогава ще изпитате най-голямата самота и най-силната болка. Затова споделяйте колкото се може повече време с децата си, ценете всеки ми и го прибирайте като безценен дар в сърцето си.
Цветелина Велчева
