Всички искаме децата ни да растат щастливи и успели хора. Затова понякога използваме всички средства, за да постигнем това, да се погрижим за щастието ни, но много често правим грешка. Общо взето следваме задължителните правила – децата трябва да слушат възрастните и трябва да учат. Само че подобни послания може да нанесат повече вреди, отколкото да донесат ползи. Някои общоприети схващания не носят ползи за младото поколение. А и не е ли крайно време да се променят старомодните закостенели разбирания? Ето какво трябва да спрем да правим и да говорим, за да позволим на децата да се развиват като самостоятелни личности:
1. Моето дете заслужава само най-доброто!
Да отгледаш разглезено дете, е фасулска работа. Специалистите по детско развитие казват, че едно разглезено дете се познава най-лесно по отношението му към чуждите желания: детето иска всичко веднага и на всяка цена. Когато пораснат, такива деца се превръщат във врагове сами на себе си: нямат чувство на отговорност, разполагат си минимални социални умения, егоисти са, използват хората за личните си цели, в общи линии се превръщат в едни недоволни и нещастни личности.
Най-добрият начин да предотвратите подобен развой на нещата е като възложите на детето задължения. Трябва да обръщате внимание на поведението и навиците му и да не позволявате да проявява неуважение към родителите си и към другите хора. Бонус е да научите детето на труд и да му покажете стойността на парите. Когато детето поотрасне, можете да му помогнете да намери своята първа почасова работа.
2. Детето винаги трябва да слуша възрастните!
Родителите често си поставят като основен приоритет децата да слушат родителите си. Само че не си дават сметка, че когато си научен постоянно да слушаш и да се съгласяваш, потискаш собственото си мнение и израстваш като човек, който няма да бъде лидер. Вечно послушното дете израства в послушен възрастен.
3. Шестицата е добре, четворката не!
Сигурен начин да създадете комплекси у детето си е да му втълпите, че оценката е само една и тя е шестица! Това може да провокира не само чувство на вина, но и да го накарате да живее в постоянен стрес. Има и нещо по-лошо от това – да приеме оценките не като израз на знания, а просто като число.
4. „Не се бий и никога не отвръщай!“
Човек трябва да знае кога е нужно да отстоява себе си и своите позиции. Ако постоянно повтаряте на децата си, че не бива да отвръщат на лошото с лошо, да отговарят, да се защитават, на практика вие ги учите да не отстояват себе си. Разбира се, че трябва да се постави граница между допустимата и недопустимата реакция, но не отнемайте правото им да бъдат себе си и да се борят за това.
5. „Ти гледай да учиш, аз ще се погрижа за останалото!“
Не, не и не! Майки, не правете тази мечешка услуга на децата си. Ученето не е най-изтощителното нещо на света, че да не може детето да си отнесе мръсната чаша в мивката и да си я измие, да сложи масата, да помогне за елементарни битови нужди. Не оправяйте стаята му вместо него. Не го учете така, защото ще се превърне в един разглезен пораснал човек, който ще очаква, че единственото му задължение е да работи, а пък жена му ще се погрижи за останалото.
6. Висшето образование е единственото, което се брои!
Разбира се, че висшето образование е важно. Особено когато говорим за инженер, учител, лекар. Но всичко зависи от държавата, от нивото на университета, от областта, в която искате да се развивате. Например, ако в САЩ докторът може да направи бляскава кариера и да се изкачи на върха на стълбата, което да се отрази и на заплатата му, това не значи, че го има и в другите държави.
Също така се наблюдава една любопитна тенденция в последно време – в области като IT, филмовата индустрия, разкрасяването и други дипломата не е толкова важна, колкото личностните качества, които притежаваш. Ето защо има толкова успешни бизнесмени и професионалисти, които не са завършили университет и нямат висше образование.
