Дъщеря ми тръгна на градина и стана особено нервна. Твърдеше, че там не ѝ харесва и, че никога няма да ѝ хареса. Вкъщи също напрежението беше високо. Алиса непрекъснато изпадаше в истерии, тръшкаше се и плачеше с повод и без повод.
Възпитателките в детската градина ни посъветваха да търсим консултация с детски психолог с надеждата той да даде някакво решение и ситуацията да се успокои.
Психологът действително даде много полезни съвети. Един от тях обаче се оказа „попадение точно в десятката“ - фантастичен и много лесен за приложение. Точно за него искам да ви разкажа.
Психологът ми каза, че най-важно е да покажем на детето, че го уважаваме и че знаем какво то чувства. По време на кризата, каквато и да е причината за избухването, да му помогнем (дори то да е над 5 години) да размисли и да разбере, какво точно се случва с него.
Когато родителите признаят и уважат чувствата на детето, трябва да го стимулират само да се се включи и да вземе участие в решението на проблема. Така истерията секва.
Ето конкретна ситуация:
Детето е готово да избухне. Поводът е без значение – куклата е със счупена ръка, дошло е време за лягане, не се справя с домашното или просто не иска да прави това, което сте го помолили да свърши.
Вие стоите и наблюдавате ситуацията. След това с възможно най-спокойния глас, който имате, задавате само един въпрос: „Това голям проблем ли е, среден или съвсем малък?"
Когато дъщеря ми се замисли какво точно се случва с нея, това подейства като с магическа пръчка. Аз задавам въпроса, тя отговаря, и обикновено сама предлага решение или поне ме насочва къде да го търсим.
Малките проблеми се решават най-бързо и просто.
