Писмото на един баща до неговата 9-годишна дъщеря.

През 1966 г. Хари Браун пише коледна картичка до своето дете, която да й помага да живее живота си по-пълноценно и по-щастливо. Нямаше да е лошо и ние да имахме по една такава коледна картичка на бюрото пред себе си. Колко по-лесно щеше да е всичко! Колко тревоги и празни очаквания щяхме да си спестим! Колко заблуди и огорчения щяхме да избегнем! Но никога не е късно да прогледнем, нали? Затова, днес, макар и със закъснение, ви подарявам тази коледна картичка. Препрочитайте я от време на време и не забравяйте: най-важното е да цените себе си. И хората, които ви ценят...

Коледа е и аз отново се чудя какво да ти подаря. Знам, че обичаш много неща - книги, игри, дрехи.

Но аз съм много себелюбив. Искам да ти дам нещо, което ще остане с теб повече от няколко месеца или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа.

Ако мога да ти дам само едно нещо, бих искал това е да простичката истина, за която ми бяха нужни години, докато я науча. Ако я научиш сега, това ще обогати живота ти по всевъзможни начини. И може да те предпази от много проблеми, наранили онези. които не са я научили. 

Тази простичка истина е следната:

Никой не ти дължи нищо. 

Собствената значимост

Как може толкова простички думи да са толкова важни? Може да не изглежда така, но ако ги разбереш, това ще е благословия за целия ти живот.

Никой не ти дължи нищо. 

Това значи, че никой не живее заради теб, дете мое. Защото никой не е теб. Всеки човек живее за себе си. Неговото собствено щастие е това, което той може истински да изпита.

Когато осъзнаеш, че никой не ти дължи щастие или каквото и да било друго, ще се освободиш от ненужните очаквания.

Това значи, че никой не е задължен да те обича. Ако някой те обича, това е, защото има нещо специално в теб, което го прави щастлив. Открий кое е това специално нещо и се опитай да го развиеш в себе си, така ще те обичат още повече.

Когато хората правят за теб разни неща, това е, защото те така искат - по някакъв начин ти им даваш нещо стойностно, което ги кара да искат да те зарадват. А не защото някой ти дължи нещо. 

Никой не е длъжен да те харесва. Ако твоите приятели искат да бъдат с теб, не е защото така трябва. Разбери какво прави другите щастливи и те ще искат да бъдат близо до теб.

Никой не е длъжен да те уважава. Някои хора може би няма да се отнасят с теб, както искаш. Но щом веднъж осъзнаеш, че хората не са длъжни да се държат добре с теб, ще се научиш да избягваш тези, които те нараняват. Защото ти също не им дължиш нищо.