— Мамо, ти тази нощ ли ще умреш?
— Да, но ти не се страхувай от смъртта, синко. Не е страшно да останеш без мен – Много по-страшно е да останеш без себе си. Надгробните плочи са всъщност за живите. Няма нито една причина да не вярваме, че смъртта е точно толкова красива, колкото и животът. Само защото не познаваме нещо, не означава, че то не е красиво и добро.
— В скалите ли отиваш?
— В скалите, любов моя, при Дядо Боже. Ще идвам винаги когато ме повикаш. Ще ме чуваш в някоя песен, с гларусите ще ти казвам „добро утро“ и ако заплачеш, когато се удариш и боли, ще дойда с вятъра, за да те погаля. Слушай внимателно света. Той е един за всички. Аз няма да умра. Просто ще стана прозрачна, невидима и тиха.
Мария Лалева, из „Живот в скалите“
