Не избираме родителите си. Но избираме какви да бъдем. Не можем да се върнем назад във времето и да променим начина, по който сме били възпитани. Но можем да направим крачка към възприемането на положителни поведенчески модели, ако са ни били предоставяни лоши.

Детството е етап не само на физическо, но и на емоционално съзряване. Децата, лишени от родителска любов, не са рядко явление. Такива деца неизбежно се сблъскват с много емоционални и поведенчески проблеми, докато съзряват и се превръщат в големи хора.

Когато човек се роди, той не е изградил своето самочувствие. Той все още не може да се възприема отделно от майка си - самочувствието на новородените деца е изцяло обвързано с присъствието на техните родители. Но с напредването на възрастта постепенно осъзнаваме, че сме отделни личности. Едва на 2-3-годишна възраст започваме да развиваме чувство за собствено „аз" или „его".

От 1 до 6-годишна възраст се развива нашето его/самовъзприятие, а отношенията с родителите ни през този период играят ключова роля за качествената страна на това его/самовъзприятие. Така че, ако през детството получаваме постоянна любов и подкрепа от родителите си, израстваме с усещането, че сме ценени и обичани. Тогава придобиваме способността да решаваме проблемите си, да създаваме здрави и осъзнати взаимоотношения, както и цялостно усещане за благополучие и увереност в себе си.

Ако обаче тази любов е непостоянна или сме изправени пред честа злоупотреба или травма, израстваме с ниска самооценка, страх от провал, недоверие и склонност към токсични връзки.

Когато детето забележи, че родителите не му отделят достатъчно време или са непоследователни в задоволяването на нуждите му, то развива чувство за собствена безполезност. А изкривеното самочувствие в тази възраст след това се отразява на поведението на човека като възрастен.

По-долу са изброени някои от поведенческите страни на хора, които не са познавали родителската любов като деца.

1. Страх от самота - нездравословна привързаност и токсични връзки

Дете, което познава родителската обич и подкрепа, израства със здравословни представи за взаимоотношенията. То има ясно изразено чувство за собствената си стойност и увереност в себе си. Съзнава, че е достойно да бъде обичано, че взаимоотношенията могат да бъдат стабилни и че светът е безопасно място за изследване и опознаване.

Ако обаче детето редовно не получава достатъчно любов и подкрепа, то израства с нездрави представи за взаимоотношенията. Те се ръководят или от обсебваща привързаност, или от пълно

2. Крайности в емоциите

Когато растат, децата получават помощ от родителите си, за да разпознават и изразяват емоциите си в безопасна среда. Ако родителите не помагат, те трябва да го направят сами така, както смятат най-добре. Когато пораснат, те ще изпаднат в емоционални крайности, отричайки напълно чувствата си или преувеличавайки ги неконтролируемо.

3. Нездраво его

Както вече споменахме, егото/самочувствието на детето започва да се формира на около двегодишна възраст. Времето, което родителите посвещават на децата си, и качеството на това време показват нивото на любов към детето.

Ако детето постоянно се чувства обичано и обгрижвано, то ще развие чувство за стойност и достойнство, което от своя страна ще доведе до формирането на здраво его у възрастния.

Ако детето не получава достатъчно любов и подкрепа в детството си, то ще чувства, че нещо не е наред с него, и следователно ще израсне с нездраво его и ниска самооценка.

4. Проблеми с доверието и неспособност да се поставят здравословни граници

Самооценката и светогледът на детето започват да се формират още в най-ранна възраст и до голяма степен се основават на взаимоотношенията му с родителите. Ако например родителите са винаги до него и му осигуряват подходяща грижа и подкрепа, детето расте с дълбокото убеждение, че светът е безопасно място и че нуждите му ще бъдат удовлетворени, расте с доверие и вяра в добротата на заобикалящия го свят. С това обаче също не бива да се прекалява, за да не си създава идеалистични очаквания от живота.

Ако детето расте без вниманието на родителите си или ако те не са в състояние да се грижат за него и да го подкрепят, то ще развие усещането, че светът е опасно място и че хората могат да го изоставят във всеки един момент. Заради страха си да не загуби някого или да остане самотно това дете трудно се доверява на близките връзки и приятелствата.

5. Невъзможност за поемане на рискове

Основната разлика между детето, което е обичано, и това, което не е, е, че първото осъзнава своята стойност за родителите си въпреки евентуалните си недостатъци или пропуски. То не се плаши от неуспехите, тъй като тези неуспехи не определят неговата стойност. Такова дете е много издръжливо и преодолява трудностите с лекота. Иска да изследва живота, да се възползва от нови възможности и не се страхува да рискува.

Този, който страда от непълноценна любов, израства с убеждението, че не е достатъчно добър, и затова усилено се опитва да избегне провала на всяка цена, вярвайки, че неуспехът е отражение на неговото несъвършенство. Тоест – че вината е негова. Той се страхува да напусне зоната си на комфорт и да рискува във всичко, което може да завърши с провал. Често такива хора не постигат целите си в живота.

Какво зависи от нас?

Наистина не можем да се върнем назад във времето и да променим начина, по който сме били възпитани. Можем обаче да направим крачка към усвояването на положителни модели на поведение.

За да направите това, ето няколко практически съвета:

1. Превъзпитайте детето в себе си

Детето у всеки жадува за любовта и приемането, които не е получавало като малко. То иска грижа от някого с наистина добро сърце и този някой сте вие.

2. Помолете за помощ

Ако не сте получавали достатъчно любов и внимание от родителите си, когато сте били деца, сте израснали с неизменното усещане за празнота. Постоянният стремеж за запълването й ви е откъсвало от мечтите, целите, дори от самото живеене, защото се чувствате обсебени от чувството на непълноценност.

За да запълните тази празнота, е важно да си създадете силно вътрешно самочувствие. Поговорете със специалист, той може да ви помогне да се справите с това.

3. Самодисциплина и здравословни граници

Създайте си здравословни граници в работата и в личните взаимоотношения. Научете се да определяте приоритетите си и да знаете кога да допускате другите до себе си.

Планирайте работата и развлеченията, времето за себе си и взаимоотношенията, като избягвате крайностите.

Източник: cluber.com.ua