Децата на нервните родители често също са капризни. Затова е добре да се запасим с повечко валериан, с търпение и да се учим заедно с нашите деца как да се разтоварваме от лошото настроение, без това да се отразява на околните.
Родителите често се вълнуват от кризите на децата в различни възраст. Повечето от така наречените от тях „кризи“ на практика не са кризи. Това са по-скоро конфликтни моменти, заложени в отношенията между деца и родители.
Какво се случва всъщност?
Децата, както е известно, много бързо и на скокове израстват във всяко едно отношение – физически, когнитивно и емоцианално.
А ние най-често регистрираме само физическото и когнитивното им развитие. Защото имат реално измерение – сменяме размера на дрехите, книгите, играчките, велосипедите ...
По-сложно се справяме със скокообразно и бързо променящата се потребност на хлапето да контролира и да проявява самостоятелност.
И точно тук изниква конфликтът на интереси – между тази потребност и нашите представи за реалните способности на отрочето ни.
Детето се опитва да отстоява своите права, а ние – нашите. Конфликт? Да. Криза? Все още – не.
Какво става след това? Всяка от двете страни настоява на своето.
Детето – понеже то е в определен етап на развитие, иска да решава само за себе си, за нас и... дори за околните.
Ние пък искаме да се придържаме към определени правила. Родителят трябва да бъде авторитет, а децата са длъжни да го слушат.
И тази постоянна борба за правото да вземаме решения, дори когато страните се съпротивляват, изтощава силите, а основното е, че поставя барикади пред самите родители.
Продължава на страницата на Новите родители
