За пореден път младите хора в България започват бунт срещу абсурда, но постепенно той прониква в съзнанието им и ги десензитира не само до толерантност към него, но и абсурдът се превръща в тяхна приета реалност.

Други дори не го разпознават като такъв. Така, един стар, нефункционален и разрушителен модел запазва своите сили през поколенията. Той легитимира себе си в съвременния свят като модерен абсурд.

Кои са механизмите, които правят това да се случва, етиологията на абсурда и кои са останалите ни реални начини да преодолеем това?