Чарлс Буковски е американски поет, романист и публицист, известен с безкомпромисния си език, любовта си към обществените низини като литературна тема и безразборния си личен и професионален живот. Той е представител на така наречения „мръсен реализъм”. Автор е на над 200 разказа, включени в 16 сборника, 6 романа и повече от 30 поетически книги.
За него Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност…”. Много неща са казани са него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”
Умира на 9 март 1994 г.
„Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.”
„Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.”
„Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.”
„Задникът е лицето на душата на секса.”
„Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.”
„Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.”
„Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.”
„Добрият писател знае кога да не пише.”
„Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.”
„Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.”
