Казват, че кризите сближават хората. Изследване на Калифорнийския университет в Бъркли сочи, че докато бедните си помагат взаимно в трудни времена, по-богатите са склонни да търсят утеха в материалните си притежания, пише Science Daily.
"Във времена на несигурност виждаме драматична поляризация, при която богатите се съсредоточават върху придобиването на богатство, а бедните прекарват повече време с приятелите и любимите си хора," казва Пол Пиф, психолог от Бъркли и водещ автор на изследването, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology.
Резулатите от пет отделни експеримента хвърлят светлина върху това как хората с различен социалноикономически статус биха реагирали при бедствия - природни или предизвикани от човека, включително икономически кризи, политическа нестабилност, земетресения и урагани. Те също помагат да се обясни защо във времена на нестабилност реакциите на хората спрямо несигурността и хаоса се поляризират.
Например когато питат участниците дали биха отишли на другия край на страната за по-високо платена работа, ако това ще прекъсне контакта им с близките, участниците с по-ниски доходи отговарят, че биха отказали, за да останат близо до приятелите, семейството и колегите си. За разлика от тях, хората от по-богатата прослойка на обществото са готови да скъсат връзките с общността си заради работата.
В лабораторни условия учените предизвикват у доброволците психическото усещане за хаос, което изследването, цитирано от Science Daily, дефинира като "чувството, че светът е непознат, непредвидим, случаен... общото усещане, че светът и собственият живот са несигурни и объркани".
Когато участниците са в такова състояние, разликите в материалното им положение много по-силно се отразяват върху реакциите им. Тогава богатите са много по-склонни да се съгласят с твърдения като "Парите са единственото, на което мога да разчитам" и "Времето, което не е прекарано в печелене на пари, е загубено време."
