Веднъж при Учителя дошъл един негов последовател с молба да му предаде основните принципи на своето учение. Но вместо да слуша учителя, той непрекъснато говорел за себе си и за своите разбирания. Учителят само мълчал и слушал.

По някое време му поднесъл и чай. Започнал да налива и наливал, наливал, дори и след напълването на чашата му. Чаят започнал да прелива. Гостът не издържал и извикал:

- Какво правите, не виждате ли, че чашата е пълна до горе?

- Точно така – отвърнал учителят и спрял най-после да налива. – Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам моето учение след като не стоиш пред мен с празна чаша?