Ако я обичаш, не искай да я държиш до себе си чрез манипулиране.
Не спестявай комплиментите си от страх да не придобие голямо самочувствие и да те остави.
Не я дръж в подчинение чрез страх и потъпкване на достойнството.
Спомни си какво предизвика у теб тя, когато я видя за първи път. Какво си помисли? Спря ли дъха ти? Беше ли в мечтите ти? Представяше ли си живота ви заедно?
Горд ли си да я имаш днес до себе си?
Тогава не я убивай с безразличието си.
Начинът, по който я виждаш и по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си и мисли за себе си.
Дай ѝ криле, за да полети. Дай й сила, за да разцъфва всеки път в обятията ти и да се гордееш, че това е точно твоята жена.
Не искай да я променяш и моделираш по свой начин.
Нека бъде свободна, нека следва мечтите си, нека развива духа си, нека споделя чувствата си.
Не искай от нея да бъде друга освен себе си. Не я убивай, а я обичай такава, каквато е – емоционална, разсеяна, тъжна и весела, ранима и силна, дете и жена, несъвършена, но истинска.
