Умението да се надсмиваме над себе си е рядко качество.

Много хора, които твърдят, че имат тази способност, всъщност се обиждат, ако някой друг изтъкне техен недостатък. За сметка на това обаче именно хората, които са най-обидчиви, обичат да посочват кусурите на другите, без да си дават сметка, че ги обиждат.

Да се надсмиваш над себе си, е висша форма на чувство за хумор. Самоиронията е умението да си над нещата, да покажеш, че не си се взел прекалено насериозно. Когато се надсмиваш над себе си, никога не спираш да се забавляваш. Щастливци са хората, които владеят това умение.

Според проучванията хората, които се надсмиват над себе си, имат и друго предимство – те са много по-социални, по-лесно печелят симпатии, по-лесно се сприятеляват и по-лесно печелят доверие.

Самоиронията почти винаги носи щастие и ни прави по-спокойни  по-самоуверени. Освен когато не е така. Затова психолозите говорят за два типа самоирония – градивна и разрушителна. Когато е с мярка и носи положителни емоции, е градивна. Когато обаче се превърне в нещо постоянно и дори агресивно, когато се използва не на място, тогава вече говорим за разрушителна самоирония. В този случай, вместо да си спечелим симпатиите на околните, можем да си навлечем съжалението и подигравките им.

Умерената и градивна самоирония е присъща на психически стабилните хора, които са се научили (и) с нейна помощ да управляват чувствата си.