Децата започват да мрънкат още преди да проговорят. И докато някои преодоляват този навик около втората си година, други продължават до по-късно.
Eстествената реакция на родителите им е да изразят досада, когато ги чуят да хленчат, и да ги помолят да престанат. Млънкането естествено не престава и се повтаря често, когато детето е в лошо настроение, гладно е или се чувства зле.
Хлапетата трудно могат да контролират безкрайното си мрънкане, но когато са 3-4 годишни, те вече могат да изразят, макар и с малко думи, състоянието си, без да проточват глас в характерните трели.
И въпросът е, как да ги накараме да променят тона?
Има няколко хитрини, които ще помогнат да изкорените този неприятен навик. И макар някои родители да са наясно с техниката, те често се провалят, защото пропускат някои съществени детайли, не са достатъчно последователни в установяване на граници, и не полагат 100 % усиля за промяна на навика.
Ето стъпките:
1. Когато детето започне да приказва лигаво, кажете с усмивка и най-спокойно (колкото и да сте гневни): „Много съжалявам, но твоят глас е много хленчещ, а моите уши не работят добре, когато ти мрънкаш.Така че, моля те, кажи го още веднъж като използваш гласа си на голямо момче/момиче."
2. Ако то повтори мрънкането, сложете ръка зад ухото (уж да чувате по-добре) и отново с усмивка кажете: „Аз знам,че казваш нещо, но ушите ми не го чуват. Можеш ли да го повториш, като използваш другия си глас на пораснало момче/момиче."
3. Ако детето леко оправи гласа, но тонът му остане мрънкав, кажете: „Сега вече те чувам. Благодаря ти, че използва новия си глас на пораснало момче/момиче."
И добавете: „Сега моите уши са щастливи, че вече използваш този глас!“
4. Ако обаче след две поредни молби детето продължи да хленчи, му обърнете гръб и го игнорирайте, докато не се успокои и не започне да говори нормално, без да хленчи.
5. Ако избухне с крясъци, кажете: „ Аз наистина искам да те чуя. Но ушите никак не ми съдействат. Те искат ти да използваш гласа си на пораснало момче/момиче."
Ако хлапето положи някакво усилие и промени гласа си, минете към точка 3.
Целта на това упражнение е постепенно да промените поведението на детето. И всяко и най-малко усилие от негова страна, трябва да бъде отчетено и възнаградено.
Важни условия:
6. Тази техника ще даде резултат само, ако вие и вашият партньор сте единни и последователни докрай, докато мрънкането не престане.
Колкото сте по-единни и последователни, толкова по-бързо ще постигнете резултат.
7. За да избегнете сблъсък, опитайте се да използвате мек и дружелюбен тон, когато го молите.
8. Насърчавайте всеки опит на детето да се промени – виж стъпка 3.
9. Ако детето полага усилия и мрънка по-малко, продължете да повтаряте и да обяснявате какви са вашите очаквания, докато тонът и гласът му не станат нормални.
10. Колкото по-спокойно и без емоции говорите с него, толкова по-лесно то ще се фокусира върху посланието.
Ако обаче детето види, че като хленчи има ответна реакция и ви ядосва, е много вероятно да продължи и да съхрани лошия си навик.
