Всяка четвърта млада майка на света страда от следродилна депресия, но все още това състояние е съпътствано с много неясноти и неверни твърдения. Затова и всяка бременна и наскоро родила жена, а много често и партньорът ѝ си задават въпроси за него. Събрахме най-често срещаните:

Как да диагностицираме правилно следродилната депресия?

Ако откриете най-малко три симптома, които не отминават дълго време, най-вероятно става въпрос за нея. Точна диагноза може да постави обаче само психотерапевт с помощта на специални тестове и въпросници. Защото следродилната депресия има много „лица“.

Ако след раждането жената непрекъснато се чувства уморена и отпаднала, значи ли, че не е готова за майчинство?

Нормално е да се чувстват така почти всички млади майки, и това състояние в много случаи преминава за около месец. Ако при вас не се получи така, обърнете се към специалист.

Може ли да възникне и при мъжете?

Да. Младите бащи също не са застраховани от следродилна депресия и ако изпитват безпричинни притеснения, постоянна тревога и нежелание да се грижат за малките, не е лошо да се потърси консултация със специалист.

Възможно ли е следродилната депресия да започне още по време на бременността?

Да, но това състояние се нарича пренатална депресия и го изживяват между 7 и 20% от бъдещите майки. Доказано е, че пренаталната депресия увеличава риска от послеродова депресия.

Може ли следродилната депресия да започне няколко месеца след раждането на бебето, а не веднага?

Да. Вероятността от развитието ѝ е налична в разстояние на една година след раждането.

Какво да правим, ако нямаме възможност да се обърнем за помощ към специалист?

За начало опитайте да отстраните всички фактори, които влияят отрицателно на самочувствието ви. Отложете всички битовизми и прекарвайте колкото се може повече време в почивка и общуване с детето. Състоянието се подобрява с лека гимнастика, разходка на чист въздух и медитация.

Какво да правим, ако близките не вярват в съществуването на следродилна депресия?

Снимка: Guliver / iStock​

Необходимо е да им обясните, че тя не е каприз, а официално призната форма на депресивно разстройство сред младите родилки. Поканете ги на съвместен сеанс по психотерапия, говорете открито с тях за това – най-близките ви са тези хора, на чието участие и помощ младата майка трябва да може да разчита, за да постигне емоционална стабилност.

Вижте целия текст на страниците на Новите родители.