Мама е най-близкият човек. В желанието си да отгледа и да възпита добре детето си , тя често изпуска тежки думи, казва неща, които оставят дълбоки белези върху душата му.

Грешен жест, необмислена постъпка, изпусната в движение фраза - при определени условия всичко това може да има негативни последици за хлапето: ниско самочувствие, зависимост от чуждото мнение и неразбиране на чувствата и нуждите на околните.

Какво казваме на децата си? Какви програми вкарваме в незрелите им глави?

Това са въпросите, които едва ли ще си задаваме в суматохата на ежедневните грижи.

Междувременно нашето дете слуша, чува и помни всичко. Според него, от устата на родител излиза неизменната истина за устройството на света, за гласните и неизказаните закони и за самия него.

Изречените от родителите фрази фиксират житейски нагласи и определят по-нататъшната му съдба. Независимо дали ни харесва или не, ние сме отговорни за щастието на нашите деца.

И така, какво им предаваме, коментира психологът Ирина Сидорова.

1. "Когато правиш така, аз вече не те обичам"

Вариациите на тази фраза може да са много. Но те са директна манипулация и засягат най-ценното нещо в живота на детето – майчината любов.

Какво е особеното в майчината любов? В нейната безусловност. Важно е детето да осъзнае, че е обичано като личност, независимо какво прави.

То ще има добро самочувствие, ако не се налага да се бори да заслужи нечия любов или съчувствие. Важно е да знае, че по дефиниция любовта не трябва да бъде „спечелена“.

2. "Виж твоята съученичка Яна ..."

Всеки е чувал това в детството си? Изглежда, че мотивът на родителя е ясен: вземи пример от тези, които са постигнали нещо, стреми се към звездите. Но не - нашите малки деца чуват друго. Те усещат унижението на личността си, сякаш родителя ги изоставя заради някой съученик или заради съседското дете. И то си мисли: „Яна е достойна за любов, но аз не съм“.

Сравнявайки своя син или дъщеря с някой друг, вие обезценявате неговите действия и постижения. В бъдеще самото дете престава да вижда своята собствена стойност.

3. "Кой те пита тебе, ти още нищо не разбираш"

Детето наистина знае много по-малко от родителите. Но дали това е причина да не го уважаваме като личност?

Подобна фраза потиска самостоятелността му и спира всяка инициатива в зародиш. Тя издава и родителската несигурност

4. "Не говоря с теб"

Мълчанието като наказание е много често срещана техника, използвана от майките. Последствията от него са много по-лоши, отколкото изглежда на пръв поглед. Не напразно психолозите наричат ​​това поведение на възрастните пасивна агресия, както и емоционално насилие. Детето не разбира защо внезапно са спрели да го "виждат" и да го "чуват". А най-важното е, че не знае кога ще свърши това.

5. „Ти нормален ли си?"

Преди да чуе тази фраза, детето никога не би си помислило, че нещо с него не е наред. То тепърва започва да опознава този свят и формира представи за себе си. Образът, че „нещо не е наред с него“ определено не е това, което то трябва да научи на старта на живота.

6. „За какво плачеш? Нищо не се е случило. "

С тези думи давате на детето да разбере, че неговите преживявания не означават нищо за вас. Вашата задача обаче е различна. Необходимо е да му внушите, че няма забранени чувства или емоции: всички имаме право от време на време да изпитваме гняв и възмущение, да бъдем тъжни, да не искаме да говорим с никого или обратното - да скачаме и крещим от радост.

Наистина можете да накарате детето си да „мълчи“ или „да не хленчи напразно“, но не забравяйте как всичко това ще му се отрази в бъдеще. Проблемите със самочувствието и невъзможността да разпознае собствените си чувства, са само част от злините. Децата, израснали с подобни фрази, често стават жертви на насилници, които бавно, но сигурно ги убеждават, че точно това заслужават.

7. "Ти си такъв егоист, мислиш само за себе си"

Като цяло обвиненията в егоизъм са родителска проекция. „Обвиненият“ просто не прави това, което вие искате.

Да мислиш за себе си и да правиш неща за свое добро е точно това, от което всеки се нуждае, за да бъде щастлив. Важно е обаче това да не става за сметка на другите.

Детето може да расте с чувството, че нещо не е наред с неговите желания и нужди, докато здравословният подход е да го научите правилно и навреме да разпознава истинските си желания.

8. „Къде са ти заврени ръцете?

Детето все още няма ясно изградено самочувствие и неизбежно ще приеме подобна фраза твърде лично. В резултат на това развива комплекс за малоценност и убеденост, че всяка грешка се дължи на личните му недостатъци. Друг „бонус“ от такова възпитание ще бъде перфекционизмът. Зарази него то няма да изпита удоволствие от добре свършената работа, защо поставя пред себе си твърде високи изисквания.

9 . "Посветих ти целия си живот"

Най-лошото нещо, което можете да втълпите на едно дете, е чувството за вината. А с тези думи вие полагате основата.

И то често си мисли: „Разруших живота на родителите си и ... се родих напразно? Значи съм лош?"

Някои хлапета, в опит да си признаят „вината“,  „да се отплатят“ на родителите си се отдават на мизерно и безсмислено съществуване.

В действителност хлапето няма вина, което означава, че е невъзможно да „я изкупи.“

Други, напротив, се бунтуват и прекъсват всякакъв контакт с родителите си, бягайки от тежко бреме на несъществуваща вина.

Децата несъмнено са важна и значима част от нашия живот, но все пак не целия ни живот. Със или без тях (а децата неизбежно ни напускат) е важно да можем да бъдем щастливи. Като цяло, да бъдем щастливи е може би едно от малкото неща, на които трябва да научим децата си.

Вслушайте се в познатата индийска мъдрост:

„Отнасяйте се с децата си като с гости в дома си. Нахранете ги, изучете ги и ги пуснете ...“

Мона Василева / Новите родители