Един търговец пътувал за Франкфурт за панаир и по пътя загубил кесията си, в която имало 800 гулдена. Значителна сума в онези дни. Тогава един кон струвал 40 гулдена.
Така че загубата на пари, за които е било възможно да се закупят 20 коня, разбирате, е голяма загуба.
Местен дърводелец вървял по този път и намерил тежка кесия. Занесъл я у дома. Той не казал на никого за това, но я скрил в очакване да се появи собственикът на изгубената кесия, и трябвало да я върне. А ако не е съгласен, това е друг въпрос. Но при всякакви обстоятелства трябва да изчака...
На следващата неделя свещеникът обявил в църквата, че 800 гулдена са изгубени и че който ги намери и върне, ще получи 100 гулдена награда. Честния дърводелец донесъл парите на пастора.
Той извикал търговеца, който дошъл и взел кесията си. Преброил парите и дал на дърводелеца не обещаните 100 гулдена, а само 5 придружени при това с много обидни думи: „Ти си взел сто гулдена, защото в кесията имаше 900 гулдена!“.
По такъв нечестен начин алчният търговец решил да измами и да спести пари.
Дърводелецът, разбира се, се възмутил от обвинението в кражба и казал:
„Не взех нито един гулден, да не говорим за сто. Аз съм вярващ."
Свещеникът потвърдил, че дърводелецът наистина е почтен и дълбоко религиозен човек, който спазва Божиите заповеди и затова не може да вземе тези сто гулдена. Но алчният търговец настоял на своето.
Те спорили дълго време и тогава свещеникът отвежда дърводелеца и търговеца в съда на град Франкфурт. Случаят се разгледал и станал обект на множество слухове за жителите на града. Затова в деня на съдебното заседание и обявяване на присъдата сградата на съда била препълнена. Всички се интересували как ще завърши паричният спор.
Съдията първо попитал търговеца: „Можете ли да се закълнете, че сте загубили точно 900 гулдена?“
На търговецът дори не мигнало окото, сложил ръка на Библията и изругал. По това време полагането на клетва върху Библията било много сериозен въпрос.
Тогава съдията се обръща към дърводелеца: „Можете ли да се закълнете, че сте намерили 800 гулдена?“
Честният майстор спокойно сложил ръка върху Библията и също се заклева.
Съдията обявил решението си: „Случаят е очевиден. Кесията, намерена от дърводелеца, не принадлежи на търговеца, защото той е загубил 900 гулдена. Следователно кесията и 800 гулдена се дават на дърводелеца и той може да разполага с парите както намери за добре. Търговецът ще трябва да продължи да търси портфейла си, в който имало 900 гулдена!“
Така търговецът губи пари и доброто си име. Присъдата на съдията се оказва мъдра и справедлива, защото алчността и злото се наказват.
