Хубаво е да мислим, че в последните моменти от живота ни може да предадем на околните някаква мъдрост, да изразим любовта си към любимия човек или да разведрим тягостната атмосфера с някоя закачка. В случая с известните хора по-долу, всеки един от тях е отишъл в гроба, след като е изрекъл една много съдържателна реплика, както ни убеждава Mental Floss.
1. Джон Уилкс Буут
“Безполезни” – Джон Уилкс Буут
След убийството на президента Линкълн в нощта на 14 април в театър Форд във Вашингто, Джон Уилкс Бут избягал на кон, въпреки болките в крака, който счупил, когато скочил от прозореца на сцената зад президент. На 26 април Буут стигнал до Вирджиния и се скрил в една плевня, но посред нощ, агенти дошли да го арестуват. Когато Буут отказал да се предаде, кавалеристите открили огън и той бил принуден да напусне. Тогава бил застрелян от сержант Бостън Корбет. Бут веднага бил парализиран, а тялото му положилина верандата, където бавно умрял. В последните си мигове той поискал ръцете му да бъдат повдигнати нагоре, така че да ги вижда и тогава произнесъл тази дума.
2. Елизабет Барет Браунинг
"Красива" - Елизабет Барет Браунинг (1806-61)
Елизабет Барет Браунинг е поетеса, чиито най-известни произведения са тези, вдъхновени от любовта й към съпруга й, поета Робърт Браунинг. През целия си живот Елизабет страдала от лошо здравословно състояние, а редица лични трагедии я принудили да живее като отшелник. Въпреки това, през 1844 г. поезията й привлякла вниманието на Робърт Браунинг и двамата започнали да си разменят писма. За 20 месеца двамата си разменят 574 писма и решават да се оженят. Заселват се във Флоренция, където Елизабет пише най-добрата си поезия и постига творчески успех. До 1861 г. крехкото здраве на Елизабет се влошило, и се твърди, че е умряла в ръцете на съпруга си. Последните й думи са в отговор на въпроса "Как се чувстваш?"
3. Пол Сезан
"Понтие" - Пол Сезан (1839-1906)
Днес Пол Сезан е считан за един от най-изтъкнатите творци на френския постимпресионизъм, но докато е жив в голяма степен неговият гений остава непризнат. Към края на живота си Сезан се връща към корените си в Екс-ан-Прованс, където продължава да рисува и най-накрая започва да печели скромно признание за таланта си. Въпреки това, меланхоличната му природа го кара все още да таи неприязън по отношение на някои негативни реакции към произведенията му. През 1906 г., докато рисува навън, се извива дъждовна буря и Сезан развива пневмония, която води до фатален край. На смъртния одър повтаря една дума отново и отново: Това е името на Огюст-Анри Понтие, директор на Музея Гранет, който през 1896 г. отказва на художника да изложи 100 платна, мисъл, която очевидно не му дава покой и на прага на смъртта.
4. Юлисис Грант
"Вода". - Юлисис Грант (1822-85)
Осемнадесетият американски президент Юлисис Грант е начало на държавата през 1869-1877 г.. Президентството му не се радва на голям успех. След оттеглянето си от Белия дом Грант неразумно инвестира във финансова компания, която фалира, оставяйки го с големи дългове. Диагностициран с рак на гърлото, Грант започва да пише мемоари в опит да осигури прехрана за семейството си. Грант диктува думите на стенограф, и когато здравето му се влошава до такава степен, че почти не може да говори, стенографката е принудена да седи все по-близо до леглото му, за да разбере прошепнатите думи. Последната страница на мемоарите е завършена само няколко дни преди смъртта на Грант, а книгата се превръща в голям успех.
