40 проникновени цитата за живота на Харуки Мураками

01 януари 2019 г., 16:11
9722

Първият издаден роман на Мураками е "Чуй как пее вятърът" от 1979 година, след което излизат романите "Флипер, 1973" (1980), "Преследване на дива овца" (1982), "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" (1985), "Норвежка гора" (1987), "Танцувай, танцувай, танцувай" (1988) и най-скорошния - "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" от 2013 година. Снимка: AnnaTamila / Shutterstock

Харуки Мураками е един от най-важните и влиятелни съвременни японски писатели и преводачи. Макар че често е критикуван в родината си заради увлечението му по Запада.

Вестник „Гардиън“ пък го определя  като един от най-големите съвременни романисти.

Със сигурност ви се е случвало да не можете да намерите подходящите думи, с които да опишете своите чувства и емоции. Когато настъпи този момент, просто се обърнете към творенията на Харуки. Той е човек, пред когото подобни препятствия не съществуват. И следващите 20 цитата го доказват.

***

Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.

Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря.

По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж.

Aко четеш книгата, която всички четат, ще мислиш само това, което всички мислят.

На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.

Какво означава самотата? Тя наподобява на чувството, което те обзема, когато в някоя дъждовна вечер стоиш отстрани на устието на голяма река и дълго наблюдаваш как огромният воден поток се влива в морето.

Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността.

Колкото по-възрастен става човек, толкова по-голямо място в живота му заема онова, което не отговаря на истината.

За съжаление часовникът тиктака, часовете се изнизват. Миналото се увеличава, бъдещето се смалява. Възможностите стават все по-малко, съжаленията – все повече.

Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.

Всичко, което изгубваме – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.

Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.

Ако всеки на този свят повярва, че накрая всичко ще завърши добра, няма да остане нищо, от което да се страхуваме.

Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив.

Каквото и да търсиш, няма да дойде във формата, в която го очакваш.

Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли.

Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.

Спомените на хората са горивото, което те изгарят, за да останат живи.

Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.

Гледано от далеч, всичко изглежда красиво.

Често се случва така, че най-важните неща на този свят започват като нещо съвсем незначително.

Да се движиш с всички сили в погрешна посока е по-лошо, отколкото изобщо да не се движиш.

Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си.

Ако всичко се случва точно по начина, по който на теб ти се иска, животът ще стане крайно безинтересен.

Ако не можеш да го разбереш без обяснения, няма да го разбереш и с обяснения.

Не обичам аскетизма. Просто не завързвам ненужни запознанства. Така хората могат да си спестят излишни разочарования.

За каквото и да мечтая, колкото и далече да отидат, хората не могат да бъдат друго, освен себе си.

Случайните срещи ни карат да продължаваме напред.

По всичко личи, че сърцето е скрито зад твърда черупка и да успеят да го разбият се отдава на малцина. Може би тази е причината така и да не успея да изпитам любов.

Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ – това е най-важното.

Най-важното, което научаваме в училище, е, че най-важните неща не се научават там.

Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари.

В живота има неща, които можеш да правиш единствено сам, и неща, които можеш да правиш единствено с някой друг. Важното е да умееш да ги съчетаваш.

Да приемаш нещата твърде на сериозно е сериозна загуба на време.

Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо.

На човека е дадена надежда, която той използва като гориво, така че да съумява да продължава да се движи напред. Без надежда "по-нататък" не може да съществува.

Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме.

Не съществуват такива тайни, които да не бъдат изтръгнати от сърцето.

Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.

Всеки човек е привързан към родното си място. Това как мислиш, как чувстваш, винаги е свързано с релефа, с температурата, дори с посоката на вятъра.

Ключови думи:
Коментари