30 дни до по-доброто самочувствие

26 август 2017 г., 22:10
1011

Syda Productions / Shutterstock

 

Да бъдем идеални е много сложно. А дали наистина е необходимо? За нас, като човешки същества е много важно да бъдем приети, обичани и хората около нас да осъзнават нашата ценност. Много често само и само за да направим добро впечатление на другите, сме способни, дори и принудени, да се държим така, както не ни е присъщо. Това, естествено, влияе на самоуважението ни, страда самооценката ни. Ето няколко причини за загубата на самоуважение:

•    непрекъсната самокритика;
•    стремеж към съвършенство при вече постигнато високо ниво на живот;
•    безпокойство за това какво ще си помислят и кажат другите;
•    чувство за вина и безполезност;
•    опити да се оправдаваме, когато вината не е наша;
•    търсене на компромис в собствените възгледи заради ценностите на другите.

Откъде се появява ниската самооценка? 
Основните причини, както и при другите черти на характера, се коренят в детството. Този „подарък” ни дават родителите, които общуват с детето по следния начин: „Отново ли загуби играчката си, заплес такъв?” или „Това е безотговорно, дори и най-елементарните си играчки не можеш да опазиш!”.

Детето вярва на своите родители и ако те постоянно му говорят, че е непохватно, че не е способно на това или онова, тогава то рано или късно ще започне да се отнася така към себе си. И в края на краищата проблемите със самооценката са му „в кърпа вързани”. В случаите, когато детето прави нещо не както трябва, вместо да му се казва, че е непохватно, е по-добре да му се обясни как да го направи по-добре.

Но се случва самооценката на възрастните хора да се снижи под критичната нула и от някакви външни събития (стресове), например неочаквано съкращаване от работа или раздяла с близък човек. Важно е да се отбележи, че на такива спадове в самооценката са по-податливи холериците и меланхолиците.  
Може ли да се повиши самооценката? 

Да, разбира се, че може 
Предлагам ви тридесетдневна програма, с която сами да постигнете това. Уговорката ми е, че не трябва да очаквате мигновени резултати и чудеса, но ако изпълнявате препоръките ми постоянно, а не от време на време, а също така подходите към процеса творчески, непременно ще получите резултати, които биха ви учудили.

Важно е следното: прекалено силното желание може да се окаже главната преграда по пътя към целта. Не е необходимо постоянно да мислите за това, че вашата самооценка нараства. До успеха ще ви доведе постоянно растящата вяра в себе си заедно с регулярното изпълнение на упражненията.

И така, разполагате с четири седмици да повишите нивото на самооценката си.

Преди да започнем същинската част, моля, отговорете си на следните въпроси:

1. Можете ли да се разделите с партньора си, защото чувствате, че заслужавате повече? 
2. Уважават ли ви колегите, приятелите, близките и роднините ви?
Ако сте отговорили на въпросите утвърдително, то онова ценно качество, каквото е високата самооценка и увереност в себе си, присъства напълно в живота ви. Но ако не е така?

Ето нашия план:

Седмица първа 
Всяка програма за развитие предполага предварителен анализ на моментното състояние. Това е началната точка.

Преди всичко е важно да определите в кои области имате ниска самооценка. Като правило това са една или две конкретни области. Например отношенията с другите хора, отношенията с противоположния пол или публичните изяви. Опитайте да определите тази област, като си отговорите на следните въпроси:

В отношенията си с какви хора забелязвате в себе си ниската самооценка? Направете си списък. 
В какви ситуации се проявява това?

Помислете и върху други аспекти на проблемите си в общуването. Запишете си всичко в тетрадка, предназначена специално за тази цел. 
Какво обикновено казвате на себе си, когато чувствате, че самооценката ви е ниска?

Често в такива случаи прибягвате до обезценяване на себе си, подценяване, обиди. Вместо да повдигнете рамене и да отминете, ако разговорът с колегата ви е протекъл неблагоприятно, или пък не сте успели да довършите работата си за деня, и да започнете да поправяте нещата, вие започвате да се самообиждате. Понякога това е очевидно за съзнанието ви и можете отчетливо да чуете своя вътрешен монолог. В този случай е лесно да разберете за какво конкретно се обиждате и какво искате от себе си.

Понякога обаче това съвсем не е очевидно. Mоже силно да се разстроите, да чувствате болка или отчаяние. В този случай се опитайте да „озвучите” своите чувства и да разберете като какъв/каква се усещате, ако нещо не се получава, как се отнасяте към себе си, как се наричате в този момент (какви думи употребявате) или как наричате другите хора, които приличат на вас.

Сега да преминем към диагностика на самооценката

Следното упражнение ще ви помогне да разберете каква е вашата самооценка. Запишете в тетрадката отговорите на въпросите по-долу. Бъдете честни към себе си и отговорете на всеки въпрос.

Какво мнение имате за себе си? На какво сте способни? Какви бихте били при възможно най-щастливото стечение на обстоятелствата? За какво сте достойни в този живот? Колко точки бихте си поставили, оценявайки ефективността на своята личност?

Устройва ли ви тази оценка? Как са ви оценявали родителите ви в детството ви? Как ще ви оценят те сега? Имате ли авторитет пред приятелите и колегите си? Опитайте се да помислите над тези въпроси, преценявайки всичко, което помните за своя опит от самооценката си и оценката на близките ви за вас.

Колко точки бихте поставили на своите близки от гледна точка на ефективността и успешността в живота: 1) на майка ви, 2) на баща ви, 3) на баба ви, дядо ви, 4) на брат ви (сестра) ви, 5) приятел (приятелка)?

Оценете себе си и близките си по скалата от 1 до 5.

Представете си колко точки биха ви поставили те за вашата ефективност и успешност по петобалната скала: 1) майка ви, 2) баща ви, 3) баба ви, дядо ви, 4) брат ви (сестра) ви, 5) приятел (приятелка).

Сравнете тези цифри и помислете над тяхната стойност. Какви са причините за различията в тази оценка? Запишете си изводите.

Дотук измина една седмица. Следва втората

Определете своите силни и слаби страни. Това е много важно упражнение, което ще ви помогне да оцените себе си адекватно. Не е важно дали самооценката ви е ниска или висока, по-важно е дали е адекватна.

Съставете два списъка. В първия отбележете всички свои достойнства (например отговорност, дружелюбност, общителност), а в другия отбележете своите недостатъци (например стеснителност, завистливост, склонност към конфликти и т.н.).

Предполагам, че ще ви е нужно повече време, и затова ви предлагам през тази седмица да се ограничите само с това упражнение. Още повече че е възможно и да ви трябва време да се пренастроите. 

Вече сте готови да навлезете в седмица трета

Време е за дневник на победите. Вземете чиста тетрадка или бележник и я озаглавете „Дневник на успеха”. В нея записвайте всичко, което в продължение на целия ден ви се е удало да направите добре. Това са вашите победи. Добре е да правите не по-малко от пет записки на ден през цялата седмица. Mоже да бъдат и съвсем дребни неща.

Естествено, в началото може да ви е трудно. Постоянно ще се питате дали трябва да правите това. Правилото в този случай е много просто: винаги когато се съмнявате, си отговаряйте положително: „Да, трябва да си запиша това”. Когато се случи да ви е трудно, да нямате увереност в себе си, тогава просто отваряйте дневника на победите и четете. Вашата самооценка се повишава, ставате по-сигурни и по-уверени. Правете това всеки ден в продължение на цялата седмица.

Дойде последната, четвърта и решаваща седмица

Какво може да ви вдъхнови и поддържа, ако ви е трудно или ако падате духом? 

Запишете на лист всички свои:

-    таланти;
-    достойнства;
-    силни качества;
-    постиженията в живота ви до момента.

Запишете какво ви поддържа в живота, на какво се опирате, какво ви помага да издържате на трудностите и да не се поддавате на проблемите. 
Какви други ресурси, вътрешни и външни, има във вашия живот? Може би това е някой от близките ви хора, който е бил или е във вашия живот, който ви обича и вярва във вас. 

Създайте си образ за себе си и го задръжте в главата си. Как? Погледнете в бъдещето няколко години напред. Какъв/каква искате да станете? Обмислете с подробности този образ: какъв/каква сте, как изглеждате, къде и какво работите, с кого общувате, какво е обкръжението ви, с какво се занимавате? Задръжте образа в главата си колкото може по-дълго и периодично се връщайте към него. Ако искате, го запишете. Той е вашият ресурс и може да ви вдъхнови да промените самооценката си.

Този метод е най-сложният, но дава положителни резултати. Същността му е в това да създадете в главата си нов образ за себе си. Постарайте се да го обрисувате колкото се може по-подробно. Колкото е по-точен, толкова по-бързо той ще се реализира. Опишете как се държите в различни ситуации, опишете характера си, маниера си на обличане и т.н. Поддържайте съответния образ в главата си минимум по един път на ден. Това е достатъчно дълго време, за да се „впие” той в подсъзнанието ви.

Върнете се към списъка от втората седмица за вашите слаби страни (не трябва да използвате обиди, не трябва да пишете „аз съм глупав/а”, защото това е унижаваща фраза). Преформулирайте ги така, че да ги превърнете в свои достойнства или насоки за развитие. Например „Аз дълго мисля какво да отговоря” ще стане „Аз винаги внимателно премислям, преди да отговоря”.

Връщайте се към този списък (както и към дневника на успехите) винаги когато ви е трудно и забелязвате, че самооценката ви пада или се самокритикувате.

Успех!

 

Ключови думи:
Коментари