"Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва? … Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето."
Това казвал прочутият руски писател и автор на "Доктор Живаго" Борис Пастернак. Роденият в Москва през 1890 г. писател и поет остава известен със своите стихове и с това, че отхвърля през 1958 г. присъдената му от шведския комитет Нобелова награда за литература. Два дни след като научава, че най-високото отличие за литература му е било приписано, Пастернак изпраща телеграма до Шведската академия с думите "Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен", а само четири дни по-късно изпраща и друга телеграма. В нея е записано: "Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ". Шведската академия отговаря с: "Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои".
Да си спомним за Пастернак с още цитати и негови размисли.
***
"Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите."
„Мрази всичко, което казваш, но не достатъчно, за да те убия заради това.“
"Да обичаш другите е тежък кръст."
„Имам чувството, че ако той не усложняваше напълно ненужно живота си, щеше да умре от скука.“
„Литературата е изкуството да откриваш нещо необикновено в обикновените хора и да описваш с обикновени думи нещо необикновено.“
"Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна."
"За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено."
"Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва."
