На днешната дата, 7 ноември 1913 г., в Алжир е роден френският философ, писател, драматург и журналист Албер Камю. Известен е като един от най-ярките представители на екзистенциалисткото направление във философията на ХХ век. Получава Нобелова награда за литература през 1957 г. Сред най-известните му произведения са „Чужденецът“, „Чумата”, „Пропадане”, „Митът за Сизиф“. Ето някои от най-запомнящите се негови мисли.
Ако съществува грях срещу живота, може би това не отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.
Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.
В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.
Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.
„Един водач – един народ“ означава един господар и милиони роби.
Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.
Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.
Като средство за живот в обществото аз бих предложил големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.
Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.
