19 февруари - 546 години от рождението на Николай Коперник

19 февруари 2019 г., 00:00
1318

В Торун, Полша се ражда Николай Коперник. По майчина линия е наполовина немец, което предизвиква спорове за националната му принадлежност и до ден днешен.

Коперник влошава отношенията си с римокатолическата църква, след като се превръща в най-отявления защитник на хелиоцентричната теория, която измества Земята от центъра на Вселената. Една идея, която влиза в пълен противовес с католическата догма.

Хелиоцентричната теория съществувала от няколко века, но предимно във фрагментарна форма – забравена във времето вследствие на системна религиозна опресия. Системата на Коперник подчертава седем основни теоретични принципи, описани в неговото съчинение „За въртенето на небесните сфери“, публикувано малко преди неговата смърт през 1543 г. и често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция:

1. Не съществува един център на всички небесни орбити или сфери.

2. Центърът на Земята не е център на света, а само център на тежестта, и на лунната орбита.

3. Всички сфери се движат около Слънцето, което стои като че ли в средата, на всичко.

4. Разстоянието между Земята и Слънцето е нищожно малко в сравнение с разстоянието между нея и звездите.

5. Всички движения, които наблюдаваме на сферата на неподвижните звезди, не принадлежат на нея, а на Земята. Именно Земята с принадлежащите й стихии извършва денонощно въртене около неизменните си полюси, при което небесната твърд и най-горното небе остават неподвижни през всичкото време.

6. Всички движения, които виждаме при Слънцето, не принадлежат на него, а на Земята и на нашата сфера. Заедно с нея се въртим около Слънцето, както и останалите планети, така че Земята извършва едновременно няколко движения.

7. Привидните прави и обратни движения на планетите не принадлежат на тях а на Земята. Следователно нейното движение е достатъчно, за да обясни голям брой от видимите по небето движения.

Коперник също представя и Вселената, като едно затворено пространство, което е ограничено от сферата на звездите.

Теорията на Коперник слага край на многовековните опити на учените да разберат истината за планетите и техните движения, като оборва всички съществуващи до момента научни документи по темата.

Нещо повече - „За въртенето на небесните сфери“ силно разклаща авторитета на църквата. Нейните деятели разбират какъв удар по религията нанася този труд на Коперник, където той принизява Земята до една от планетите. Книгата се разпространява свободно между учените и не минава много време, когато революционното значение на този труд се проявява в пълна сила. Появяват се други учени, които продължават делото на Коперник, като например Галилео Галилей. Те развиват и разпространяват идеята за безкрайността на Вселената, в която Земята е подобна на песъчинка по морския плаж, а световете са неизброимо множество, което принуждава църквата да започне ожесточено преследване на всички последователи на учението на Коперник.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    На този ден слънчевите лъчи огряват четирите статуи на Птах, Ра-Хоракти, Рамзес II и Амон-Ра, намиращи се във вътрешността на храма в Абу Симбел. Този феномен се наблюдава и на 21 октомври.
•    356 г. — Константин Велики заповядва да се затворят всички езически храмове в Римската империя.
•    1199 г. — С була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски орден — Тевтонския орден.
•    1861 г. — С манифест на император Александър II в Русия е премахнато крепостничеството.
•    1878 г. — Американецът Томас Едисон патентова фонографа.
•    1882 г. — Град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на град Добрич чрез указ на княз Александър Батенберг
•    1886 г. — По стар стил: Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия.
•    1910 г. — Открит е Олд Трафорд - стадионът на един от най-големите английски клубове - Манчестър Юнайтед. Съоръжението е с капацитет 80 000 места и става най-големият стадион на Острова.
•    1915 г. — Първа световна война: Започва Битката за Галиполи.
•    1924 г. — Персийският шах Ахмад е свален от престола.
•    1942 г. — Втора световна война: Японската авиация напада град Даруин, Австралия.
•    1943 г. — Втора световна война: В Тунис започва Битката при прохода Касерин.
•    1949 г. — Политическият кръг "Звено" престава да съществува самостоятелно и се влива в Отечествения фронт
•    1951 г. — В София се състои премиера на първия антифашистки филм "Тревога" (по пиеса на Орлин Василев, сцен. Анжел Вагенщайн, реж. Захари Жендов).
•    1963 г. — СССР се съгласява да изтегли войските си от Куба.
•    1986 г. — Космическа програма на СССР: В околоземна орбита е изстреляна космическата станция Мир — първата изследователска станция за дълго обитаване.
•    1992 г. — С указ на президента за Главен прокурор на България е назначен Иван Татарчев.
•    2002 г. — Космическият апарат на НАСА Марс Одисий започва мисията по картографиране на повърхността на Марс.
•    2003 г. — Самолет Ил-76 на иранските авиолинии катастрофира над Шахдад (Иран), загиват 275 души.

Родени

•    1743 г. — Луиджи Бокерини, италиански композитор († 1705 г.)
•    1792 г. — Родерик Мърчисън, английски геолог († 1871 г.)
•    1812 г. — Зигмунт Крашински, полски поет († 1859 г.)
•    1821 г. — Август Шлайхер, германски езиковед († 1868 г.)
•    1857 г. — Петър Габе, общественик
•    1859 г. — Сванте Август Арениус, шведски химик, Нобелов лауреат през 1903 († 1927 г.)
•    1861 г. — Рачо Петров, български офицер († 1942 г.)
•    1865 г. — Свен Хедин, шведски изследовател († 1952 г.)
•    1875 г. — Димо Хаджидимов, бъгарски революционер († 1924 г.)
•    1876 г. — Константин Брънкуш, румънски скулптор († 1957 г.)
•    1879 г. — Анхел Кабрера, испански зоолог († 1960 г.)
•    1881 г. — Константин Соларов, български военен деец († 1959 г.)
•    1896 г. — Андре Бретон, френски писател († 1966 г.)
•    1896 г. — Кирил Янчулев, български военен деец († 1961 г.)
•    1897 г. — Йордан Стубел, български поет († 1952 г.)
•    1899 г. — Асен Даскалов, български революционер († 1925 г.)
•    1900 г. — Георгиос Сеферис, гръцки писател, Нобелов лауреат през 1963 († 1971 г.)
•    1906 г. — Борис Попов, български политик († ? г.)
•    1906 г. — Георгий Тушкан, руски писател († 1965 г.)
•    1917 г. — Маргарете Нойман, немска поетеса († 2002 г.)
•    1919 г. — Петко Бочаров, български журналист
•    1922 г. — Стефана Стойкова, български фолклорист
•    1924 г. — Лий Марвин, американски актьор († 1987 г.)
•    1925 г. — Борис Арабов, български актьор († 1984 г.)
•    1929 г. — Жак Дере, френски кино-режисьор († 2003 г.)
•    1940 г. — Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан († 2006 г.)
•    1941 г. — Дейвид Грос, американски физик, Нобелов лауреат
•    1948 г. — Тони Айоми, британски музикант (Black Sabbath)
•    1949 г. — Пламен Вачков, български политик
•    1952 г. — Данило Тюрк, Президент на Словения
•    1953 г. — Атилио Бетега, италиански рали пилот († 1985 г.)
•    1953 г. — Иван Балсамаджиев, български актьор († 2010 г.)
•    1953 г. — Кристина Фернандес де Кирхнер, аржентински политик
•    1954 г. — Францис Буххолц, немски басист
•    1954 г. — Сократес, бразилски футболист († 2011 г.)
•    1960 г. — Принц Андрю, британски принц
•    1960 г. — Хелън Фийлдинг, английска писателка
•    1963 г. — Хана Мандликова, чешка тенисистка
•    1963 г. — Сийл, английски певец
•    1964 г. — Дъг Олдрич, американски китарист
•    1968 г. — Петьо Цеков, български журналист
•    1970 г. — Юасим Канс, шведски рокпевец
•    1977 г. — Джанлука Дзамброта, италиански футболист
•    1978 г. — Ибрахима Гай, сенегалски футболист
•    1983 г. — Детелин Далаклиев, български боксьор
•    1983 г. — Калоян Махлянов, български сумист
•    1987 г. — Ахмед Адли, египетски шахматист

Починали

•    197 г. — Клодий Албин, римски управител на Британия (* около 150)
•    1445 г. — Елеонора Арагонска, кралица на Португалия (* около 1402)
•    1826 г. — Атанас Богориди, гръцки писател (* 1788 г.)
•    1837 г. — Георг Бюхнер, германски драматург (* 1813 г.)
•    1897 г. — Карл Вайерщрас, германски математик (* 1815 г.)
•    1916 г. — Ернст Мах, австрийски физик (* 1838 г.)
•    1926 г. — Антон Шоурек, чешки математик (* 1857 г.)
•    1934 г. — Николай Осипов, руски лекар (* 1877 г.)
•    1938 г. — Едмунд Ландау, немски математик (* 1877 г.)
•    1951 г. — Андре Жид, френски писател, Нобелов лауреат (* 1869 г.)
•    1952 г. — Кнут Хамсун, норвежки писател, Нобелов лауреат през 1920 (* 1859 г.)
•    1960 г. — Цветан Каролев, български оперен певец (* 1890 г.)
•    1964 г. — Александър Брус Биеласки, американски юрист (* 1884 г.)
•    1964 г. — Димитър Баларев, български химик (* 1885 г.)
•    1966 г. — Йордан Ковачев, български писател (* 1895 г.)
•    1969 г. — Петър Завоев, български журналист и писател (* 1880 г.)
•    1980 г. — Бон Скот, австралийки музикант (AC/DC) (* 1946 г.)
•    1988 г. — Андре Курнан, роден във Франция физик, Нобелов лауреат (* 1895 г.)
•    1993 г. — Михаил Янков, български футболист (* 1928 г.)
•    1997 г. — Дън Сяопин, китайски комунистически ръководител и революционер (* 1904 г.)
•    2000 г. — Марин Големинов, български композитор (* 1908 г.)
•    2000 г. — Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски архитект и творец (* 1928 г.)
•    2001 г.— Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент (р. 1913)
•    2012 г. — Георги Черкелов, български актьор (* 1930 г.)
•    2013 г. — Робърт Ричардсън, американски физик, носител на Нобелова награда (* 1937 г.)

Празници и чествания

•    Световен ден за защита на китовете — Годишнина от решението на Международната китоловна комисия за забрана на китоловната промишленост през 1986 г.
•    България — Годишнина от смъртта на Васил Левски
•    Туркменистан — Ден на националния флаг

Източник: Wikipedia

 

Ключови думи:
Коментари