13 юли 1878 г. - Подписан е Берлинският договор

13 юли 2018 г., 00:00
3738

BrAt82 / Shutterstock

На 13 юли 1878 г. (1 юли по стар стил) в Берлин е подписан прословутият Берлински договор, който завинаги променя облика на България и околните страни.

Берлинският договор урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). Заключителен документ е на започналия на 13 (1) юни 1878 г. Берлински конгрес.

Състои се от 64 члена. Унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица земя. Великите сили обаче не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров.

Първите 12 члена на договора се отнасят за Княжество България. Берлинският договор в общи линии запазва статута на Българското княжество, предвиден от Санстефанския договор, но намалява неколкократно територията му. Ограничава я до земите между р. Дунав и Стара планина, заедно с тогавашния софийски санджак. Срокът на временното руско управление се намалява от 2 години на 9 месеца. Неговата задача със срок от 9 месеца е създаването на Княжество България.

Както и според Санстефанския договор, князът трябва да бъде избран от народа със съгласието на Великите сили и Османската империя, но сега се забранява той да бъде представител на някоя от европейските управляващи династии. Назначава се от султана. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (Конституция), изработен от събрание на местни първенци. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да й плаща ежегоден данък, но има собствено правителство и войска. За България остават в сила част от капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на Руско-турската война. Османската армия няма право да навлиза в нейната територия.

Членове 13 до 22 на Берлинския договор предвиждат създаването на автономна област, наречена Източна Румелия, в земите между Стара планина и Родопите. Тя трябва да се управлява от главен управител с петгодишен мандат, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. Държавното устройство на областта трябва да бъде уредено от комисия, съставена от представители на Великите сили.

Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема задължението да им предостави административна автономия.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия, но и стои в основата на много политически и човешки проблеми на Балканите и до ден днешен. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия ( 6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта си, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина покрай благоприятно условие, възникнало в Османската империя, където е започнала Младотурската революция.

Въпреки всички усилия да се поправи стореното, идеите на Берлинския договор съпътстват политиката относно Балканите и до днес.

Страници

Ключови думи:
Коментари