Имаме навика да си обясняваме странното и необичайно поведение на хората около нас с техния характер. „Ами просто са си такива!“, си казваме. Оказва се обаче, че понякога странностите са много по-сериозен проблем. Американските психотерапевти Арън Т. Бек и Артър Фрийман разкриват някои тайни за човешката природа в своята книга „Когнитивна терапия на личностните разстройства“.

Ето някои от техните най-интересни наблюдения, събрани в тези 10 черти на характера, които понякога са признак на сериозни проблеми.

Към първата част

6. Подозрителност, свръхмнителност

От време на време всички ни гони параноята и това е нормално, но някои хора минават всякакви граници в своята мнителност – вечно търсят някакъв скрит подтекст, въобразяват си разни неща, имат навика да подслушват, да четат чужди имейли, да ровят в чуждите вещи, да търсят под вола теле. Подобно поведение не е в границите на нормалното и говори за параноидно личностно разстройство, особено ако е съпроводено със следните симптоми:

Болезнено и необяснимо недоверие към половинката.

Търсене на подтекст в най-обикновени действия (например че съседът отдолу си тряска вратата нарочно, за да ви дразни).

Склонност да набеждавате всички около себе си за виновни.

Липса на чувство за хумор и неспособност да погледнете на нещата откъм смешната им страна.

Добър метод за справяне с хроничното недоверие е да съставите списък на близките си хора и всеки път когато са отговорили на очакванията ви, да слагате червена точка до името им. Например ако сте се страхували, че партньорът ще забрави за вас по време на семейното тържество/тиймбилдинг, но вместо това ви е обръщал внимание през цялото време. Следващия път, когато изпитате недоверие към някого, обърнете внимание на броя на червените точки и ще се успокоите.

7. Работохолизъм

Всички сме зависими от близките си – това е заложено в природата ни, но прекалената зависимост е позната в медицината като обсебващо/зависимо личностно разстройство. Основният признак на това заболяване е, че човек не може да взима решения сам, без да се допита до близките си или до шефа си. Ето още няколко признака на това особено състояние:

Съгласяване с обстоятелствата и с другите дори и да са неприятни и неприемливи за вас.

Чувство на дискомфорт, когато оставате сами, и натрапчиво желание да направите всичко възможно, за да не допускате да оставате сами.

Да сте готови да направите нещо, което ви е неприятно, само и само да се харесате на някого.

Натрапчиво чувство, че целият свят е срещу вас и всички искат да ви навредят или да предадат доверието ви.

Най-доброто, което можете да предприемете в случая, е да си съставите списък с качествата си. Например „Аз съм добър шофьор“ или „Проектът, който представих днес в офиса, беше добър“. Всеки път, когато имате нужда от чуждото одобрение, погледнете списъка, за да придобиете самоувереност.

8. Свръхемоционалност

Прекалената чувствителност може да бъде симптом хистерично личностно разстройство, познато също като хистерия или истерия. Желанието на човек да е в центъра на вниманието е донякъде естествено, но зависи в какви граници се простира и колко трудно човекът преодолява факта, че невинаги му се получава. Ако изпитвате гняв или непримиримост, когато прожекторите са върху друг, значи имате проблем.  

Ето някои от симптомите на това разстройство:

Постоянна нужда от подкрепа, одобрение и похвали.

Неспособност да се концентрирате върху конкретна задача за продължителен период от време.

Рязка смяна на настроението.

Прекалено емоционални речи и изказвания, изпълнени с патос, в които липсват факти и логични размисли.

Нетърпимост към скуката и еднообразието и желание постоянно да се прави нещо ново и различно.

Един от най-успешните начини да се справите с истерията, е като работите с таймер. Настройте го за 30 минути или един час, като за това време си поставите само една задача, без да се разсейвате с друго. Може би ви звучи лесна работа, но за свръхемоционалните хора това си е истинска битка със себе си, защото не ги свърта на едно място. Трудно си поставят цели, защото обикновено си мечтаят за нещо прекрасно, но неопределено и неясно. Затова друг подходящ метод е да си поставите ясни и точни цели – например „Да ме повишат в работата до два месеца“, „Да скоча с парашут идващото лято“, „Да се науча да готвя ризото“ и т.н.