7. Най-добрата научна фантастика е в диалог с традицията
Разбира се, че няма как да напишете първата история за пътуване във времето. Затова често ще чуете хора, които казват, че научната фантастика трябва да гради върху това, което е писано преди и предполага едно ниво на запознатост сред читателите с вече съществуващите творби. Така много космически опери, които се развиват в далечното постчовешко бъдеще, предполагат, че сте чели други космически опери, които се развиват в далечното постчовешко бъдеще и съответно ви хвърлят далеч зад борда.

Защо има значение: Има изгаряща нужда от това, което редакторът на Tor Books Патрик Нилсен Хайден и писателят Джон Скалзи наричат „научна фантастика входно ниво” – която предполага, че не сте чели нищо. И разбира се, да пишеш добра фантастика „входно ниво” изисква да си запознат с историята на жанра. Но съща така изисква и отказ да се ангажираш с открит „диалог” с творби, които новият читател няма да е чел. Освен това популярността на „младежката” фантастика, включително и сред по-възрастните, показва, че хората имат нужда от фантастика, която не е насочена към аудитория, потопена в десетилетия традиция.

8. Научната фантастика е либерална/ консервативна/ либертарианска/ социалистическа по своята същност

Това рядко се твърди толкова често, колкото се подразбира. Има и леви, и десни автори, които застъпват тази теза. Напишете в търсачката „научната фантастика е консервативна” или „научната фантастика е прогресивна” и ще откриете тонове статии, които защитават някое от тези твърдения или просто предполагат, че сме съгласни с тях. Всъщност научната фантастика е нещо прекалено широко, за да бъде ограничено до една политическа гледна точка.

Защо има значение: Не само защото това схващане би стеснило обсега на политическата научна фантастика – но и защото трябва да се предположи, че хората, които смятат, че фантастиката е неизбежно прогресивна, не са чели големите консерватори в жанра,  и обратното. А това значи, че не се срещат с нови и предизвикателни идеи.