Пристигаш вкъщи, вариш си кафе, сядаш в креслото, а наоколо – тишина... и всеки от нас избира какво е това: самота или свобода.
Не бива да се казва, че интровертите не обичат хората. Те просто са много избирателни. За някои хора думите „Вътрешната красота е по-важна от външната” не са безсмислен набор от думи. Но болшинството от обвиненията, стоварени върху крехките души на интровертите, са силно преувеличени.
Мит 1 – интровертите са неразговорливи.
Това не е така. Просто те не говорят, когато няма какво да кажат. Те не обичат празното бърборене. Ако ги заговорите за нещо, което ги интересува, няма да можете да ги спрете.
Мит 2 – интровертите са стеснителни.
Стеснителността няма нищо общо с интроверсията. Интровертите не се страхуват от хората, но за контактуване им е нужна причина. Те не общуват просто заради самото общуване. Ако искате да поговорите с интроверт, просто го заговорете, без да се страхувате, че ще изглежда невежливо.
Мит 3 – интровертите са груби.
Интровертите често не виждат причина да се церемонят и да обменят излишни любезности. Те искат всички да са естествени и искрени. За съжаление, това в болшинството случаи е неприемливо, затова на интроверта понякога му струва доста усилия да се приспособи и за него това е изтощително.
Мит 4 – интровертите не обичат хората.
Обратно, интровертите много ценят малцината приятели, които имат. Те могат да преброят близките си приятели на пръстите на едната си ръка. Ако ви е провървяло да сте приятел на интроверт, вие имате верен съюзник за цял живот. Веднага щом сте заслужили уважението му като стойностен човек, той е завинаги с вас.
Мит 5 – интровертите не обичат да излизат сред обществото
Глупости. Те не обичат да бъдат сред обществото твърде дълго. Те много бързо усвояват информацията и затова не им е нужно много дълго време да прекарват в обществото, за да бъдат „в темата”. Те ще се приберат вкъщи, за да се презаредят и преосмислят получените впечатления. Презареждането със спокойствие за интроверта е жизнено необходимо.
