В Националния етнографски музей бе открита изложбата „Звездното небе – митология и наука“, която въвлича посетителите във вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Под един покрив се срещат две, коренно противоположни полета на човешкото познание: традицията и народната памет наред с изследователските хоризонти, науката и технологиите. Събирано е културното и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката, светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти наред с научните открития, които обясняват законите на Вселената. Експонатите разказват за родните космически технологии и устрема на България към Космоса.
Изложбата е плод на двугодишен труд и е сътворена от голям интердисциплинарен екип от специалисти от различни области: етнолози, астрономи, инженери, дизайнери и др. Те се обединяват около идеята да се конструира един малък свят, включващ в себе си светлини и сенки, цветове и космически гласове, магически предмети и сложна апаратура, човешка фантазия и научна, логично подредена мисъл с ясен поглед към Всемира. Изложбата „Звездното небе – митология и наука“ е разделена тематично на три свързани части: „Исторически разказ“, „Небесните обекти през погледа на митологията и науката“ и „Прожекционна зала“.
Слънцето, Луната, звездите могат да бъдат достигнати в Националния етнографски музей – БАН
Първата част проследява развитието на астрономическото познание по нашите географски ширини в седем рубрики. В „Древни обсерватории“ се показват археологически култови обекти, които са служили и като места за наблюдение на движението на Слънцето, Луната, звездите и за отмерване на годишното време. В „Писмени източници“ са представени най-ранни български извори, свидетелстващи за познанията на средновековния българин за звездното небе до този момент. В „Астрономия и религии“ чрез цитати от Тората, Библията и Корана и с изображения и предмети се проследява отношението на трите основни религии в България към небесните обекти. В рубриката „Време и навигация“ се виждат традиционни практики за отмерване на времето и интересни уреди за навигация и ориентиране в пространството. „Образователни измерения“ и „Научни измерения“ въвличат посетителите в ретроспективен разказ за началото на астрономията у нас: начало на преподаването на астрономически знания по нашите земи, навлизане и разпространение първо на преводни, а после на първите български научни астрономически книги, отваряне на първата астрономическа обсерватория в България, утвърждаване на нашите първи професионални астрономи, изграждане на първия Планетариум, формиране на първите научни институти за изследване на близкия и далечен Космос, строежа на най-големия астрономически комплекс у нас и в Югоизточна Европа… Последна е рубриката „В безтегловност“, разказваща космическата история на нашата страна и завидните позиции на България в изследванията отвъд земното притегляне. Акцент са полетите на двамата български космонавти, българската космическа апаратура и изпращането на българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска в Космоса.
Втората експозиционна част потапя посетителите в „историята на звездното небе“ и е разположена в пет зали на Националния етнографски музей. Включва осем рубрики: „Слънце“, „Земя“, „Луна“, „Комети и метеори“, „Слънчеви и лунни затъмнения“, „Планети“, „Дълбокият Космос“ и „Звезди и съзвездия“. Чрез богат набор от текстове, изображения, предмети и причудливи уреди и апарати, служещи за демонстрация и обучение, интерактивни и мултимедийни центрове обогатяват знанията на посетителите с интересни факти.
Третата част от експозицията представлява импровизирана звездна зала – „планетариум“. В нея се прожектира специално създаден филм, проследяващ устрема на човека към опознаване на космическото пространство, започвайки от наземните любителски наблюдения към близки до нас обекти, преминавайки през наблюденията от професионалните астрономически обсерватории, за да достигне до изстрелването на пилотирани космически кораби и изпращането на космически изследователски сонди в Космоса. Един от най-интересните експонати в експозицията, който няма аналог в света, е първият апарат-планетариум в България - конструиран от арх. Милко Миланов през 1962 г. за нуждите на Планетариума в Димитровград.
Експозиция е създадена от Националния етнографски музей – БАН в партньорство с Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по Астрономия към Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум „Дж. Бруно“ – Димитровград, Астрономическата обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, Националния политехнически музей и Националния музей на образованието. Всяка от партньорските институции предоставя богат набор от информационни материали, фотографии и интересни предмети, които онагледяват изложбата. Богат набор от материали са предоставени от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Силистра, Историческия музей в Омуртаг и Градската художествена галерия „Д. Добрович“ в Сливен. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на република България, „Имперекс“ ЕООД и „Сфера Лайт“ ООД.
Иновативна изложба провокира размисли, дава знания чрез множеството етнографски предмети, учебни, демонстрационни и изследователски уреди и апарати, чрез красивите изображения, с внедрените мултимедийни и интерактивни центрове, с полезен информативен текст на български и английски език, чрез използването на цветови и светлинни ефекти. „Звездното небе – митология и наука“ разкрива старите, традиционни вярвания и представи на българите за небесните обекти и явления и едновременно представя съвременните научни открития, обясняващи тяхната същност, причини за съществуване, живот и развитие.
Експозицията предлага незабравимо пътешествие в дълбините на културното наследство и Космоса на всеки, прекрачил прага на Националния етнографски музей.
