Батерии, енергийно ефективни центрове за данни и интелигентни енергийни решения вече се разработват от български компании. Те показват, че страната има потенциал да бъде не само потребител, но и създател на технологии за зеления преход.

  • България инвестира значително по-малко в научни изследвания от средното за ЕС, но вече има успешни технологични примери.
  • Български компании разработват батерийни системи, които намират място в европейската индустрия за чисти технологии.
  • Центровете за данни могат да бъдат не само големи потребители на енергия, но и част от решението чрез използване на възобновяема енергия и отпадна топлина.
  • Дигиталните технологии позволяват по-ефективно управление на производството и потреблението на електроенергия.
  • За да се развият тези решения, България има нужда от по-модерна инфраструктура, по-добри правила и повече инвестиции.

Докато бизнесът предупреждава, че България може да изпусне добри възможности за високотехнологични инвестиции, у нас вече действат успешно компании, които разработват батерийни системи, интелигентно управление на енергията и нов тип центрове за данни. Дали държавата ще успее да превърне тези отделни успехи в устойчива индустрия, която да носи инвестиции, работни места и по-конкурентна икономика?

В един горещ летен следобед фотоволтаиците в България произвеждат повече електроенергия, отколкото електропреносната система може да поеме. Допреди няколко години това означаваше загубена енергия. Днес все повече компании инсталират батерии, които я съхраняват и връщат обратно в мрежата вечер, когато потреблението е най-високо. Това е само един пример как новите енергийни технологии вече променят начина, по който работи енергийната система. Така България постепенно намира своето място в новата европейска енергийна икономика. 

Страната ни е далеч под средните нива в ЕС в инвестиции в научни изследвания и разработване на нови технологии. По данни за 2024 г. държавата отделя за това три пъти под средното за ЕС или едва 0.77% от БВП при средно за Европа 2.24%. Изоставането е още по-голямо в университетите и частния сектор. На този фон Европа ясно заема позицията, че за да остане конкурентоспособна и устойчива, трябва да промени начина, по който развива промишлеността си.

Накратко това означава десетки пъти по-малко средства за научни лаборатории, пилотни инсталации, демонстрационни проекти и иновации в сравнение с водещи страни като Дания и Белгия. Още по-проблемно е, че липсва ясна статистика за това каква част от тези средства реално отива за научни изследвания, свързани с енергийни иновации и чисти технологии. Резултатът е предвидим: България участва в стратегическите иновационни процеси на ЕС пасивно и неамбициозно. Данните показват, че България остава сред т.нар. „нововъзникващите иноватори“ в Европа. 

Въпреки изоставането, България вече има добри примери 

И все пак вече се открояват конкретни пробиви с реален потенциал – в развитието на системите за съхранение, нови технологии за ефективност на центровете за данни и дигиталните решения за управление на енергията. Те са добър сигнал за нов потенциал за включване на страната в европейските вериги за чисти технологии. 

След соларния бум идва времето на батериите  

Ако се върнем от примера с батериите, системите за съхранение вече се превръщат в стандартен елемент при изграждането на фотоволтаични или хибридни инсталации. Националната програма RESTORE, която подпомага изграждането на батерийни системи за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници, първоначално е планирана с бюджет 3.4 млрд. лв., но по-късно e сведена до едва 1.2 млрд. лв. поради липса на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това вече 82 проекта са одобрени за около 10 ГВч, подпомогнати от близо тройното поевтиняване на батериите през последните години.

Засега данните показват основно внедряване на технологии за съхранение в енергийната система. През 2025 г. обаче България направи и следващата крачка – към собствено производство. Първият български проект за производство на батерийни системи е подкрепен и от Европейския иновационен фонд. Българската компания „Интернешънъл пауър съплай“ (IPS) разработи EXERON X-BESS – интегрирана система за съхранение на енергия, която комбинира батерии, инвертори и софтуер за управление в модулен и лесно мащабируем формат. 

Проектът е ключов сигнал за нов етап: България започва да заема място не само като внедрител, но и като производител в европейската верига за батерийни технологии. Проектът е отличен от ЕК със статут на стратегически по Регламента за промишленост с нулеви нетни емисии, превръщайки се в първия български индустриален принос към производството на батерийни системи в ЕС. Заводът предвижда капацитет до 3 ГВч годишно, което позиционира България като активен участник във веригата за чисти технологии.

Батерийният бум в България 
През последните години България бележи ясна тенденция към увеличаване на батерийните мощности, като системите за съхранение все по-често се интегрират в нови енергийни проекти. 
По данни на Капитал към юни 2026 г. в енергетиката на страната вече има работещи системи за съхранение (BESS) с обща мощност 4823 MW и капацитет 14 656 MWh. По изчисления на “Капитал” батерийните системи вече представляват над 16% от всички инсталирани мощности в страната. Засега почти целият този капацитет е в големи индустриални системи, а не в домакинства и малък бизнес, както е например в Германия. 

Следващата стъпка в развитието на този сектор е участието на агрегаторите и създаването на виртуални електроцентрали (VPP). Агрегаторите са посредници, които обединяват множество малки производители, батерии, потребители и гъвкави товари в единен „виртуален“ портфейл. Те управляват общия капацитет като един участник на енергийния пазар – например продават съхранената енергия, предлагат услуги за балансиране или намаляват товара. Виртуалната електроцентрала е дигитална платформа, която координира тези различни източници и потребители чрез алгоритми, прогнози и автоматизация.

Батериите са само една част от новата енергийна система. Другата е бързо нарастващото търсене на центрове за данни, които ще се превърнат в едни от най-големите потребители на електроенергия. 

Новите „енергийни фабрики” на дигиталната икономика 

Напредъкът в областта на изкуствения интелект води до рязко нарастване на търсенето на нови центрове за данни, тъй като съществуващите съоръжения вече не отговарят на нуждите от изчислителна мощност. 

Центровете за обработка на данни са традиционни сгради или помещения от модулен тип. Те служат за хранилище, в което се съхраняват данни, управление на физически и логически ресурси, разпространение на информация и услуги. Заради бума от инвестиции в подобни центрове, еколози и учени предупреждават за сериозните рискове за водните, енергийните и природните ресурси. 

Пазарът все повече се възползва от стратегическото географско положение на България, ниските оперативни разходи и нарастващия брой квалифицирани специалисти. Тези предимства привличат както местни, така и международни доставчици към модернизация на съществуващите съоръжения и разширяване на този тип услуги именно в нашата страна. 

По данни на Net-Zero Lab към ноември 2025 г., в България фигурират 41 центъра за обработка на данни, като прогнозите са, че това число бързо ще нараства. Тук ключовият въпрос е не „дали“, а къде се реализират, тъй като те създават специфични предизвикателства за електроенергийната система – те са големи, локализирани и непрекъснато работещи консуматори.

Затова при изграждането на центрове за данни у нас са ключови три въпроса: 1) къде са разположени центровете за данни; 2) какви да са техническите им спецификации, така че да използват ресурси ефективно; 3) как можем да ги изградим по нов модел, който постига високи нива на енергийна и ресурсна ефективност.

България има възможност да се позиционира стратегически, като развива центрове за данни в близост до ВЕИ проекти и наличен мрежов капацитет. Чрез гъвкаво управление на натоварването те могат да изместват или намаляват потреблението в пикови часове, превръщайки се в активен участник в балансирането на системата – включително чрез локални батерийни системи и временно намаляване на натоварването.

Друг потенциал е използването на отпадната топлина от центровете за данни за отопление на сгради и топлофикационни мрежи. Вместо тази енергия да се губи, тя може да се превърне в местен източник на отопление – практика, която вече се прилага в редица европейски градове и има потенциал и в България. 

За да се реализират тези синергии, е необходима модерна цифрова инфраструктура и високоскоростен обмен на данни. Това ще позволи управление на енергийното потребление в реално време, дистанционно управление на натоварванията и ефективно интегриране на системи, базирани на изкуствен интелект. Така развитието на технологичния сектор се превръща и в стратегически компонент на зеления преход. 

Например българската компанията „Телелинк Инфра Сървисис” проектира и изгражда центрове за данни по стандартите на Uptime Institute, с акцент върху енергийна ефективност и съвременни технологии. Решенията покриват както нови съоръжения (greenfield), така и оптимизация на съществуващи (brownfield), и са насочени към нарастващите изисквания за енергийна ефективност на сградите.

Фигура 2. Графика от портфолиото на инженерните технологични решения на „Телелинк Инфра Сървисис“ / Източник: „Телелинк Инфра Сървисис“.

Наред с физическата инфраструктура, все по-важна става и дигиталната. Именно софтуерът прави възможно всички тези технологии да работят заедно. 

Софтуерът, който управлява електроенергийната система 

В България има бързо развиваща се екосистема от технологични компании, които се превръщат във водещ двигател на дигиталната трансформация в енергетиката.

По проучване на Net-Zero Lab, над 10 български компании, както и български клонове на водещи чуждестранни компании в енергийния сектор, разработват и внедряват иновативни решения и цялостни системи за управление, съхранение и оптимизация на енергийните потоци, както в промишлеността, така и на ниво домакинства и общини. Подобен тип продукти позволяват използването на информация в реално време за управление на ресурсите (напр. една фотоволтаична система), оценява ефективността и позволява вземане на стратегически решения на база текущото състояние на пазара.

Българският бизнес е активен в сфери като разработването на уреди за интелигентно измерване (напр. „Шели Груп“), прогнозиране на производството и потреблението, управление на микромрежи и виртуални електроцентрали (VPPs), както и в решения, основани на интернета на нещата (Internet of Things – IoT), свързани с енергийна ефективност и декарбонизация.

Подобен тип решения могат да бъдат полезни както за голям, среден и малък бизнес, така и за отделните потребители и енергийни общности. С навлизането на батерийните системи за съхранение на енергия в частните домове, тези устройства не само намаляват сметките на хората, но и подобряват стабилността на националната електропреносна мрежа. 

Умните електроуреди, термопомпите и зарядните станции могат да бъдат програмирани да работят, когато производството на слънчева и вятърна енергия е в изобилие. Това намалява натоварването на електропреносната мрежа. Инструментите могат да бъдат комбинирани със софтуери и нови технологични решения за прогнозиране и управление в голям детайл. Това би било от полза за домакинствата и членовете на енергийни общности, които споделят енергия помежду си.

Българската компания „Шели Груп“ предлага голяма гама от подобни продукти, сред които интелигентни миниатюрни прекъсвачи – те следят и идентифицират аномалии в консумацията на енергия (напр. свръхконсумация или технически неизправности на свързаните уреди) и с това гарантират техническата безопасност на сградите. Такива устройства вече могат да бъдат управлявани през мобилен телефон и автоматично да оптимизират потреблението на електроенергия.

Защо енергийните иновации са изолирани случаи

Въпреки технологичния напредък, дигиталната трансформация на енергийната система в България среща структурни и регулаторни предизвикателства. Според представители на индустрията, основен проблем остава недостатъчната енергийна свързаност и ограничения капацитет на мрежата да интегрира нови възобновяеми и гъвкави мощности. 

Необходима е актуализация на нормативната рамка и цялостна политика. Това ще позволи по-ефективно управление на ресурсите, разположени в различни географски точки, включително чрез виртуални електроцентрали (VPP), агрегация на гъвкавостта и трансгранична търговия. 

България вече показва, че може да разработва технологии за енергийния преход. Следващото предизвикателство е тези отделни успешни примери да се превърнат в последователна политика, повече инвестиции и нова индустрия с висока добавена стойност.. 

Статията е адаптирана от доклад на научно-приложна лаборатория Net-Zero Lab към Стопански факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” – “Научните изследвания и иновации в подкрепа на енергийния преход: Първи стъпки към устойчива, дигитална и енергийно сигурна България”.

Автор: Ремина Алексиева / Климатека

Ремина Алексиева е автор в Климатека. Тя магистър по международна публична политика, Лондонски университетски колеж, както и по право в Нов Български университет в София, бакалавърът ѝ по психология от Университета Съри, Обединено кралство. Ремина е изследовател в „Net-Zero Lab“ към Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя има опит в неправителствения и научноизследователския сектор и работи в областта на енергетиката и климата. Основният ѝ фокус е върху възобновяемата енергия, гражданското участие и регулациите, свързани с изпълнението на дългосрочни стратегически документи в областта на адаптацията към, смекчаването на последиците от изменението на климата и справедливия преход. Занимава се с ефективното прилагане на европейското и националното екологично и енергийно законодателство.