Разказ № 1. 2020.Valeri.

Това беше един бордови следобед. Корабът Volvo със стотина души на борда си наближаваше планетата Vega 4.130. Алекс се беше замислил за изминалите първи дни от Новата 8020-та Земна Година, които екипажите на кораба бяха прекарали заедно по пътя към Vega 4.130. Пътуваха вече 10 месеца от планетата Orixon 88 нататък. Тази планета беше известна още под името Третата Земя, а там тези екипажи имаха роднини и приятели, със далечен произход от Земята. Алекс беше тъжен през първите дни на Новата Година. В неговата каюта беше и Палма, която следеше на пулта си, пилотирането на дежурните и пилотите Джими и Джони. Планетата Vega 4.130 беше една от новите планети, където имаше колония на земляните, а там прииждаха нови и нови преселници- земляни. Местните извънземни приемаха земляните гостоприемно и дори им бяха дали земя на изплащане, за тяхната нова Земна колония. Никой незнаеше защо кораба Volvo пристигаше на тази планета. Самият Шеф на кораба- Алекс,  беше загадъчен човек. Докато приближаваха планетата, Алекс се беше замислил над своите стотици предишни животи.

Времето напредваше, а Алекс запали цигара, докато седеше зад пулта си. Корабът се намираше на 700 км. от планетата. В тези часове дежурните от Volvo опитваха да се свържат с планетата, но до момента без успех. Алекс преглеждаше данните за Vega 4.130, във Пътеводителя на стопаджията. До него седеше Палма и слушаше хубава музика. Зад тях по пултовете си седяха Аш и Ким. Двамата бяха заети да изчисляват приземяването към планетата, но преди това кораба щеше да гостува на близката междинна станция.

Към средата на следобеда на борда на кораба Volvo, Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Те преминаха през тунела, който опасваше кораба от външната му страна. Почти на всеки 20 метра имаше люк, където двамата се спираха, за да погледат навън. Те си носеха и джин, за да се черпят по пътя, като имаха и задачи из кораба, във връзка със проверката на неговите различни възли и системи. Докато се занимаваха с това, неусетно изминаха два часа време. Леко пийнали и доволни двамата се озоваха в столовата на кораба, където поседнаха, за да поговорят с колеги и приятели, а също и да хапнат.

Когато по- късно се прибраха в каютата, завариха там Ким и Аш, както също Шао, Джейн, Шон и Никита. Очакваше се да пристигнат също Браун и Моника.

Във началото на вечерта десетимата се заеха да направят плановете на кораба за идните десетина дни. Алекс се беше замислил, докато следеше разговорите тук.

Край на разказ № 1. 2020.Valeri.

Разказ № 2. 2020.Valeri.

В следобеда на другия ден, кораба Volvo беше приет на междинната станция, над планетата Vega 4.130. Из станцията излязоха десет души от екипажите на кораба, за да търгуват със наличните стоки на борда и да закупят нови стоки за кораба. Със тях имаше двадесет робота, които щяха да товарят стоките. По това време Алекс също беше из станцията, заедно със Палма, Ким и Аш. Четиримата разглеждаха станцията и наличните стоки по магазините тук. Алекс запали цигара, докато се оглеждаха наоколо из коридорите на станцията. Тук беше пълно с хора- земляни  и извънземни, които биваха най- различни, но всеки със своите задачи из станцията и наоколо. Станцията беше осветена от едната луна на планетата, която имаше светло зелен цвят. Докато разглеждаха станцията и нейните магазини, четиримата си избираха и подаръци, които да използват по- късно, при необходимост. Във трудни времена и часове, няколо подходящи подаръци за близките хора, биваха безценни. Докато се прибираха към кораба, по- късно, четиримата се разговаряха с минувачи, от които разбираха много неща от последните времена. С тях вървяха четири робата, които дърпаха количките със закупените стоки. Алекс беше в добро настроение и доволен от разходката и закупените стоки от тази станция. Доволни бяха също Палма, Ким и Аш. Щом се прибраха в кораба, Алекс разгледа новите си придобивки и ги прибра, за да ги ползва по- късно, или в лоши времена. Междувременно дежурните бяха получили новини от близо и далече, които Алекс се зае да прегледа. Как живееха земляните из космоса, беше основната тема из новините. Да прегледат новините се заеха също Палма, Ким и Аш. Неусетно настъпваше бордовата вечер. В столовата се събраха почти всички от трите екипажа на кораба. Те трябваше заедно да обмислят плановете за напред. В същото време Алекс изучаваше архивите на кораба, в които бяха описани събитията от преди 200 години, та до тези времена – 8020- та Година. От тези архиви Алекс разбираше много неща за земляните и техните пътища из космоса. По темата за предишните му животи, Алекс научаваше и си припомняше събития, случвали се с него, дори с подробности. За разлика от другите му животи, то в сегашните му времена, той нямаше информация за бъдещето си. Дълбоко замислен над неизвестността на бъдещето си, Алекс правеше нови планове за кораба и неговото пътешествие из космоса. Трите екипажа на кораба Volvo се състояха от  опитни и проверени хора. Самото пътешествие на тези хора и кораба им, беше тайна и мистерия. Целта на пътешествието на кораба Volvo по време на 8020- тата Земна Година, също беше загадка.

В началото на бордовата вечер Алекс запали цигара и се изправи пред стенния екран, за да провери нещата. Корабът щеше да нощува тук, при междинната станция. Скоро всички се прибраха в кораба, където щяха да нощуват, със забрана за излизане навън, та чак до сутринта.           

Край на разказ № 2. 2020.Valeri.

Разказ № 3. 2020.Valeri.

Беше вечерта на другия ден. Корабът Volvo все още гостуваше на междинната станция разположена над планетата Vega 4.130. И в този ден Алекс беше в лошо настроение. Той се разхождаше из станцията, заедно с Палма, Ким и Аш. Техният дрон беше оставен на една площадка на станцията, където го пазеха два техни робота. Четиримата разглеждаха станцията, и тук- там разговаряха с тукашните минувачи, научавайки много новини за системата Vega. За охрана четиримата бяха придружени от два техни робота. Алекс беше намислил нещо, но потъваше в мълчание, дори за най- близките си на този кораб. Докато вървяха и разглеждаха станцията, Алекс наблюдаваше хората тук- земни и извънземни. От предварителна подготовка, той имаше достатъчно информация, от кой вид или раса, какво може да се очаква, включително и за земляните. Определено някои лица, Алекс възприемаше, като опасни. Това беше предпазен механизъм, за да знае къде и кога да внимава с чуждите хора, пък били те и извънземни. По някое време четиримата влязоха в тукашно кафене, за да се почерпят и да си отдъхнат. По същото време от кораба навън бяха близо 30 души, които имаха няколко свободни часа, отпуснати от командира Йон.

На тази станция живееха близо 5,000 земляни. Със някои от тях екипажите на Volvo бяха разговаряли по видеоканал. Междувременно други двадесет души от Volvo се срещнаха с десетина земляни от станцията. Новините и от едните и от другите бяха прегледани заедно. Земляните от станцията разполагаха и със своя музикална банда, а музиката им се хареса на хората от кораба Volvo.

Вечерта напредваше, когато четиримата и техните роботи се прибраха с дрона обратно на кораба Volvo. Сетне Алекс се усамоти в своя бокс, за да премисли нещата и да събере мислите си. Макар и да беше в лошо настроение, Алекс беше Шеф на този кораб и имаше доста задачи пред себе си. След като по- късно си почина в койката си близо два часа, той стана и се разсъни, за да напише инструкции и задачи за екипажите на кораба. Това му отне още един час. Сетне Алекс запали цигара и отиде в каютата, където завари Палма, Ким и Аш. Вечерта щяха да прекарат заедно, обмисляйки плановете на кораба за напред. Из кораба всички се готвеха за спускането към планетата, насрочено за другия ден. Дежурните изчисляваха в тези часове най- подходящите траектории за приземяването, също проверяваха радиовръзките със планетата. Междувременно прогнозите за времето на планетата бяха в границите на допустимото, за правилното приземяване на кораба Volvo, като в орбита щеше да остане товарната част на кораба, охранявана от роботи и петнадесет души. След като всеки си получи задачите и инструкциите, на хората от кораба Volvo им останаха свободни часове, които прекараха заедно в столовата, с изключение на дежурните.

Късно вечерта Алекс си пишеше по едни бели листи хартия, разни свои идеи и планове за напред, замислен дълбоко.

Край на разказ № 3. 2020.Valeri.

Разказ.№ 4. 2020.Valeri.

Във вечерта, два дни по- късно, кораба Volvo се приземи на космодрума край единия от градовете на земляните, тук на планетата Vega 4.130. Това беше 8020- та Земна Година. На борда на кораба имаше три екипажа, общо 130 души, както и стотина робота. В часовете след приземяването, Алекс запали цигара и се изправи пред един от люковете на каютата, за да погледа навън. Това гостуване на кораба при земната колония тук, беше предимно със търговска цел, както и за да се опознаят земляните из тази звездна система. Алекс се беше замислил, докато разглеждаше града в далечината и неговите замъци и крепости. На кораба скоро щяха да гостуват десет души земляни от колонията. На празничната трапеза щяха да бъдат обмислени търговските дела между кораба и колонията тук. За празничната вечер, командира на кораба- Йон беше избрал десет представители от този кораб. Все още не се знаеше, какви решения ще се вземат в тази вечер.

Вечерта напредваше, а Алекс се беше усамотил в компанията на Палма, Ким и Аш, за да направят плановете на кораба, за бъдещите десетина дни. Междувременно навън нямаше нито един човек от кораба Volvo. Четиримата се черпеха с джин, докато умуваха, а Алекс слушаше разговорите по общия радиоканал на кораба. Скоро момичетата щяха да спретнат и вечеря за четиримата, като не се очакваше да ходят някъде в скоро време. Сетне Алекс написа задачи и инструкции за хората от кораба и ги разпредели по радиото. По- късно четиримата прегледаха и новините от последните времена. Алекс беше мрачен и в тази вечер. Той отново преглеждаше архивите на кораба и своите също, за да разбере какво се е случвало преди. Темата за предишните времена и животи, продължаваше да занимава Алекс. Във архивите той намираше текстове от преди хиляди години, където се описваха отново подобни времена и събития. Това явление не шокираше никого. Времена с компютри, кораби и роботи, се срещаха доста често във Времето, след времена на регрес и упадък, когато отново следваше ренесанс и разцвет със бързо развитие на науката и техниката. Това, че се редуваха добри със лоши времена и отново и отново, не изненадваше никого. Алекс имаше на врата си медалион, предаван от дядовците на внуците им, от незапомнени времена. В неговия медалион имаше чертежи- как да се направи компютър, робот и редица други особено ценни машини. Именно от този медалион, този път земляните бяха достигнали отново ренесанс и високотехнологични времена. Всички знаеха за този древен медалион, донесъл добри времена за всички земляни. Всички обаче се чудеха, защо всъщност бяха изчезнали компютрите поредния път... По темата умуваха и мъдреци и учени, като добре знаеха, че добри времена беше имало и преди... Загадката биваше неразрешена, въпреки всички усилия. Затова пък хората си правеха нови и нови подобни медалиони- как да се направи всичко от нулата, от нищото...

Алекс запали цигара отново и заби поглед в своя пулт.

Край на разказ.№ 4. 2020.Valeri.

Разказ.№ 5. 2020.Valeri.

На други ден, малко след обеда, Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш бяха излезли на разходка из близкия град на земляните. Това беше 8020- та Земна Година, а планетата беше Vega 4.130. Крепостите  и замъците в този град на земляните, бяха изключително явление във архитектурата. Земята, закупена на изплащане от тукашните извънземни, за колония на земляните, представляваше автономен остров със собствени запаси на вода, дивеч, дървета, както също петрол и въглища, пък и други ценни материали. В същото време тук работеха няколко мегаоранжерии, със производителност- пет тона на ден, плодове и зеленчуци. Тук имаше и месокомбинат със производителност десет тона различни меса на ден. Жителите на острова на земляните наброяваха около 300,000 души.

Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш седяха в каютата си и се черпеха, докато обмисляха нещата. Пътешествието със кораба Volvo беше предимно със цивилен характер, организирано от Алекс. Като Шеф на кораба, той имаше сериозна отговорност на раменете си. В тези часове Алекс отново изучаваше архивите, а от тях научаваше много неща за земляните и техните пътища из космоса. Това беше 8020- та Земна Година, но навсякъде имаха по няколко календара, освен Земния. По чуждите планети календарите бяха съобразени със денонощието, месеца и годината на конкретната планета. В същото време се наблюдаваше и Земния календар. Така денят на земляните ставаше изключително сложен, повлиян от най- малко два календара, едновременно. Алекс запали цигара и отпи глътка джин, докато проверяваше ситуацията около кораба си. Със идването на вечерта, всички хора от кораба Volvo вече се бяха прибрали на борда му. Командирът Йон беше дал и забрана, да се напуска кораба, до утрото. Алекс сетне се занима да пише задачи и инструкции за екипажите на кораба. Час след това той разпредели задачите и инструкциите персонално до всекиго от хората си. Тъй като кораба беше предимно негов, той имаше свободата да управлява хората от трите му екипажа. Корабът Volvo носеше много товари, предимно от най- необходимите, а на борда си имаше малка оранжерия и малка ферма за дивеч, както и рибарник. Това даваше гаранция, че няма да останат без храна и вода по пътя си, независимо дали се спират някъде за да пазаруват. Алекс всеки ден проверяваше запасите на кораба си, както и здравето на хората си. Освен всичко останало, на борда на Volvo беше възможно да се сглобяват различни машини, като компютри, роботи, дронове и т.н.

С напредването на вечерта Алекс и неговата компания- Палма, Ким и Аш, си бяха приготвили трапезата, за да вечерят заедно и да обмислят плановете за идващите дни. На борда на Volvo имаше 130 души общо. Алекс имаше намерения да приема и още хора за кораба си, а в случай, че спечелят достатъчно валута от дейността си, той беше намислил да закупи втори кораб. В тези часове Алекс прослушваше новините и обмисляше нещата, заедно с хората си.         

Край на разказ.№ 5. 2020.Valeri.

Разказ.№ 6. 2020.Valeri.

Минаваше обедното време, а кораба Volvo все още гостуваше на земляните на планетата Vega 4.130, а годината беше 8020- та Земна Година. Колонията на земляните тук беше на територии взети на изплащане, а всъщност това беше един цял автономен остров. На този остров земляните имаха три града, както също оранжерии, месокомбинат и фабрика за техника. Алекс пушеше цигара, изправен до един от люковете на каютата и наблюдаваше града в далечината. Неговите крепости и замъци, бяха уникално явление за архитектурата въобще. Алекс се беше замислил дълбоко над плановете на кораба занапред. Пътешествието, което той беше организирал и финансирал, беше предимно със цивилни цели, по- скоро бизнес. Във общочовешки смисъл това пътешествие служеше да се изучават различните колонии на земляните из космоса. Във този смисъл от кораба Volvo, се излъчваха пресни новини, почти всеки ден, със описание докъде е стигнал кораба във своето пътешествие. От този кораб се излъчваха и другите новини, които той беше прихванал по пътя си. Това излъчване стигаше, включително и чак до Земята, като навсякъде беше известно под името- “Хрониките на кораба Volvo“. За да стигнат тези хроники чак до Земята, те биваха предавани чрез ретланслатори и от разни кораби, та чак до там. Като особено търсени хроники, те биваха излъчвани до  навсякъде, където имаше земляни. Алекс отпи глътка джин и заби поглед в далечината. Във каютата бяха също Палма, Ким и Аш. В тези часове четиримата обмисляха плановете на кораба за напред. След кратко гласуване, беше взето решението- кораба да напусне тази планета, в ранната вечер на същия ден. Екипажите вече се готвеха за отлитането, готвеха и самия кораб. Алекс се зае да напише задачите за всеки един човек от кораба, както и инструкции. След като разпредели тези задачи и инструкции до всекиго, Алекс си почина малко, пък се зае да изучава архивите, от където научаваше много неща. Плановете за отлитане от тази планета вече се проиграваха на компютрите, като груби грешки не бяха забелязани. Междувременно се изчакваше разрешение за напускане на планетата.

Следобедът напредваше, когато кораба Volvo беше напълно готов за отлитане, беше дадено и разрешение за излитане от Кулата. Алекс и командир Йон изчакваха подходящ момент за начало на отлитането, вероятно след около час- два. Алекс се беше затегнал с коланите зад пулта си и проверяваше еднин по един всички възли и системи на кораба, преди отлитането. Изчакването преди излитане беше нормално явление.

Когато излитането беше разрешено от командир Йон и от Алекс, кораба започна плавно да набира височина, и със ускорение  напред. Излитането започваше нормално, а се очакваше да набират височина близо 48 часа. Алекс следеше параметрите на новия полет, а пилотите Джони и Джими нямаха почти никакви съществени проблеми в тези часове.

Край на разказ.№ 6. 2020.Valeri.

Разказ.№ 7. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно, корабът Volvo летеше нататък по пътя си, в посока към планетата Vega 4.125. Към края на бордовия следобед Алекс седеше зад пулта си заедно с Палма, Ким и Аш. Четиримата обмисляха плановете на кораба за напред. На борда на кораба хората вече бяха 180 души, след като Алекс беше приел нови хора от предишната планета, където гостуваха. Алекс лично прие новите 50 души и прегледа техните умения и възможности, за да им намери работа за вършене. При далечните полети между планетите, беше особено важно хората да имат подходящи занимания. Останалото време се запълваше просто със почивка и сън. Алекс запали цигара, докато четиримата обмисляха задачите за новите хора, а и на останалите. Във тези часове наблизо нямаше кой знае каква материя, но все пак трябваше да се внимава, защото скоростта на кораба беше доста висока. Кораба пилотираха в тези дни, Джими и Джони, най- опитните пилоти на борда. Техни помощници бяха Манхатън и Сюзън. По- късно Алекс написа и инструкции за всички хора на борда на кораба и ги раздаде по радиоканала на кораба. По общата честота на кораба, четиримата следяха разговорите, за да знаят какво е положението. Очакваше се няколко денонощия да нямат никакви спирки по пътя си. Междувременно дежурните на кораба бяха приели новини от близките планети. Четиримата сетне се заеха да прегледат тези новини, към които имаше говор, текст, снимки, клипове. Общата дължина на тези новини беше около два часа. От новините четиримата научиха и разбраха много нови неща. До новините имаха свободен достъп всички хора от кораба.

Във началото на вечерта четиримата отвориха бутилка джин и тоник, за да се почерпят, докато умуват над тазните теми за размисъл от последните времена. За вечерта щяха да се съберат десетима, за обща вечеря. Скоро пристигнаха Шао, Джейн, Шон и Никита. Браун и Моника щяха да закъснеят още два часа. Момичетата се заеха да спретнат трапезата, за общата вечеря, а време имаха достатъчно на разположение. Алекс запали още една цигара и се зае да изучава архивите, от които разбираше много неща. Дълбоко замислен той си припомняше няколко от предишните си животи, описани отчасти в някои текстове от архивите. Алекс добре си спомняше някои от тези предишни свои животи, но най- ясни му бяха времената около 7020- та Земна Година, т.е. около 1000 години, по- рано... Скъпоценните текстове, описващи тези времена, върнаха паметта му, за тези негови животи, описани в архивите подробно. Онези времена бяха наситени със събития и битки, които земляните бяха водили, защитавайки се от вражески извънземни видове. Тогава Алекс беше бил висш военен от Земните сили. По принцип Алекс и в това настояще беше военен, но това пътешествие, организирано и финансирано предимно от него, беше предимно със цивилни цели, по- скоро неговият бизнес. Алекс се замисли дълбоко и отпи глътка джин...

Край на разказ.№ 7. 2020.Valeri.

Разказ.№ 8. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно корабът Volvo продължаваше полета си към планетата Vega 4.125. Това беше към края на Януари, 8020- та Земна Година. Във бордовия следобед кораба приближаваше астероидно поле, малко настрани от курса си. Екипажите бяха гласували, корабът да посети някои от астероидите там. За тази цел кораба плавно намаляваше скоростта си. Очакваше се до няколко часа кораба да навлезе в астероидното поле. В тези часове Алекс седеше зад пулта си в компанията на Палма, Ким и Аш. Четиримата бяха заети да изчисляват траекториите на кораба, при навлизането в астероидното поле, както и приближаването до някой по- голям от астероидите. Алекс запали цигара и отвори нова бутилка с джин и тоник, за да се почерпят четиримата, докато обмислят предстоящите действия на екипажите, в астероидното поле. Със напредването на следобеда, четиримата набелязаха един от по- големите астероиди, където смятаха да закрепят кораба, за да огледат самия астероид. В същото време товарният отсек на кораба щеше да изчаква наблизо, воден и охраняван от 15 души.

Към края на бордовия следобед корабът Volvo със 180 души на борда си, се скачи към един от големите астероиди наоколо, във астероидното поле. Алекс и Палма почти веднага след това се показаха на терасата на каютата, за да огледат астероида. Без да вдигат стъклената стена, двамата се почерпиха с джин, а Алекс запали и цигара. Гледката беше невероятна, а астероида разполагаше със собствен малък свят, флора и фауна, както и атмосфера, макар и разредена. Един час по- късно, двадесетима души спуснаха единия вход на кораба- асансьор, долу до повърхността и излязоха навън. По това време там излязоха също Алекс, Палма, Ким и Аш. Въздухът беше добър за дишане, а хората се огледаха наоколо, малко стресирани от животинките, които щъкаха наоколо. Алекс запали цигара, а двамина от хората запалиха малък огън със дръвца, намерени наоколо. Няколко души изнесоха навън чувал със сурово месо и туба с бира. Докато се черпеха и хапваха, хората се оглеждаха наоколо, стиснали автоматите си. Възможно беше тук да има и по- опасни хищници. Единият диаметър на астероида имаше около 4,000 км. дължина, а другия по- малко от това. Пенливата бира и печеното месо, се харесаха на хората, а в тези часове навън вече бяха около 80 души от кораба. Алекс седна на един пън, край огъня и се постопли, докато слушаше разговорите на другарите си. Беше решено идната нощ кораба да нощува именно на това място. Леко пийнали и свежи, хората се забавляваха около огъня. Някои от тях обиколиха зоната до към 5 км. дистанция, без да забележат нищо особено там. Други петима от хората намериха водно изворче, а водата му беше бистра и чиста.

Наближаваше края на следобеда, а Алекс изпрати петима души да огледат каква руда може да се добива на този астероид. Сетне той се замисли дълбоко, докато се канеше на халба пенлива бира и десетина пържоли в купата си...

Край на разказ.№ 8. 2020.Valeri.

Разказ.№ 9. 2020.Valeri.

Във следобеда на другия ден кораба Volvo все още беше закрепен към големия астероид. По решение на екипажите на кораба, бяха започнали да добиват руда от този астероид. Оказа се, че тук има огромни залежи от диаманти и скъпоценни камъни. След гласуване се взе решение, временно да останат на този астероид, за да го проучат добре и да добият известни количества скъпоценни камъни. Междувременно към мястото се приближаваше някакъв земен кораб, който щеше да се отклони от пътя си, за да се срещнат двата кораба и техните екипажи. Този кораб щеше да пристигне след около пет часа. Дежурните разговаряха с този кораб, за да научат подробности. Радиовръзката беше стабилна в тези часове, а екипажите очакваха срещата, насрочена за късно вечерта, бордово време. На борда на другия земен кораб имаше близо 200 души екипажи. Алекс заръча да се подготви празнично меню, и да се подреди столовата за празнична вечеря, между екипажите на корабите. Името на другия кораб беше Пиза. Скоро се разбра, че този кораб пътува също към планетата Vega 4.125.

Следобедът напредваше неусетно, когато Алекс запали цигара и повика Палма, Ким и Аш, да проверят как е подредена столовата за празничната вечеря. Докато крачеха из коридорите към столовата, срещаха колегите си, които тръпнеха в очакване на срещата между двата кораба. Столовата беше идеално подредена за срещата, а менюто вече се приготвяше. Алекс беше развързал кесията си, за да бъде срещата подобаваща и запомняща се. От складовете бяха приготвени и подаръци за гостуващите екипажи, а това бяха компютри, радиокасетофони, роботи и дронове, както и друга техника. Алекс остана доволен от подготовката за празничната среща. В същото време по радиото продължаваха разговорите между двата кораба.

По някое време Алекс и Палма, Ким и Аш, се завърнаха в тяхната каюта, където се заловиха да напишат задачи и инструкции за екипажите на кораба Volvo. През цялото време, долу при единия вход на кораба, все още се поддържаше огън, където имаше към двадесет души. Със рудодобива бяха заети други 20 души и 100 робота. Добива на диаманти и други скъпоценни камъни, носеше страшни печалби за кораба и за Алекс. На практика не се бързаше за никъде, а положението беше- “Ден, година храни.“. Алекс очакваше рекордни печалби и приходи от рудодобива. Плановете на кораба не бяха заети със никакви задължения занапред така, че можеше спокойно да останат тук неограничено време. Алекс отвори сетне нова бутилка с джин и тоник, за да се почерпят четиримата, докато обмисляха плановете за добиването на руда, за идните дни. Алекс запали цигара и се загледа в плановете на астероида. Сканирането показваше, наличието на големи масиви с подходяща руда. Докато се черпеха с джин, четиримата преглеждаха данните, дадени им от кораба Пиза. Това бяха предимно учени и малък брой военни, които също бяха на пътешествие, със научни цели. Алекс си подготвяше кратко слово, което щеше да говори във вечерта, пред всички. Леко пиян и гладко обръснат, Алекс се надяваше на добри времена занапред...

Край на разказ.№ 9. 2020.Valeri.

Разказ.№ 10. 2020.Valeri.

Това беше следващия ден, след като кораба Volvo и кораба Пиза се срещнаха на един голям астероид, някъде по пътя към планетата Vega 4.125. Във вечерта всички екипажи без дежурните, имаха празнична вечеря на борда на кораба Volvo. Това беше 8020- та Земна Година. Във  кораба Пиза имаше 200 души, а кораба Volvo имаше 180 души. След веселбата продължила до сутринтта по бордово време, екипажите си почиваха, със изключение на дежурните. Във следобеда Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш, обмисляха добива на руда за следващите десет дни. Алекс запали цигара, отвори нова бутилка джин и тоник, отпи глътка и се загледа в плановете на астероида, където след сканирането бяха отбелязани находищата на диаманти и други скъпоценни камъни. Беше решено да останат на този астероид неограничено време, за да добият повече от скъпоценностите. По ориентировъчни изчисления, Алекс вече разполагаше с пари, за още един подобен кораб, както той самия мислеше да закупи, по- нататък. Бонуси имаше и за всички хора от кораба Volvo. Междувременно дежурните от кораба Volvo проверяваха къде ще могат да продават скъпоценните камъни, добите на този астероид. Едно от такива места за търговия със скъпоценни камъни се оказа, междинната станция над планетата Vega 4.125. Дежурните провериха и какви са цените на стоката. Алекс беше доволен от всичко това. Неочакваното богатство, което му се натрупа напоследък, беше извънредно и непредвидено, но това нямаше кой знае какво значение. В този ден се започна и сглобяването на още роботи за добива на скъпоценните камъни. Освен стоте робота, с които кораба разполагаше, се очакваха още петдесет да бъдат сглобени и тествани до края на този ден. В същото време долу при единия вход на кораба, все още гореше огън, където хората се топлеха и похапваха печено месо. Добива на руда вървеше нормално. По някое време Алекс се зае да напише нови задачи и инструкции за хората си. Сетне той раздаде задачите и се зае да изучва архивите както винаги.

Към края на следобеда екипажите на двата кораба се събраха отново в столовата на Volvo, където щяха да имат отново обща, празнична трапеза за вечерта. Момичета от кораба Volvo сервираха сръчно по масите в столовата, а менюто отново беше празнично. Щом всички, без дежурните, се събраха отново в столовата, тук беше пусната хубава музика, а вечерта започваше с танци, музика и разговори, както и похапване. Алекс беше в добро настроение и в тази вечер. Той запали цигара и огледа столовата, заедно с Палма, Ким и Аш. За известно време четиримата седнаха в столовата, за да присъстват на веселбата. За по- късно Алекс имаше подготвена реч, която да каже пред всички тук. Докато похапваха, четиримата следяха разговорите около себе си. Алекс се беше замислил над проблемите от последните времена. Скоро се разбра, че кораба Пиза, ще може да остане на това място, още няколко дни, по принцип. Това беше добра новина- хората от кораба Volvo, щяха да имат гости още няколко дни.

Край на разказ.№ 10. 2020.Valeri.

Разказ.№ 11. 2020.Valeri.



Няколко дни по- късно, двата кораба все още бяха закрепени един до друг, на един от по- големите астероиди наоколо, в астероидното поле, по пътя към планетата Vega 4.125. Във следобеда Алекс запали цигара, докато се черпеха с джин и обмисляше плановете за напред, заедно със Палма, Ким и Аш. По някое време четиримата излязоха пред единия вход на кораба, където имаше запален огън, а там хората пийваха бира и похапваха печено месо. Тук имаше около 30 души от двата кораба. Във същото време с добиване на руда се занимаваха други 20 души и 100 робота. Работата вървеше нормално. Това беше към края на Януари, 8020- та Земна Година, някъде из звездната система Vega. Хората от кораба Пиза, смятаха да си заминават в следващите дни. Алекс и командир Йон дълго ги умоляваха да останат поне десет дни тук, за да имат хората компания. Командира на кораба Пиза, обеща да помисли по въпроса. Алекс нападна халба бира и си взе няколко пържоли от скарата, да се почерпи, докато оглеждаше наоколо. Астероидът беше леко осветен от близката синя звезда, като всичко беше окъпано в приятни цветове. Алекс се заслуша в разговорите около себе си и се замисли над проблемите от последните времена. Край огъня беше приятно и някак си романтично. От време на време към входа на кораба преминаваха роботи с колички, пълни със скъпоценни камъни и диаманти. Добивът беше разпределен във денонощен режим на работа.

По някое време четиримата се прибраха в каютата си, а Алекс се зае да напише задачи и инструкции за хората си. Това му отне около час, а сетне той се занима да прегледа новините. Това бяха такива времена, когато земляните бяха заселили вече различни планети из космоса. Ставаше все по- трудно да се завръщат до Земята- люлката на земните  цивилизации. Хората искаха поне да получават новини от далечните дистанции, където имаше хора. За целта всички кораби и всички земни колонии разполагаха със мощни антени за радиопредаване и радиоприемане. Алекс се беше замислил дълбоко над проблемите около големите дистанции. Сетне той отново се зае да изучава архивите. От архивите той научаваше много за предишни свои животи. Един от неговите предишни животи беше около 7020- та Земна Година, като за този му живот бяха изписани подробни хроники. Алекс добре си спомняше подробности от този си живот. Това беше минало преди около 1000 години, в предишен негов живот.

Във началото на бордовата вечер Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш, отидоха във столовата, където и тази вечер щеше да има веселба на екипажите от двата кораба. Тук вече звучеше хубава музика, а трапезите бяха готови за веселбата, като вече бяха дошли към 180 души, а се очакваха и останалите, със изключение на дежурните.

Алекс запали цигара, докато оглеждаше наоколо. На дансинга вече имаше танцуващи хора. В очакване на хубава вечер, прииждаха още хора. Все още не беше решено, колко дни още ще бъде тук кораба Пиза.

Край на разказ.№ 11. 2020.Valeri.

Разказ.№ 12. 2020.Valeri.

Двата кораба останаха на астероида още една седмица бордово време. Във един бордови следобед командирите на кораба Volvo решиха да оставят на астероида, опознавателна пирамида за собственост, както също десет охранителни робота. Те имаха намерение да се завърнат отново тук след време, за да продължат добива на руда. Заедно със командирите на кораба Пиза, беше взето решение, двата кораба да тръгнат заедно към планетата Vega 4.125. За старт беше насрочено времето в ранната вечер, същия ден. Във оставащите часове до старта, Алекс запали цигара и отвори бутилка джин, за да се почерпят заедно със Палма, Ким и Аш. Траекториите на полета бяха вече готови, корабите също бяха готови, както и екипажите. В тези часове Алекс заедно със Палма, Ким и Аш, направиха проверка, какво количество скъпоценна руда бяха добили от този астероид. След като сметнаха  това количество във валути, стана ясно, че сумата е огромна...

Със наближаването на вечерта, двата кораба бяха готови за отлитане. Пръв се откачи от астероида, кораба Volvo, а кораба Пиза го подледва. Докато набираха скорост, двата кораба се ориентираха в посоката към планетата  Vega 4.125. Алекс се беше пристегнал с коланите към креслото си зад пулта и наблюдаваше началото на полета, заедно с Палма, Ким и Аш. Всички системи на кораба бяха във изправност, а полета започваше нормално, със пилотите Джони и Джими и помощник пилоти Манхатън и Сюзън. Алекс си взе чаша нес- кафе от автомата до себе си, запали цигара и се зае да проверява плановете на полета за следващите дни. Очакваше се да набират скорост още два дни, докато достигнат добра скорост за междупланетния полет. Сетне Алекс се зае да напише задачи и инструкции за хората си, като щеше да се възобнови производството на дронове, на борда на кораба. Тези дронове биваха търсени навсякъде, където кораба гостуваше. За един ден на кораба, биваха сглобявани десет пътнически дрона. Алекс се гордееше със производството на кораба. Така се уплътняваше времето на хората му, а от това се печелеха много пари. Във същото време производството от оранжерията, със нейните бързорастящи растения, плодове и зеленчуци биваше също печелившо занимание. На борда също имаше рибарник и стопанство със дивеч, за добив на месо.

Вечерта напредваше, докато Алекс, Палма, Ким и Аш, се черпеха с джин и наблюдаваха началото на полета. Сетне Алекс се зае да прегледа новините, а това му отне още два часа. Животът на земляните из космоса вървеше нормално, като проблемите им се решаваха успешно. Колкото до икономическото състояние на земляните из космоса, то нещата вървяха нормално и успешно. Това беше 8020- та Земна Година, а в тези времена нямаше съществени войни и напрежение между хората- земляни и извънземните раси и видове.

Със напредването на времето Алекс се зае отново да изобретява разни машини, предимно за себе си и за кораба Volvo, като някои негови машини, достигаха и до серийно производство, със цел- бизнес.

Леко пийнал, гладко избръснат и стегнат в нова униформа, Алекс беше радостен в тези часове...

Край на разказ.№ 12. 2020.Valeri.

Разказ.№ 13. 2020.Valeri.

Няколко дни след това, двата кораба- Volvo и Пиза, летяха един след друг към планетата Vega 4.125. Във следобеда на един ден, Алекс беше малко тъжен и угрижен, като го беше хванала до известна степен, носталгия и меланхолия. Той седеше зад пулта си в компанията на Палма, Ким и Аш. Те заедно обмисляха какво ще правят екипажите, когато достигнат най- близката междинна станция, няколко часа по- късно. Алекс се беше заел да напише задачи и инструкции за всички от неговия кораб. Това му отне около един час време, а сетне той изпрати поща до всекиго от кораба, по общата радиомрежа на кораба. Със напредването на следобеда Алекс отвори бутилка джин и тоник, за да се почерпят четиримата, а за вечерта щяха да дойдат също Шао, Джейн, Шон и Никита, както също Браун и Моника. Алекс запали цигара и провери параметрите на полета. Дежурните на кораба  Volvo, по това време бяха успели да се свържат с междинната станция по радиото. Оказа се, че там всичко е нормално. Във оставащите часове до достигането до междинната станция, Алекс и другарите му, обмислиха подробно плановете за действия на екипажите, при пристигането до междинната станция. Както обикноцено имаха стоки за продан, както и стоки за закупуване там. От друга гледна точка пък, на междинната станция живееха 4000 земляни, на които кораба Volvo щеше да гостува. Алекс запали цигара по някое време, зае се със преглед на новините, като подготви и новини от кораба Volvo, които по- късно дежурните щяха да излъчат с мощния, основен предавател на кораба. След всичко това, Алекс се захвана на изучава архивите си и предишните свои животи. От това той достигаше високи нива на мъдрост и познания в редица науки, в техниката и т.н., трупайки огромен опит включително също и от други времена, когато беше живял някога преди. По пътя до тук, на борда на кораба бяха произведени нови количества роботи, компютри, пътнически дронове и други машини, предназначени предимно за продан. Разбира се тежестта щеше да падне на продажбата на тонове скъпоценни камъни, които добиха одеве, на онзи астероид. Вече беше проверено дали се изкупват скъпоценни камъни, на близката междинна станция, а също- какви са цените. Според информацията, на тези цени, рудата за продан, с която разполагаше Алекс и кораба Volvo, възлизаше на космическа сума. На тази станция Алекс щеше да продаде само част от рудата, опасявайки се, че на друго място, цената й може да е чувствително по- висока.

Със напредването на следобеда, при Алекс дойдоха и другите шестима, за да бъдат заедно и да обмислят нещата, а сетне щяха да вечерят също заедно. Междувременно дистанцията до станцията, ставаше все по- близка. Алекс се изправи до един люк, по някое време, за да забие поглед в далечината, където вече се виждаха светлините на междинната станция. Той запали цигара и замислен постоя близо час там, обмисляйки нещата, по- скоро радостен, отколкото угрижен.

Край на разказ.№ 13. 2020.Valeri.

Разказ.№ 14. 2020.Valeri.

На следващия ден, двата кораба бяха приети на междинната станция по пътя им. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да погледнат навън. Станцията беше голяма и по нея бяха прикачени стотици кораби- малки и големи. Алекс огледа добре станцията, преди да поиска радиовръзка с Кулата. Той беше определил два екипа, които щяха да търгуват с тази станция. Инструкциите му бяха дадени и оставаше да се търгува. Въпреки неговите опасения, тук цените бяха съвсем нормални. Специалистът на станцията, за търговия с ценни камъни, се зарадва на предложените от Алекс руди за продан. Според този специалист, трябваше поне няколко часа да огледат камъните, за да определят параметрите на търгуването. Алекс лично подписа договора за продаването на ценни руди и диманти, като остана доволен и зарадван от оценката на специалиста, както и от получената сума във няколко вида валути и злато. Сетне започнаха да зареждат кораба с основните необходими стоки, а за продан бяха показани роботи, компютри, пътнически дронове и други машини, произведени на борда на Volvo. Очакваше се търговията да продължи няколко часа, както и товаренето на стоки за кораба. Сред основните необходими стоки бяха- въздух, вода, провизии и гориво. Според изчисленията, след търговските операции, сумата оставаща на разположение на Алекс, щеше да стигне не за един, а по принцип за още два подобни кораба и зареждането им за път. Алекс имаше сериозни намерения да закупи още един подобен на Volvo кораб, но това все още не беше на дневен ред. Трябваше да мине известно време, да приеме нови хора за екипажите на кораба си, та чак тогава да мисли за закупуването на още един нов кораб. Наближаваше обедно бордово време, когато Алекс се оттегли в каютата си, заедно със Палма, за да си починат и да прегледат отново резултатите от днешните търговски операции. Без да бъде алчен, Алекс само за около месец време достигна сериозни икономически резултати. Беше намислил да определи и бонуси за хората си, тъй като беше доволен от тях. А хората му се зарадваха на бонусите. Времето напредваше, когато Алекс запали цигара и пусна повечето от хората си, да се разходят из станцията, като заедно със командир Йон им определиха пет свободни часа за тази цел. Сетне Алекс се занима със прегледа на новините, както и написването на новини от хрониките на кораба Volvo. До вечерта тези новини от кораба Volvo, щяха да бъдат излъчени във редица посоки със мощната антена- предавател на кораба. Сетне Алекс покани десетимата си най- близки на кораба, да се съберат заедно за да се почерпят и обмислят плановете за напред. Скоро те се разположиха на трапезата, а момичетата сервираха приготвеното меню току- що. Докато умуваха по плановете занапред, времето неусетно напредваше. Беше взето решение, да се остане още известно време при тази междинна станция. Междувременно екипажите на Volvo си намериха занимания на тази станция, а твърде не им се заминаваше нататък по пътя. Алекс и командир Йон решиха да се остане още поне денонощие тук.      

Край на разказ.№ 14. 2020.Valeri.

Разказ.№ 15. 2020.Valeri.

Във средата на следобеда,  на същия бордови ден на кораба Volvo, а годината тук беше 8020- та Земна Година, като кораба се намираше някъде по пътя към планетата Vega 4.125, на една междинна станция. Тук беше и кораба Пиза, с който се бяха срещнали по пътя насам, по- точно на един голям астероид, където екипажите си бяха спретнали веселба, та няколко дни наред. Във часовете преди вечерта в този изморителен ден, Алекс и другите деветима, се бяха събрали в каютата, за да се почерпят и да обмислят плановете занапред. По това време всички търговски операции на кораба и станцията, вече бяха приключили, а товаренето беше завършено. Алекс си почиваше, докато разговаряха по плановете занапред. Той запали цигара и се загледа през люка в ляво от него. От тази позиция той виждаше голяма част от станцията. Междувременно навън бяха все още 90 души от състава на кораба Volvo, а те си прекарваха добре из станцията, но до два часа най- късно, трябваше всички да са се прибрали в кораба, както Алекс беше заповядал. С това Алекс искаше да бъде спокоен за хората си, че са в безопасност, и на борда на кораба. Времето напредваше, когато Алекс се зае да изучава отново архивите, там докъдето беше стигнал през вчерашния ден. Той гледаше на тези архиви, като на учебник, от където научаваше много неща, припомняше си много неща и много неща разбираше. По някое време десетимата си пуснаха хубава музика и вдигнаха наздравица, за добрите времена и за добрите приятели. За вечерта на борда на кораба бяха поканени 100 души от кораба Пиза. Междувременно кухнята работеше по специалното меню за скъпи гости. Два екипа пък приготвяха столовата, където се очакваше да се съберат във вечерта, близо 300 души. Столовата беше празнично украсена и спретната, като скъп ресторант. В очакване на събитието най- нетърпеливите бече бяха пристигнали. Алекс се беше замислил за нещо само свое, когато  часовника на лявата му ръка, неочаквано изсвири някаква аларма, а щом той погледна, забеляза, че това е повикване по радиочестота, използвана от специалните космически сили- AFJ. Алекс прие повикването и се заслуша. Чу се сравнително с добро качество, мъжки глас:

        -Здравейте! Търся господин Alex Maxell, кораба Volvo!

        -Да, това съм аз!- каза Алекс.- А вие кой сте?

        -Аз съм специален терминатор от AFJ. Пристигам от 9020- та Година, за да ви охранявам известно време и да ви донеса един апарат. Работата е на живот и смърт!

        -Разбирам, но какви гаранции давате, че не сте просто някаква откачалка?- каза Алекс.

        -Разполагам със кодове за идентификация!

        -Какво мога да направя за вас?- попита Алекс.

        -Не е необходимо.- каза гласът.- Скоро ще се обадя отново. До скоро, аз много бързам!

Алекс затвори телефона и заби поглед в люка до себе си, видимо озадачен от странното обаждане.

Край на разказ.№ 15. 2020.Valeri.

Разказ.№ 16. 2020.Valeri. 

Към края на следобеда на другия ден, двата кораба все още бяха при междинната станция. Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш, слушаха музика седнали зад пултовете в каютата, черпеха се с джин и тоник, докато обмисляха плановете за напред. По някое време Алекс се замисли по въпроса за терминатора от AFJ (Космически сили на Земята). Терминаторът не се беше обадил и в този ден. Доколкото разбираше, Алекс смяташе, че той е изпратен от 9020- та Земна Година, за нещо важно, но какво- Алекс само можеше да гадае. В тези времена годината беше 8020- та Земна Година. Какво би накарало да изпратят този терминатор, 1000 години назад. Освен всичко това, ставаше въпрос за нещо важно и то свързано със Алекс. Алекс беше обезпокоен и озадачен, но нищо неможеше да направи по въпроса, освен да чака онзи терминатор да се обади отново.

Във началото на вечерта Алекс стана от мястото си, за да се разтъпче из кораба. Навън нямаше нито един от неговите хора, а се изчакваше подходящото време, за да напуснат междинната станция със кораба си. Алекс беше заповядал да се изчака, за да може да се разбере със терминатора от AFJ, за какво е пристигнал и за какво става дума изобщо. Докато се разхождаше из коридорите на кораба си, Алекс беше запалил цигара и по навик проверяваше различните възли по пътя си. Беше се замислил дълбоко, когато се спря до един от външните люкове и се загледа навън. Станцията беше особено оживена в тези часове, като бяха пристигнали цели два пътнически кораба.

Щом се прибра обратно в каютата, Алекс погледна хората си тук, а те бяха и деветимата, събрали се за вечерята заедно. Момичетата бяха приготвили всичко за вечерта. На трапезата имаше всякакви вкусотии и напитки. През това време десетимата щяха да обмислят отново нещата за следващите дни. Алекс по навик се зае да прегледа новините, приети през последните няколко дни от дежурните на кораба. Из новините нямаше нищо особено. Земляните, заселили далечни планети, се бореха за живота и щастието си. Повечето им проблеми постепенно се решаваха. Агенцията AFJ (Космически сили на Земята), помагаха за всичко на земляните, където й да се намираха те. Флотилията на AFJ успяваше да стигне навсякъде, а освен всичко това, откриваше нови и нови планети, които щяха да бъдат заселвани по- късно.

Със напредването на бордовата вечер, кораба Volvo се готвеше за нощуване, като бяха включени алармените системи, отбранителните системи и подислена охраната. Из кораба се движеха и патрулни двойки, които наглеждаха по- важните места. Десетимата взеха решение, на другия ден, кораба да отлита от станцията, нататък по пътя си. Дежурните се заеха да подготвят всичко за отлитането. На два от екипите беше дадено да минат към принудителна почивка, за да са бодри по време на отлитането.

Вечерта на борда на кораба напредваше, а Алекс запали нова цигара, заби поглед в оперативния екран и се замисли.

Край на разказ.№ 16. 2020.Valeri.

Разказ.№ 17. 2020.Valeri.

Започваше бордовата нощ, когато Алекс стана от няколкочасов сън. Той се разсънваше с кафе и цигара, докато проверяваше положението. Корабът Volvo все още беше при междинната станция. След разговор със онзи терминатор, на сутринта, се бяха разбрали Алекс да го изчака на същото място, където по- късно той ще дойде със неговата летяща чиния. По- късно Палма също стана от сън и попита какво става. Алекс очакваше терминатора да пристигне скоро. Дежурните на кораба наблюдаваха откъде ще се появи терминатора със летящата си чиния. Алекс и Палма си пуснаха музика и скоро се бяха разсънили добре.

Наближаваше късната доба по бордовото време на кораба Volvo. Из станцията кипеше живот, като всички общности тук бяха по собствен часовник и календар. На борда на кораба будуваха около 30 души, сред които и охраната. Бяха изминали около два часа време, когато дежурните на кораба приеха летяща чиния, разполагаща със кодовете на AFJ, което я легитимираше и идентифицираше напълно. Пристигаше специален терминатор на Агенцията AFJ, със специални разрешителни. Скоро чинията се прикачи над кораба, а два робота от охраната посрещнаха терминатора. Алекс прие терминатора в каютата за специални цели. Със него бяха Палма, Ким и Аш, както и техните охранителни роботи.

           -Alex Maxell!- каза Терминаторът и погледна наоколо, а той беше специално оборудван за всякакви специални цели.

           -Да, това съм аз именно.- каза Алекс.

           -Можете да ме наричате Буун!- каза Терминаторът, огледа се отново и постави раницата си и оръжието до стената. – Ето този апарат нося специално за вас, Алекс, от 9020- та Година! Трябва да го изучите основно и да го криете и пазите! А аз трябва да ви охранявам известно време, може да отиде и цяла година време!... Накратко- това са времената, когато вие сте в опасност, а животът ви е важен за нас... Не ни подценявайте. Трябва да бъда със вашия кораб дълго време нататък, не се безпокойте. Ще бъда винаги наблизо! Все пак се пазете!

           Алекс погледна апарата и се усмихна- това беше жезъл, но жезъл със уникални възможности. Алекс си спомняше какво се прави със такъв жезъл, както беше чел и учил от архивите. Той прие жезъла и опита да провери неговото тегло. Жезълът добре пасваше на тялото и силата на Алекс. Сетне той закрепи жезъла в колана, на гърба си и погледна щастливо другите.

            -Мога да ви благодаря.- каза Алекс.- Аз всъщност знам какво се прави със такъв жезъл и за какво служи!...

             Терминаторът Буун кимна и се оттегли към изхода на каютата:

             -До скоро! Ще бъда наблизо! Ако има проблеми- тук съм!

           *

           Остатъка от нощта Алекс основно изучаваше жезъла си- подарък от Бъдещето, със 1000 години напред... Това нещо струваше луди пари, дори като музейна ценност, без да се смята, че е всъщност- супероръжие и суперкомпютър...

Край на разказ.№ 17. 2020.Valeri.

Разказ.№ 18. 2020.Valeri.

На сутринтта кораба Volvo отлетя от станцията, нататък към планетата Vega 4.125, а кораба Пиза ги следваше на дистанция от два часа път. Алекс беше поспал известно време, а в ранния следобед седна зад пулта си и се замисли. Корабът набираше скорост за междупланетен преход. Скоро в каютата пристигнаха един подир друг Палма, Ким и Аш. Те пуснаха музика и се разположиха по пултовете, за да се почерпят, първо- с кафе. Корабът напредваше по курса си и набираше още скорост. Алекс си пусна да види новините от последните времена и дълго ги преглежда и изучава. Сред новините той намери и за Vega 4.125. Там нищо особено не се случваше.

Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара и стана за да се изправи пред предния люк на каютата, за да забие поглед напред по курса, където наблизо нямаше почти никаква материя, но пък се виждаха звездите. Алекс се замисли, накъде ли ще заминат пък след планетата Vega 4.125. Повечето фактори важни за решенията, се взимаха според обстоятелствата и до някъде- случайно, но до известна степен всичко зависеше от правилата на бизнеса и търговията. В тези часове Алекс се замечта за новия кораб, който беше решил да купи, в блзиките времена. Според елементарните изчиления, с повече хора беше по- сигурно из космоса, а производството даваше по- големи резултати и печалба, в най- общ смисъл. В този час Алекс се свърза с дежурните и им заръча- да търсят информация за продавани нови, универсални кораби от същия тип, като Volvo, както и необходимото оборудване и стягане за дълъг път. Деветимата най- близки до Алекс, прегърнаха идеята, сякаш нищо ново. Само до един час, дежурните доставиха информация за продаваните наоколо кораби от този тип. Получиха и пълна информация по радиото, дори със снимки и чертежи. Според предлаганите цени, то Алекс можеше да купи дори два нови кораби, та й да му останат достатъчно пари, във валути, злато и диаманти. Иначе казано, цените на новите кораби от този тип, не бяха кой знае колко високи...

Наближаваше бордовата вечер, когато в каютата се събраха и десетимата, като бяха планирали да вечерят заедно, а момичетата се заеха да спретнат хубава трапеза. Това бяха: Алекс и Палма, Ким и Аш, Шао и Джейн, Шон и Никита, Браун и Моника. Разбира се понякога при тях идваха и други хора от кораба. Терминаторът Буун известно време се почива, а сетне от време на време посещаваше Алекс, като разполагаше навсякъде собствени машинки за наблюдение и охрана.

Алекс не беше много на ясно, защо пък някой би искал да му навреди, но си мълчеше, защото терминаторите бяха едни сериозни и сурови хора. Междувременно от кораба Пиза, предложиха двата кораба да се скачат, за общ полет нататък, а Алекс и хората му взеха да обмислят идеята им, преди да се вземе решение.

Във началото на вечерта Алекс и неговите побратими седнаха на трапезата и се замислиха по плановете занапред. Алекс пък избираше кораб, достатъчно добър за целта. Сетне той направи списък за  оборудването на бъдещия, нов кораб.

Край на разказ.№ 18. 2020.Valeri.

Разказ.№ 19. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно, двата кораба се бяха скачили помежду си, по време на полета. Разгънатия тунел между тях давеше възможност екипажите да си гостуват. Това бяха кораба на Алекс- Volvo, както и чуждия кораб- Пиза, с който се бяха срещнали някъде по пътя към планетата Vega 4.125. Това беше 8020- та Земна Година. Екипажите на двата кораба вече се познаваха до голяма степен. Докато обаче кораба на Алекс беше негов и се занимаваше с бизнес, предимно, то кораба Пиза се водеше от учени от Земята, тръгнали на пътешествие със научни цели. На кораба Volvo имаше 180 души, а на кораба Пиза имаше 200 души, към тези времена.

В следобеда на този бордови ден Алекс седеше сам зад пулта си, а до него Палма седеше и дремеше във креслото си. Алекс тъкмо изпробваше нова програма за роботите си, която той беше създал.

Към края на следобеда във каютата се събраха десетимата, за да обмислят нещата занапред и да се почерпят. Алекс беше малко замислен, до известна степен и угрижен до някъде. Той умуваше заедно с другарите си, по плановете занапред. Вече се бяха появили известни разногласия сред екипажите на кораба Volvo. Някои от хората искаха да се върне кораба на онзи астероид, за да добиват още руда, за да припечелят от това. Други поискаха да тръгнат обратно към планетата Orixon 88, тъй като скоро не бяха ходили там. Алекс се беше замислил по въпроса. Той позволяваше да се гласува сред хората от кораба, но този път имаше други планове за бъдещето. Тези екипажи, с които той разполагаше, имаха с него сключени договори и спогодби. На първо време, Алекс им обеща да освободи всеки, който има други планове за себе си, извън кораба му и бизнеса му. По това време, Алекс си спомни и подходящите дума за неговата работа- Бизнес експедиция. Въпреки всичко, нищо не застрашаваше Бизнес екпедицията на Алекс, като по принцип той би загубил около 60 души от екипажите си, но не повече от това и нищо друго. За да се предпази от бунтове, Алекс активира десет бойни робота, с които разполагаше... Около бизнеса му и неговото пътешествие из космоса, нямаше нищо незаконно, а това му даваше известни права...

Вечерта напредваше, а из корабите се срещаха хората, ходеха си на гости, през временния тунел- връзка. Алекс и другите деветима все още обмисляха нещата, а момичетата спретнаха трапезата за вечерта, която вече напредваше. Наблизо до двата, скачени един към друг кораба, нямаше почти никаква близка материя. Точно в тези часове дежурните забелязаха наблизо газови облаци, зад които не се забелязваше дали има някакав материя. Сканирането даде резултат, че сред облаците има отделни зони, с доста добра чистота на кислород и други съставки, на обикновения въздух. Това откритие наложи на дежурните веднага да започнат намаляване на скоростта, за да се установят сред облаците и да добиват въздух, така да се каже. Новината зарадва всички. Въздуха беше сериозно ценен из космоса...

Алекс се беше замислил нещо, проверявайки за колко човекодни- въздух, биха могли да нагнетят в наличните цистерни на кораба...

Край на разказ.№ 19. 2020.Valeri.

Разказ.№ 20. 2020.Valeri.

Няколко дни двата кораба добиваха въздух с добро качество из газовите облаци, които намериха край малко астероидно поле, което всъщност обикаляше около звездата Vega 4. Нагнетиха новия въздух навсякъде, където беше възможно, защото цената му обикновено беше висока из космоса. Това бяха малки и по- големи бутилки, контейнери и цистерни, както и помещения, които рядко се използваха. На петия ден, всичкото място беше ангажирано със новия въздух и се налагаше, да спрат добива, поради липса на свободно място по корабите.

Във един бордови следобед Алекс и Палма седяха зад пултовете си и следяха параметрите на полета, който беше възобновен след края на добива на въздух от газовото поле. Командирът Йон искаше да разгледат десетте астероида, около които намериха въздух. До първия астероид имаше няколко часа полет, без да се бърза. Напред дежурните пуснаха няколко разузнавателни дронове, а скоро получиха и картинка от тях. По всичко се виждаше, че там освен специфичната, локална атмосфера, има също й някаква  флора и фауна. Дежурните изчакваха по- близки картинки, със нетърпение. Формите на живот и растителност на първия астероид, бяха любопитни за дежурните, както й за онези от екипажите, които бяха на линия в тези часове. А Алекс запали цигара, взе си чаша с нес кафе и се загледа в първите картинки от астероида, макар й снимани от далеко. Товарната част на кораба Volvo, почти нямаше свободно място за каквото й да е. Въпреки това, Алекс искаше да разгледат астероидите, както беше казал й командира Йон.

Следобедът напредваше неусетно, а при Алекс бяха всичките девет най- приближени хора на кораба. Обедът беше закъснял, та си спретнаха трапеза, хем да разглеждат астероида и неговите вълшебства от флора и фауна. Те си пуснаха и музика, а някакво такова празнично настроение, не им липсваше. Междувременно в тези часове на кораба будуваха 100 души, а 80 предимно спяха. Отделни индивиди си ходеха на гости.

Растителният и животински свят на първия от астероидите малко шокира наблюдаващите хора от кораба. Това беше една такава джунгла, разположена на астероид със дължини 3,000 км. и 1,500 км. Тук се намериха едни симпатични животинки, които ги наблюдаваха с любопитство. В следващите часове специален екип отлетя от кораба към астероида със десетместен дрон, със универсални реактивни дюзи, позволяващи да лети дори без налична атмосфера. Алекс се занимаваше с делата си, докато наблюдаваше картината от дрона на хората, изпратени там. По искане на командир Йон, обратно щяха да бъдат доведени отделни екземпляри от животинския и растителен свят там.

По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата, откъдето се виждаше добре астероида, дори с просто около, а със телескопите се виждаха добре и животинките. Нещо като панди, по- скоро коали. Изненадващо- животинките се оказаха... говорящи...

Край на разказ.№ 20. 2020.Valeri.

Разказ.№ 21. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно корабите Volvo и Пиза, си заминаха от астероидното и газово поле, нататък към планетата Vega 4.125. Във един следобед Алекс беше в лошо настроение. Той запали цигара, изправен пред предния люк на каютата и се замисли над плановете на кораба занапред, докато наблюдаваше нататък из космоса. Усещането за неприятности, които приближаваха, го караше да изпада в това лошо настроение. Това беше 8020- та Земна Година, а корабът Volvo беше във Бизнес експедиция, организаирана именно от Алекс. Корабът Пиза пък беше на научна експедиция, като там имаше 200 души, предимно учени. Двата кораба и техните екипажи, се бяха срещнали из космоса, а сетне се бяха сприятелили. Смяташе се, че скоро ще тръгнат по различни пътища, а това вече ставаше проблем за екипажите. На всеки от двата кораба имаше по няколко екипажа, които се редуваха на дежурства за воденето на корабите им. Алекс въздъхна тежко и си спомни за няколкото животинчета- коали, които взеха от един астероид по пътя. Те се бяха оказали говорящи и вече изучава земни езици, за да могат да общуват с хората от кораба. Малките коали се намираха до известна степен на чуждо място и бяха шокирани от това.

Следобедът напредваше, когато дежурните прихванаха далечен сигнал от планетата Vega 4.125. Според изчисленията, до планетата оставаха около 24 часа поет. Алекс си взе чаша нес кафе от автомата и седна в креслото си за да прегледа новините. Близо два часа той преглеждаше новините от тук и там, всичко свързано със земляните из космоса, та й от старата Земя. Нещата си вървяха независимо от усложненията и проблемите тук- там. Във системата Vega земляните биваха от относително близките времена, по принцип. Бизнес експедицията на Алекс се беше съсредоточила около звездата Vega 4, и нейните планети, луни, междинни станции и т.н. В същото време всеки полет изискваше много подготовка и средства. За една от съставките на горивото за полета, беше водата, която се разграждаше на водород и кислород, чрез електрически ток, произведен от портативни атомни централи. На борда на Volvo, атомните генератори бяха два, а гориво пък за тях имаше достатъчно. На практика тези кораби можеха да летят и просто със известни количества вода...

Наближаваше бордовата вечер, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия почивен бокс, за да си съберат мислите и да си подредят нещата. Определено на другия ден щяха да бъдат много наблизо до планетата Vega 4.125. Леко изморен от това умопомрачително пътешествие без край, Алекс си отдъхна известно време в койката си, преди да стане наново и да се заеме със делата си. Междувременно за вечерта се очакваше десетимата да се съберат отново в каютата, за да умуват по плановете на кораба занапред. Наблизо до двата кораба почти нямаше никаква друга материя, а така щеше да бъде поне още денонощие. Алекс въздъхна и погледна към люка до койката си, пък отвори блиндираната защита на люка, за да погледа навън...

Край на разказ.№ 21. 2020.Valeri.

Разказ.№ 22. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно двата кораба достигнаха междинна станция над планетата Vega 4.125. Докато корабите изчакваха реда си за да се скачат към станцията и нейните докове, Алекс и Палма седяха зад пултовете си на по чаша нес кафе. Той беше малко сънлив, а Палма пусна музика и двамата забиха поглед в екраните пред себе си. Станцията изглеждаше както повечето подобни станции из космоса. В зоната имаше стотици малки и големи кораби и други машини. Междувременно по това време от станцията им изпратиха новини, които дежурните записаха и изпратиха на Алекс, а той се зае да ги разглежда. Това бяха новини от различни места, където живееха земляни, колкото й да е далеко от старата Зема. Алекс и Палма забелязаха, че повечето от проблемите на земляните, са почти еднакви навсякъде. Следобедът напредваше, когато при тях пристигнаха също Ким и Аш. Четиримата отвориха бутилка джин и тоник, за да се почерпят, докато обмислят нещата от последните времена. Скоро от Кулата на станцията приеха кораба Volvo, на един от свободните докове с тунел към станцията. В същото време товарния отсек на Volvo, беше оставен на дистанция извън станцията, с него не можеше да се приземява и скачва никъде. Навън първо излязоха два екипа от Volvo, за да проверят какво има из тази станция. В същото време Алекс и Палма, както също Ким и Аш, се подготвяха за разходка из станцията.

А когато четиримата излязоха из станцията, всичко им изглеждаше интересно, омаяни от някакво омайване, докато крачеха по тунелите на станцията. По пътя научиха, че всъщност на тази станция живеят близо 1,000 земляни, повечето- със далечен произход от старата Земя. Щом научиха това, четиримата тръгнаха да намерят къде са тези земляни- земляци. Намериха ги лесно в тяхното общежитие. Хората тук им се зарадваха, а като научиха, че са пристигнали почти 380 души- земляци, те решиха да организират празнична вечеря. Алекс им обясни, че на кораба си могат да приемат за вечеря около 500 души от станцията, но те започнаха да спорят къде да бъде срещата и празника, като искаха срещата да бъде в столовата им на станцията. Докато спореха, тук пристигнаха и екип от учените от кораба Пиза. След обсъждане се реши, наистина срещата да стане във столовата на земляните на самата станция. Щом и Алекс се съгласи, той заповяда три екипа от кораба му, да приготвят подаръци, лакомства и напитки за празничната вечеря на станцията.

Вечерта наближаваше неусетно, а в столовата на земляните от станцията кипяха приготовления. Роботи от Volvo вече бяха донесли храна, лакомства и напитки за празничната среща- вечеря, както и специални подаръци. Докато очакваха вечерята, в столовата започнаха да пристигат хора от станцията и двата кораба. Алекс предпочете да се усамоти в каютата си на борда на кораба Volvo, заедно със Палма.

Край на разказ.№ 22. 2020.Valeri.

Разказ.№ 23. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно двата кораба Volvo и Пиза започнаха спускане към планетата, изоставяйки товарните си сектори във далечна орбита над планетата Vega 4.125. Във следобеда Алекс и Палма се бяха закопчали към креслата си пред пулта и се топлеха с портативни печки и одеала, докато наблюдават спускането на корабите. От незнайно къде, нахлуваше в кораба мраз. Дежурните предполагаха, че просто атмосферата на тази планета има много ниски температури. Алекс запали цигара, докато умуваше- какво ще направят долу на планетата, щом се приземят. Бяха си пуснали музика, а Ким и Аш все още спяха в боксовете си. На борда на кораба будуваха само 40 души. Междувременно бяха приети още 50 души към състава на кораба. В тези часове Алекс проверяваше на какво са способни тези хора, за да знае как да ги включи към работата на борда на кораба. Няколко души от тези нови хора, бордовата музикална банда, прие към себе си. Да има производство на нова музика на борда на кораба, беше от изключително значение и важност за екипажите тук, а се печелеха пари и от продажба на музика... Други десет души от новоприетите се заеха да помагат в оранжерията, рибарника и фермата за дивеч на кораба. Други десет веднага започнаха да изучават пилотиране на този кораб, във специалния симулатор. Други започнаха да помагат във призводството на роботи, които бяха търсени навсякъде из космоса.

По някое време Алекс отвори бутилка джин и тоник, за да се почерпят с Палма.

Към края на следобеда Алекс се беше одремал на мястото си, а  спускането щеше да продължи някъде до сутринтта. Той се поразсъни със вода и нес кафе, погледна какво става из кораба и се прозина. До него дремеше и Палма, а Ким и Аш приготвяха извънредни закуски за четиримата, като бяха пропуснали обяда, по неизвестни причини. Докато се разсънваше Алекс, взе че се събуди и Палма. Алекс пусна музика, а вече се беше стоплил в мраза, който вилнееше около кораба. Във каютата беше топло и уютно, а спускането вървеше нормално със пилотите Джони и Джими, както й техните резервни пилоти- Манхатън и Сюзън, в тези часове. Със спускането бяха ангажирани още десет души от дежурните в тези часове.

Това беше 8020- та Земна Година, в началото на Февруари месец,  някъде из атмосферата на планетата Vega 4.125. Корабът на Алекс летеше на Бизнес експедиция, организирана от самия него. На борда на неговия кораб Volvo в тези времена имаше 230 души. Вторият кораб, който ги придружаваше от почти месец, се казваше Пиза и на борда му имаше 200 учени от Земята, тръгнали из космоса на Научно пътешествие. Двата кораба и техните екипажи пътуваха заедно съвсем случайно, като се очакваше, скоро да им се разделят пътищата, а това вече се явяваше голям проблем...

Алекс въздъхна и се замисли хаотично, забил поглед към картината от външните камери на кораба. Някъде долу на планетата, живееха около 20,000 души земляни...

Край на разказ.№ 23. 2020.Valeri.

Разказ.№ 24. 2020.Valeri.

На следващия ден кораба Volvo се приземи по обедно време на летището на града на земляните, на тази планета. Навън беше около       – 50‘ С, мраз. Корабът леко се беше хързулнал из пистата, но се рзмина без проблеми. Затова пък започваха други проблеми. От силния мраз и бурята навън, трудно щеше да се ходи из града на земляните. Алекс запали цигара, докато умуваше по проблемите, заедно със Палма, Ким и Аш. Дежурните успяха по – късно да се свържат с града на земляните, а той беше на около 10 км. дистанция от летището. Планетата Vega 4.125 се оказа мразовита планета. Освен земляните тук живееха и няколко извънземни вида, като никой не знаеше точния им брой, но той беше някъде около 0.6 милиона екземпляра. Земляните пък имаха население около 50,000 души. Планетата, колкото й да беше голяма, то тук всичко биваше трудно, та рядко идваха нови заселници. Тук самите извънземни изхранваха земляните, тъй като беше нещо като извънземна комуна. Въпреки това пък земляните отглеждаха растения и дивеч, както и риба, във десетина големи оранжерии, ферми и рибарници, а това им беше любимото занимание. Имаха си и завод за апарати и машини, съобразено със нови технологии и със търсенето им по околните планети и междинни станции.

Следобедът напредваше, а свободните хора в кораба на Алекс наблюдаваха разговорите с хората от града, по специална видеовръзка. Алекс също следеше разговорите, а навън бяха изгонени 40 робота, за да почистят летището от снега, който продължаваше да вали във особено големи количества. По- късно беше взето решение, да бъдат поканени 100 души от града на зеляните тук, за една среща със похапване на борда на кораба Volvo. Във следващите часове на борда на кораба започваше подготовката за срещата, като се задействаха специални менюта от дебелите готварски книги на кораба. Алекс се черпеше с джин, докато се разхождаше из кухнята на кораба, за да има понятие какво е менюто. За нула бройки столовата на кораба беше преобразена на скъп ресторант, само символично. Бяха задействани няколко мощни отоплителни агрегата на кораба, които рядко се използваха. Алекс по някое време заповяда да се приготвят опаковани подаръци за гостите. По идея на командира Йон, бяха поканени и 50 екземпляра от извънземните, жители на тази планета. Това беше 8020- та Земна Година, към началото на Февруари месец, планетата № 125, на звездата Vega 4.

Към средата на бордовия следобед, Алекс запали цигара, след като лично беше дегустирал отделните пера от приложените менюта на бордовата кухня. От складовете бяха извадени туби с вино, бира, лимонада и др. напитки. По- късно Алекс и Палма, също Ким и Аш, се разположиха в столовата, където скоро щяха да пристигнат гостите. Музикалната банда на кораба се готвеше за концерт на живо. Бяха активирани техните апаратури, а те разполагаха и със двама диджеи, от състава на кораба... Алекс въздъхна и заби поглед в картинката от външните камери, а навън беше умопомрачителен мраз...

Край на разказ.№ 24. 2020.Valeri.

Разказ.№ 25. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно двата кораба се намираха все още на летището към града на земляните на планетата Vega 4.125. За удобство и заради сериозния мраз навън, между двата кораба имаше разгънат временен тунел за връзка между тях, за преминаване на хората. Във следобеда Алекс и Палма седяха зад пултовете си и умуваха по плановете на кораба занапред. Във тези дни настъпи разместване в личния състав на кораба Volvo. Група хора напуснаха кораба, а други, новоприети хора постъпха в състава на кораба, като в резултат, екипажите на кораба вече възлизаха общо на 300 души. Този ден беше мразовит и мрачен, по неизвестни причини, а това помрачаваше настроението й на самия Алекс.

Неусетно започна бордовата вечер. Из двата кораба се разхождаха всякакви хора и от двата кораба, както и земляни от техния град на тази планета, както и групи от извънземните, жители на планетата. Тази лудница и суматоха не се нравеше на Алекс. Той заповяда разходките да се ограничат до столовите на корабите, така й стана, речено- сторено. Освен това Алекс засили охраната, активира й още 20 робота, за подсилване на охраната. По някое време Алекс и неговите девет помощници и съветници се разположиха в каютата, за да обмислят плановете на експедицията си, занапред. Взе се решение, корабите да  останат на това място още няколко дни. Алекс запали цигара и отвори бутилка джин с тоник, за да се почерпят десетимата. Междувременно плановете занапред бяха готови до няколко дни, след бъдещото отлитане от тази планета. Обаче дойде нова идея- да останат на тази планета, за да я разгледат повече. Това беше гласувано също и Алекс поиска време за размисъл, преди да издаде заповед. Идеята да разгледат планетата, като тук живееха само 50,000 земляни, беше малко страшна, до известна степен. Извънземните обаче разрешиха подобно разглеждане на планетата. Срокът за размисъл, който Алекс поиска беше 24 часа.

Вечерта напредваше на борда на кораба Volvo, който стоеше на летището на земляните на планетата Vega 4.125, до техния град, а годината беше 8020- та Земна Година, някъде към средата на месец Февруари. На кораба имаше екипажи наброяващи общо 300 души, към този час, а в града на земляните живееха около 50,000 души. Бизнес експедицията на Алекс, се съпровождаше временно от кораба Пиза, воден от 200 души земляни- учени, тръгнали на Научно пътешествие. Двата кораба се бяха срещнали случайно и след като общуваха дълго време, решиха поне временно да летят заедно, пък посоката им беше една и съща, поне до някъде.

Алекс запали цигара по някое време и стана от креслото си зад пулта, за да се разходи и разтъпче, като за целта повика Палма със себе си. Двамата излязоха на терасата за да подишат чист въздух и да разгледат местността около кораба. Алекс беше в добро настроение и смяташе в тази вечер да остане буден до по- късно, така като имаше много задачи за вършене.

Край на разказ.№ 25. 2020.Valeri.

Разказ.№ 26. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно, двата кораба все още гостуваха на планетата и конкретно – града на земляните тук, които бяха около 50,000 души. Това беше 8020- та Земна Година, а планетата № 125 на звездата Vega 4. На борда на кораба Volvo имаше 300 души, тръгнали със него на Бизнес Експедиция из космоса. Вторият кораб беше наречен Пиза и ги придружаваше само временно.Там имаше 200 души учени, тръгнали на Научно Пътешествие. Планетата се обитаваше от извънземни от няколко основни вида и раси, възлизащи общо на 0.6 милиона екзепляра. Двата кораба се бяха срещнали одеве, около 20 дни по- преди, край астероид, където се запознаха и си гостуваха, а сетне бяха тръгнали заедно към точно тази планета, поради съвпадащи планове на двата кораба.

Във един бордови следобед, Алекс взе решение- двата кораба да разгледат планетата, извън градовете на извънземните и на земляните тук. Това решение беше одобрено със около 65% от хората на кораба му, като пък не бяха гласували около 39%. Междувременно хората от Пиза, решиха да участват във това пътешествие. Разбира се тези кораби имаха и бустери за приземяване без никаква писта.

Докато десетимата обмисляха начинанието тук, Алекс запали цигара и поиска картата на планетата, вече заснета при спукането им одеве. Сетне десетимата разгънаха картата на свободното място, на една от стените и дълго разглеждаха.

Времето напредваше, когато десетимата избраха едно плато, над океанските брегове, на дистанция от около 12,000 км. от летището на земляните. Алекс кимна да приготвят кораба за този полет, а от кораба Пиза заявиха, че вече са готови и заминават натам, само след половин час. Междувременно тунелът за връзка между двата кораба беше сгънат и прибран, а всички се прибраха по корабите си, преди отлитането. Корабът Volvo щеше да излети със два часа закъснение от кораба Пиза.

*

Във началото на вечерта корабът Volvo отлетя от летището на земляните, следвайки кораба Пиза, на дистанция от два часа. Алекс и другите деветима се бяха събрали в каютата и умуваха, следейки параметрите на полета, който започваше нормално. Алекс си взе чаша нес кафе и се загледа към екраните пред себе си. Корабът набираше височина отдалечавайки се от летището.

Тъкмо се бяха издигнали на 600 м. над земята, когато запиука някаква аларма на пулта на Алекс, където намигваше лампичка, а под нея пишеше : “Внимание! Неидентифицирана опасност!“. Алекс се загледа в пулта, а известно време никой не изключваше алармата. Алекс се зачуди, каква може да е тази опасност. Из ума му се завъртяха всякакви възможни опасности и възможни беди. Той заповяда да се действа със повишено внимание, като говори и със дежурните на кораба Пиза, та да внимават и те също. В същото време, на борда на кораба будуваха около 40 души, а останалите си почиваха. Алекс въздъхна.

Край на разказ.№ 26. 2020.Valeri.

Разказ.№ 27. 2020.Valeri.

Във следобеда на другия ден, корабът Volvo прелиташе над планински масиви, при силна буря, носеща мраз и сковаваща всичко по пътя си. Дежурните бяха подсилени със още хора, та дежуряха 50 души. Четиримата пилоти внимаваха да не стане гаф, далеко от всякаква цивилизация, дето да ти изпрати помощ при необходимост...

Алекс се черпеше с джин и пушеше цигара, а в краката му грееше портативна печка за отопление. Компания му правеха Палма, Ким и Аш. Картината от близо десет външни камери, разположени по корпуса на кораба, показваше природа, дори невиждана от никого до този момент... Температурата под кораба в джунглата там, варираше около  -70’ C. Далечната синя звезда Vega 4, от тази си посока грееше съвсем слабо, като в синкав сумрак. Очакваше се в идните дни, да се увеличи силата й и да стане по- топло, относително казано.

По някое време, както си пушеше цигарата, Алекс подскочи от виковете на Аш.

         -Какво става, Аш?- попита Алекс, поизплашен.

         -Някакъв дракон щеше да ни блъсне! – каза Аш.

         -Какъв дракон?!- каза Алекс.

         -Да! Дракон!...- каза Палма.- Дълъг е около три метра и не ни забеляза...

         Алекс се озадачи и замисли, преди да каже:

        -Пуснете два дрона, да го приберат на кораба!

*

Драконът не се беше предал лесно на двата дрона. След едночасова гонитба и преследване, дроновете го заловиха в мрежите си и прибраха обратно, на борда на кораба Volvo. Вече в изолатора за чужди същества, на кораба, драконът се позарадва, че все още е жив, а на това място е доста топло. Той поспа малко от упойката и като се събуди, час по- късно, се изненада на дар, който намери в клетката. Това бяха плодове.

         -А! Банани!- каза си драконът.- Скоро не съм виждал банани!...

 Докато похапваше, драконът се позамисли, какво става, но не беше много сигурен в това. Той предположи, че е позагазил май...

Алекс запали нова цигара, докато наблюдаваше дракона.

       -Струва ми се, че драконът е говорящ!- каза Ким.

       -Нищо особено, та дори да е  говорящ.- каза Палма.

Алекс се поразкърши из коридора при клетката на дракона, а някой забеляза, че драконът е мъжки екземпляр. Някой допусна, че този дракон би могъл да има женска, та и малки...

*

Следобедът напредваше. По идея на командир Йон, дракона беше оставен на топло и му беше дадена още храна. Някой пък му пусна и тиха музика. Временно забравиха за дракона, понеже изпиука още някаква аларма на пулта на Алекс. Докато умуваха над двете, вече, загадъчни аларми, на пръв поглед нищо съществено не се случваше...

Сетне съвсем забравиха за дракона, докато се мъчеха да изключат алармата, а Алекс си запуши ушите...

Край на разказ.№ 27. 2020.Valeri.

Разказ.№ 28. 2020.Valeri.

На другия ден екипажите на кораба продължаваха разглеждането на планетата, докато корабът летеше бавно над повърхността й, над планини и реки. Алекс беше малко сънлив в тези часове, на следобеда. Той се беше замислил над започващото разглеждане на планетата, като се питаше, до какво ли ще ги доведе подобно начинание и дейност. Беше седнал в креслото си, а до него Палма слушаше музика и разглеждаше параметрите на полета. Ким и Аш се бяха захванали да приготвят вкусотии за вечерята, макар и да беше далеко до нея. Междувременно специален екип разговаряше със дракона, уловен одеве. Опитваха се да научат от него повече неща.

Следобеда на кораба Volvo напредваше, а дежурните малко се одремваха по местата си, в сивия ден.

*

Бордовата вечер започваше, а кораба плавно плуваше над планини и гори и реки. Навън беше синкав сумрак, а скоро нямаше да бъде нито по- светло, нито по- топло от -70’ C. Алекс беше мрачен, по неизвестни причини. Той запали цигара и отвори нова бутилка с джин. В каютата бяха също Палма, Ким и Аш. В главата му се въртяха мрачни мисли. Той си сипа джин с тоник и си взе чаша нес кафе от автомата зад себе си, погледна в ляво, където имаше външен люк и погледна навън. Този свят наоколо все още никой не беше виждал, с изключение на дивите животни тук, включително и говорящите дракони... Мрачното настроение в кораба беше заразно. При шамана Джи- лечителя на този кораб, се бяха оплакали общо 20 души със мрачно настроение и неразположение. Шаманът взимаше мерки за тяхното здраве.

Вечерта напредваше по бордовия часовник, когато Алекс се изправи пред предния люк и заби поглед навън, угрижен и замислен. По принцип нямаше нищо проблемно за кораба и неговата Бизнес Експедиция. Той се зачуди от къде идва вълната от мрачно настроение, която вече мореше хората му...

По някое време Алекс заповяда да се търси причината за вълната от лошо настроение и нераположение на хората от неговата Експедиция, което мореше хората му в тези дни и започваше да става епидемия...

Междувременно пристигна новина от кораба Пиза- там също имаха проблеми със здравето на екипажите им... Алекс се позамисли, без да предприема нищо. Той предположи, че новите здравни проблеми са причинени от някаква алергия към този извънземен свят, където гостуваха...

По- късно вечерта, Алекс тъкмо пишеше задачи и инструкции за екипажите си, когато на входа се появи терминаторът Бууна и каза:

-Какво става Алекс?

-Нападна ни неразположение и мрачно настроение...- каза Алекс.

-Спокойно, Алекс! И това ще мине! –каза Буун.- Аз съм винаги наблизо!

Алекс се позамисли, а терминаторът Буун огледа каютата и си отиде.

Във въздуха остана някаква неясна мъглявина след него, но това беше само илюзия...

Край на разказ.№ 28. 2020.Valeri.

Разказ.№ 29. 2020.Valeri.

Във следобеда на другия ден, корабът Volvo се приземи успешно на едно избрано плато в планините на планетата Vega 4.125. Пилоните за приземяването се забиха на дълбоко в преспите от сняг, замръзнали от месеци наред. Корабът се закрепи устойчиво на това плато, а Алекс побърза да излезе на терасата на каютата за да огледа района. Това беше неговата Бизнес Експедиция, чрез кораба му Volvo, който носеше 300 души на борда си, а годината беше 8020- та Земна Година. Вторият кораб със 200 души, предимно учени от Земята, придружаваше Експедицията на Алекс, но само временно. Този кораб се казваше Пиза и беше тръгнал на Научно Пътешествие. Бяха се срещнали около месец по- рано, по някаква случайност и сетне пътуваха заедно, та чак до тази планета. Намереният и заловен от хората на Алекс, говорящ дракон, разговаряше с дежурния екип, изпратен да го разпитва, хранеха го добре, а той знаеше страшно много неща изобщо...

*

Следобедът напредваше, а Алекс запали цигара и погледна към картината от външните камери на кораба. Единият вход- асансьор на кораба беше спуснат до достигане на повърхността под кораба, а навън излязоха десет души, обордувани със скафандрите си и оръжие, за да огледат наоколо. Скафандрите имаха вътрешно отопление, та бяха топли, въпреки темературата сега: - 45’ C. Това беше един свят където никой не беше стъпвал до сега, със изключение на дивите животни и говорящите дракони, въпреки, че на планетата живееха 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни. Планетата не беше изучавана, дори и от извънземните, които живееха тук...

*

По някое време Алекс заповяда да изпратят дронове за сканиране наоколо. Според говорящия дракон, следваше по- топъл период, като маса снежни преспи щели да се топят интензивно. Но това щяло да бъде само временно... Драконът обясняваше, че има женска и малки, пет на брой. Той описваше обществото от говорящи дракони, като общо около 500 екземпляра. Те имали големи проблеми със изхранването, силния мраз и със размножаването си... Хората, изучаващи драконите и изобщо- този съвсем невиждан свят, дадоха надежди на дракона, че ще помислят по тези проблеми, поне докато са тук- на тази планета... Драконът имаше дължина около три метра и тежеше около 300 кг., но всъщност биваше добряк, относително казано...

*

Около два часа по- късно, изпратения навън екип от десет души, се завърна на кораба. Бяха ходили върху преспите, които бяха замръзнали и не поддаваха от тяхната тежест, при гравитация от + 2,3 G. Тази силна гравитация се регулираше от скафандрите на хората, та да не им бъде прекалено тежко всичко, та й живота... Това, което този екип беше видял наоколо, не беше нищо особено. Бяха открили наблизо пещери, все още със достъпни входове, въпреки силния мраз и преспите от сняг. Предстоеше да бъде изпратен нов екип, за да изучи пещерите там...

Край на разказ.№ 29. 2020.Valeri.

Разказ.№ 30. 2020.Valeri.

Наближаваше бордовата вечер, а навън все още биваше синкав сумрак, който нямаше да се промени съществено и през дългата и трудна бордова нощ. Алекс беше решил лично да се поразходи до близките пещери, на около два километра, източно от кораба Volvo. Междувременно на платото се беше приземил и кораба Пиза, преди около час време. Докато Алекс и хората му се екипираха за рискованата разходка навън, с тях щеше да тръгне и втори екип от 20 души. От кораба Пиза, изпратиха със тях още десет души- учени от Земята.

*

Трите екипа тръгнаха от корабите заедно и със десет робота, които да носят екипировката. Алекс и Палма вървяха след четиримата водачи на групата. За момента не се забелязваха опасни зверове и хищници наоколо, а снежните преспи не поддаваха от тежестта на хората и техните роботи. Над главите им летяха на автопилот няколко четириместни дрона. Можеха да ги ползват, ако нещо се провалеше. Алекс изпитваше остра нужда от цигара, но сега не беше удобно да пали цигара. Той се зарадва при физическия контакт със този див и невиждан свят. До пещерите имаше много път. На някои места настилката се хлъзгаше, а шпайковете им опитваха да залепнат в леда. Със Алекс и Палма вървяха също Ким и Аш, като се движеха всички по двойки, а понякога и един след друг.

*

Входовете на пещерите бяха достъпни за влизане, но вътре бяха изпратени само екип от десет души, които внимателно надникваха в пещерите- първо едната от тях. Алекс беше измислил как да изпуши една цигара, а щом го стори, тютюнът го удари чак до петите. Доволен той раздаде заповеди и инструкции на хората си и се поспря за да почине от дългия път. Някой запали огън, с намерените в пещерата съчки и дръвца, които вятър беше издухал до това място, през топлия сезон, по принцип, кой знае кога точно. Огънят ободри групите, които бяха пристигнали на това място. Те си позатоплиха закуски и кафе, за да хапнат, след трудния преход до това място. Командир Йон заповяда на екипа влязъл в първата пещера, да излязат навън най- късно след един час, каквото са успели да видят там, за да могат всички да се приберат навреме по корабите, преди наближаващата буря, както им обясни пък говорящия дракон одеве...

*

Вечерта напредваше, когато всички екипи започнаха да се прибират на борда на корабите си, като бяха използвани и пътническите дронове. Бурята не успя да ги изненада. Успяха да се завърнат навреме. Още щом се прибра ва каютата, Алекс седна да си почине и запали цигара. В каютата на Екип Алфа беше топло и уютно. Командир Йон заповяда всички екипи да отложат всякакво излизане навън, до обедното време на следващия ден. Алекс беше доволен от разходката, а момичетата се заловиха да приготвят вкусна трапеза за вечерята на десетимата от Екип Алфа...

Край на разказ.№ 30. 2020.Valeri.

Разказ.№ 31. 2020.Valeri. Фантастика.    

Навън вилнееше силна буря, в бордовия следобед на другия ден. Екипажите на корабите си бяха отпочинали добре, но командира забрани излизането навън. Между двата кораба техниците разгънаха отново междинен тунел. Не се знаеше колко ще продължава бурята. Говорящият дракон смяташе, че до две Зелени луни, бурята ще утихне, а дежурните се заеха да изчисляват колко часа прави това...

*

Алекс запали цигара, изправен пред един от люковете на каютата, за да види какви са мащабите на бурята. Двата кораба бяха добре закрепени към повърхността на платото, но тези ветрове бяха силни. Беше се замислил над новите планове на неговата Бизнес Експедиция. В тези часове му се струваше добра идеята, да вземат та да изучат тази планета, и нейните светове, нито виждани до момента, нито газени от хора или извънземни. Въпреки, че на Vega 4.125 живееха около 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни, неизвестно защо, планетата още не беше разглеждана и изучавана. Това беше 8020- та Земна Година, а двата кораба- Volvo и Пиза, стояха закрепени добре, към планинско плато, избрано одеве от тях, за удобно място за кацането. На кораба Volvo имаше общо 300 души екипажи, след последното разместване на личния състав, а това беше Бизнес Ескпедицията на Алекс, организирана и финансирана до голяма степен от самия него. Вторият кораб Пиза имаше 200 души екипажи, предимно учени от Земята, които бяха на Научно пътешествие. Екипажите на двата кораба,  се бяха  срещнали и запознали по пътя към тази точно планета.

*

Следобедът напредваше, а Алекс се зае да изучава отново архивите, които имаше в наличност, както и новините, прихванати наспоследък от дежурните на корабите. Той седеше в креслото си зад пулта, а тук бяха също Палма, Ким и Аш. В същото време четиримата пишеха нови задачи и инструкции за екипажите на кораба. Това време, докато бурята им блокираше излизането навън, беше уплътнено с много сън и почивка, а пуснаха и линията за сглобяване на нови роботи и дронове. Тези стоки се търсеха навсякъде из космоса. За направата им на борда на кораба се използваха евтини материали, закупени изгодно по пътя. Екипажите на Volvo разполагаха със пълната технология за направата им, като използваха специални машини и Обемни принтери. Тези машини и принтери бяха портативни и със малък обем и тегло. Цената на робот или на дрон, варираше навсякъде по пътя, където имаха спиране. Роботите и дроновете имаха по няколко варианта, та до бойни роботи и до пътнически дронове.

*

По някое време Алекс опита да се свърже по радиото, със града на земляните, където бяха преди да кацнат на платото. Въпреки бурята навън, радиовръзката беше добра. Алекс разговаря със Кулата на града, за да разбере поне малко за синоптичната прогноза занапред. Това което му казаха, не го изненада. Идеха мързеливи дни...

Край на разказ.№ 31. 2020.Valeri. 

Разказ.№ 32. 2020.Valeri. Фантастика.

Няколко дни по- късно корабите се намираха все още на същото място, на избраното плато в планините на планетата. Беше настъпила вечерта, след труден ден. Командир Йон даде десет часа почивка на екипажите на кораба, със изключение на дежурните. Самият той беше изморен, след трудния ден и се оттегли в каютата си.

Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на каютата и погледна навън. Бурята не стихваше, а епидемията, която мореше хората на двата кораба, все още не беше отминала. В тези бордови дни бяха възникнали известни разногласия сред хората от кораба Volvo. Една от групите смятаха, че ще бъде по- добре да се върнат в града на земляните на тази планета. Други искаха да се завърнат на планетата Orixon 88, откъдето повечето хора бяха тръгнали. В същото време трета група поиска да се върнат на астероида, където одеве бяха намерили  скъпоценната руда, водени от мисълта за печалбата от това...

*

Седмица по- късно, времето навън продължаваше да е лошо. Алекс се беше разболял тежко от лоша болест, депресия. Това не беше свързано със разглеждането на планетата тук, Vega 4.125. Временно неговите задачи водеше Аш, както и командира на кораба Volvo- Йон.

*

Във един мрачен следобед, Алекс беше почувствал облекчение, след големите душевни мъки, които изпита. Екипажите също не бяха във добра форма. Епидемията отминаваше, но хората от двата кораба трудно се справяха със дежурствата си. Аш взе решение, да изчакат на това място, до подобрение на състоянието на болните. А това беше едно широко плато, сред планините на планетата. Двата кораба имаха помежду си разгънат тунел за връзка. Във тези дни, учените от кораба Пиза, обмисляха лечение на екипажите на двата кораба. Със това се занимаваше и шаманът Джи- лечителя на кораба Volvo. Командирът Йон смяташе да обяви почивка за седмица, за всички освен дежурните. Нещата започваха да се нормализират постепенно.

*

Във един бордови следобед Алекс си взе кафе и запали цигара, докато обмисляше, какво да правят екипажите на кораба Volvo по- нататък в следващите дни. Състоянието на Алекс се нормализираше, а епидемията сред хората от двата кораба, вече утихваше.

На другия ден Алекс усещаше, че белята отминава, а на двата кораба болестта отминаваше. Това, което шаманът Джи, както и останалите лечители на двата кораба, смятаха, беше, че епидемията е отражение на неволи на земляните някъде из космоса. В търсене на новини и причините за някаква беля, беда, застигнала земляни из космоса, екипажите на корабите очакваха изясняването на болестта, забелязана в изминалите дни. Във бордовия следобед, Алекс запали цигара , замислен дълбоко. Лечителите бяха решили проблема с лекарствата за новата болест, като намериха подходяща формула за тях, със добри резултати.

Край на разказ.№ 32. 2020.Valeri.

Разказ.№ 33. 2020.Valeri. Фантастика.

Беше края на Февруари месец, 8020- та Земна Година, когато корабите Volvo и Пиза гостуваха на планетата Vega 4.125. От известно време двата кораба се намираха на едно широко плато в планините на планетата. Алекс пушеше цигара изправен пред предния люк на каютата, а компания му правеха Палма, Ким и Аш. Преди около час се бяха завърнали от разходка навън, заедно с два екипа от Volvo и два екипа от Пиза. В този бордови ден времето беше спокойно, със температури около – 15’ C. Доволен от разходката, Алекс умуваше, заедно с хората си, за следващите дни. На тази планета живееха 0.6 милиона извънземни и също 50,000 земляни. Самата планета тук, никой не си беше направил труда да изучава до тези времена. Със разрешението на извънземните, Алекс и двата кораба бяха започнали да изучават планетата, със сериозни проблеми още в началото. След отминаването на епидемията, Бизнес Експедицията на Алекс, продължаваше делата си. Вторият кораб Пиза имаше 200 души, предимно учени, които имаха Научно пътешествие. На кораба на Алекс живееха 300 души в тези времена, както и един от местните чудовища- Говорящият дракон, кото казваше, та да се казва- Пси.

*

Започваше бордовата вечер, когато навън нямаше нито един от хората от корабите, а те бяха свързани с тунел. Десетимата със Алекс- т.н. Екип Алфа се готвеха за обща вечеря и се топлеха от дългата разходка в този ден. След поредица гласувания беше решено, екипите да изучат наоколо корабите, със диаметър от 200 км., използвайки пътническите дронове на корабите. Междувременно навън отново валеше сняг, а огряваше Зелената Луна на планетата. Тази луна се очакваше да огрява около 7(седем) дни.

*

Късно във бордовата вечер, Алекс се чудеше какво става. Освен, че някой му триеше паметта, беше отминала сериозна болест, но той смяташе, че това е само временно... Сред екипажите на двата кораба имаше известен брой екземпляри- предатели... Докато специален екип разследваше нещата около скъпоценната руда, терминаторът Буун имаше свои планове. Той изчезваше понякога по десет дни със летящата си чиния, без никой да знае, къде е бил, какво е намислил и за какво става дума изобщо...

*

Наближаваше бордовата нощ. Хората бяха предупредени, че сред тях има известен брой екземпляри- предатели, омагьосани от планове за лесна печалба със скъпоценна руда, от онзи астероид. Започваха времена, когато никой на никого и за нищо е вярваше, около двата кораба... Белята обаче беше много по- голяма- та на тази планета живееха 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни, които все още незнаеха за това...

Край на разказ.№ 33. 2020.Valeri.

Разказ.№ 34. 2020.Valeri. Фантастика.

Няколко дни по- късно, болестта нападнала двата кораба, вече отминаваше. Екипажите на двата кораба усилено изучаваха зоната около корабите, на дистанция от 200 км. в радиус, като използваха пътническите си дронове. Шаманът Джи, който беше и до известна степен пророк и медиум, виждаше, че наоколо има нещо загадъчно и странно, каквото й да е то. Алекс пушеше цигара в следобеда на кораба и умуваше около финансовата страна на плановете занапред. Всъщност кораба беше добре зареден, но това щеше да трае около месец, преди запасите да намалеят до известна степен.

*

Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма се разхождаха около двата кораба. Снегът под ботушите им беше замръзнал и не се потъваше. Двамата следваха Ким и Аш, докато оглеждаха корпуса на кораба Volvo. На десетина места корпуса имаше малки пукнатини, които роботите ремонтираха. На единия вход на кораба имаше запален огън, където ловците си печаха месо, а някой беше донесъл туби с бира. Наличните десет четириместни дрона на кораба Volvo се готвеха за обикаляне наоколо. По това време Говорящият дракон Буун, обясняваше как той и неговите близки, живеят на тази планета. Никой незнаеше откъде са се зародили тук, но според него, това е било от хиляди години.

*

Към края на следобеда Алекс беше в компанията на Палма, Ким и Аш. Той седеше зад пулта си и преглеждаше новините от изминалите дни. В същото време имаше информация от дроновете, които изучаваха зоната около корабите. Командир Йон беше заповядал всички екипи да се приберат в кораба, още преди късната бордова вечер. Това бяха земи и територии, където все още никой не беше идвал. Извънземните жители на планетата, не смятаха за необходимо да изучават тази планета. Със тяхното разрешение, експедицията на Алекс имаше уникална възможност да изучи тези територии, въпреки ниските температури, бури и мраз.

Със наближаването на бордовата вечер, край масата в каютата се събраха десетимата- Екип алфа. Те се черпеха, докато обмислят плановете занапред. Според някои хора от корабите, беше най- добре, корабите да си стоят на място, докато добре си отдъхнат всички, след проблемите напоследък и дългия път до тази планета. След поредица от гласувания, беше решено, да се почива поне седмица, но разбира се, някои екипи щяха да разглеждат зоната всеки ден. В тези часове Говорящият дракон Буун, както му казваха, беше освободен да се прибере в пещерите на своите близки, със разрешение- да дойде по- късно отново. Щом драконът си отлетя, всички се натъжиха, по неизвестни причини.

*

По някое време Алекс се усамоти, за да си събере и подреди мислите и нещата, тръгвайки отново по нов път от живота си...

Край на разказ.№ 34. 2020.Valeri.

Разказ.№ 35. 2020.Valeri. Фантастика.

Седмица по- късно двата кораба продължаваха да стоят на платото в планините на планетата Vega 4.125, а това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Март. В следобеда Алекс се беше усамотил в бокса си заедно с Палма, която спеше в койката си. Той изучаваше новините от последните десетина дни и умуваше, какво да се предприеме за бъдещите дни. От финансова гледна точка, неговата експедиция беше доста печеливша. От друга гледна точка, тази планета изкушаваше хората- да бъде изучена и разгледана. Да бъде направено това, гласуваха близо 70 % от хората на Алекс. Той самия беше готов да отпусне дори по- високи заплати на хората си, но планетата да бъде изучена, поне до известна степен. Още от сутринта, навън излизаха два екипа от ловци, които до обеда бяха готови със улова на около 0.5 тона месо, необходимо за изхранването на двата кораба, като оставаше и запас от месо, за черни дни и за продан. Алекс се беше замислил дълбоко, по какъв път да тръгне неговата Бизнес експедиция. Животът, който водеха напоследък, можеше да продължава неограничено време- екипажите имаха всичко необходимо за да живеят добре, изучавайки тази планета. Тукашния дивеч, беше с добри вкусови показатели, а това осигуряваше безплатната прехрана на екипажите на двата кораба.

Още в ранния бордови следобед, два екипа заминаха със дроновете си, за да разглеждат зоната около корабите, на дистанция от 500 км. в радиус. В същото време се правеше карта на тази зона. Градът на земляните, които бяха там 50,000 души, се намираше на около 3,000 км. от това планинско плато. Алекс си пусна музика, докато проверяваше със какви запаси разполага кораба. Откакто не бяха летяли наникъде, запасите си оставаха почти същите. В същото време на борда продължаваше производството на техника за продан. Очакваха се солидни печалби от това производство.

Със напредването на следобеда, Алекс излезе на терасата на каютата за да огледа наоколо и да изпуши цигара. Долу при единия вход на кораба, имаше към 40 души, които си печаха месо на огън, запален там и се черпеха с бира. Времето беше студено, със  около -15’ C температури, а се сипеше ситен сняг. Щом се прибра на топло в каютата, Алекс се зае да изучава архивите си, като от това научаваше много полезни неща. В същото време, той обмисляше плановете за следващите дни, като пишеше задачи и инструкции за хората си. За бордовата вечер беше планорано десетимата от Екип алфа, да се съберат да се почерпят и да умуват над плановете на Алекс.

*

По някое време при Алекс пристигнаха Палма, Ким и Аш. Те щяха да се заемат да приготвят трапезата за наближаващата вечеря на десетимата. А Алекс отвори бутилка джин и тоник, за да се почерпят през това време. Той погледна менюто за вечерта и остана доволен от избора на готвачите. Замислен над плановете, той седна зад пулта си и се заслуша в музиката...

Край на разказ.№ 35. 2020.Valeri.

Разказ.№ 36. 2020.Valeri. Фантастика.

Във един следобед, Алекс беше усамотен в бокса си, малко тъжен и угрижен. В тези часове, два екипа с дронове изучаваха около корабите, в дълбочина на 1,000 км. в радиус. Времето беше хубаво, със температури около – 10’ C. На единия вход на кораба Volvo беше запален огън, където ловците и още към 60 души от двата кораба, се черпеха с бира и печено месо. Алекс се беше замислил над плановете занапред. Запасите от новото месо, вече бяха достатъчни и за продан, там където би се търсело месо, някъде из следващите спирки на двата кораба, но това се отлагаше напред във времето, заради изучаването на планетата, което ги задържаше на това плато в планините на Vega 4.125. Алекс запали цигара и стана да се разходи из кораба. Бяха едни мързеливи часове, когато повечето му хора почиваха и спяха. Той се поразходи из коридорите и асансьорите на кораба, и слезе долу на предния вход на кораба, където при огъня намери Аш и Ким. Взе и той да се почерпи с бира и печено месо, докато слушаше разговорите наоколо. Сетне тук ги намери и Палма, която беше поспала и беше тръгнала да се разтъпче. Четиримата се разположиха около огъня, за да се почерпят тук, сред близо 80 души от двата кораба.

Следобедът напредваше, когато двата екипа се завърнаха от разузнаването наоколо, с двата десетместни дрона. Те бяха картографирали зоната наоколо, като имаха и филм, заснет по вереме на разходката си. По това време Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш се прибраха ва каютата, за да напишат новите задачи и инструкции за хората от експедицията. Алекс сетне се зае да прегледа новините от изминалите дни.

*

Във началото на вечерта, при двата кораба на планинското плато, се приземи совалка със 50 души- земляни от града. Те пристигаха тук по идея и покана от Алекс, за да прекарат известно време заедно тук. Посрещнаха ги край огъня навън, където ги отведоха за да се почерпят с хората тук. Пуснаха и музика, край огъня, като имаше и столове за сядане. Земляните- гости останаха доволни от посрещането, като оставиха няколко души, да охраняват совалката, а останалите се разходиха и седнаха край огъня. В тези дни на борда на Volvo имаше 300 души, а на кораба Пиза – 200 души. Това беше началото на Март месец, 8020- та Земна Година.

Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха отново навън на разходка и се спряха край огъня, да видят гостите от града на земляните. Тук се бяха събрали към 100 души в тези часове. Очакваха се още толкова да се съберат по- късно тук. Хубавата музика кънтеше из планините наоколо, а веселбата имаше за краен час- полунощ, както командирите бяха разрешили.

Алекс запали цигара по някое време, седнал до огъня, край скарата. Той слушаше музиката замислен и в добро настроение тази вечер. Палма пък разговаряше с хора от совалката, които се радваха, че са пристигнали тук.

Край на разказ.№ 36. 2020.Valeri.

Разказ.№ 37. 2020.Valeri. Фантастика.

Беше следобеда на другия ден, когато Алекс и Палма, както също Ким и Аш се разхождаха около двата кораба, оглеждайки ги за повреди в корпуса. Времето беше хубаво, със температури около – 10‘ C, а се сипеше обилен сняг. Стражата на двата кораба се беше събрала около огъня, запален наблизо до предния вход на кораба Volvo. Като минаваха наблизо до тях, четиримата се поспряха, за да поговорят с тях и да пият чай, а Алекс запали и цигара. Край огъня се бяха събрали около 30 души, когато четиримата се прибраха в кораба.

*

Следобедът напредваше, когато Алекс стана от сън и седна зад пулта си, за да поработи. Той прегледа новините от изминалите дни, а сетне се зае да напише задачи и инструкции, за хората от неговата експедиция. Хората от двата кораба и гостите от совалката, в тези дни си гостуваха и веселяха, с много музика, танци и хапване. Тази планета беше като златна мина за експедицията на Алекс. В същото време извънземните искаха само скромните 25% от добитите материали от екипажите на Алекс, на територията на тяхната планета. Алекс умуваше как да използват ресурсите на планетата Vega 4.125, по най- добрия начин.

*

Към края на следобеда, навън беше около +0’ C. Край огъня до предния вход на кораба Volvo се бяха събрали към 100 души, на почерпка, музика и танци. По това време се прибраха двата десетместни дрона на Volvo, които отново бяха оглеждали наоколо. Междувременно из под ледовете, наблизо до кораба, се беше открил пълноводен поток, със чиста и бистра вода. Алекс изпрати до там единия дрон със бидони и туби, за да заредят свежа вода, за запасите на кораба. А във столовата на Volvo се подреждаше трапеза за 300 души, които щяха да празнуват тук заедно. В същото време охраната на двата кораба и совалката с гостите от града, беше подсилена, както с още хора, така и със още бойни роботи. По това време се завърнаха и двадесет ловци, които бяха стреляли по дивеч и натрупали към пет тона месо, за този ден. За превоз те използваха хеликоптера на кораба.

*

По някое време Алекс запали цигара и погледа как е подредена и украсена столовата на кораба. Той разгледа и менюто на готвачите за тази вечеря, като остана доволен от добрия избор. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и погледаха навън около кораба. В това време отново заваля сняг, който зарадва повечето от хората тук. Вечерта постепенно наближаваше, като през нощта, корабите щяха да бъдат осветени от Синята луна на планетата, та чак до обедно, бордово време. Алекс се беше замислил в тези часове.

*

Във началото на бордовата вечер започваше веселбата в столовата на кораба Volvo. По това време охраната беше подсилена, както отвън така и вътре в корабите. Алекс се беше оттеглил за размисъл, заедно с Палма, Ким и Аш. Веселбата щеше да продължи до полунощ, по решение на командирите.

Край на разказ.№ 37. 2020.Valeri.

Разказ.№ 38. 2020.Valeri. Фантастика.

Няколко дни по- късно, към началото на бордовата вечер, Алекс и Екип алфа, се завръщаха с десетместен дрон, обратно към кораба Volvo. Те бяха оглеждали зоната около корабите, а по това време имаха още два часа път до кораба. Алекс запали цигара и се загледа вляво, където през люка се виждаше навън. Десетимата се бяха разходили добре в този ден, започвайки полета още в зори. Докато си пушеше цигарата, Алекс преглеждаше новините от изминалите няколко дни. Това бяха новини от навсякъде, където живееха земляни, из космоса. Отне му цял час време, докато разгледа тези новини. Дронът неусетно приближаваше платото в планините на планетата, където се намираха двата кораба- Volvo и Пиза. Алекс беше доволен от разходката, която Екип алфа си направиха в този ден. Този екип включваше Алекс, Палма, Ким, Аш, Шон, Никита, Шао, Джейн, Браун и Моника. Доволни бяха от разходката и те. В оставащия час път до кораба, Алекс разпечата бутилка джин и отпи юнашка глътка. Той не беше пил алкохол от няколко дни. Веселяшкото настроение прихвана Алекс, а той пусна музика и заби поглед в люка до себе си, радвайки се на хубавата гледка.

*

Щом се прибраха на борда на кораба, Алекс се усамоти заедно с Палма в бокса си, за да си събере и подреди мислите, както и нещата си. Сетне той си почина около час, пък се зае да напише новите задачи и инструкции за хората си. Палма беше пуснала музика, докато се черпеха двамата, а другите момичета от екипа Алфа, спретваха трапеза за вечерята на екипа, в каютата.

*

Беше вечерта на другия ден. Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия бокс, след като се завърнаха от разходка с джета на Екип алфа. Алекс пусна музика и запали цигара, а Палма сипа по чаша джин с тоник, за да се почерпят, докато обмислят плановете занапред. Във бокса беше топло и уютно, а скоро щяха да пристигнат също Ким и Аш. Тази вечер четиримата щяха да вечерят заедно тук, обмисляйки плановете занапред. По някое време Алекс се зае да прегледа новините, прихванати от дежурните на двата кораба. Нещата бяха нормални, общо взето. Сетне четиримата написаха нови задачи и инструкции за хората от експедицията на Алекс с кораба Volvo.

*

Вечерта напредваше, а Алекс стоеше изправен пред предния люк на бокса си и наблюдаваше навън, а гледката беше изумителна. В тези часове на кораба се завърнаха и последните, излязли навън. Беше дадена забрана за излизане, до обеда на другия ден. Разбира се, между двата кораба и совалката бяха опънати тунели за връзка.

Алекс се замисли дълбоко, радостен в тази вечер и доволен от разходката.

Край на разказ.№ 38. 2020.Valeri.

Разказ.№ 39. 2020.Valeri. Фантастика.

Десетина  дни по късно, във един дъждовен следобед, Алекс пушеше цигара и наблюдаваше през предния люк на каютата, а тук бяха също Палма, Ким и Аш. Това беше 8020- та Земна Година, а двата кораба и совалката от града на земляните, се намираха на едно плато, в планините на планетата Vega 4.125. Корабът Volvo имаше 300 души екипажи, тръгнали заедно с Алекс, на неговата Бизнес Експедиция. Корабът Пиза имаше 200 души, предимно учени, тръгнали на Научно пътешествие. Съдбата беше събрала заедно тези екипажи от двата кораба. Със совалката от града на земляните, тук бяха 50 души. На тази планета живееха 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни, във техни отделени градове. Въпреки това се оказа, че тази планета не е изучавана от никого. Със тази задача се зае Алекс, заедно с кораба си и неговите екипажи от земляни. От бизнес гледна точка, експедицията на Алекс не можеше да се оплаче от нищо. Имаха и достатъчно време за изучаване на тази планета. Сутрин излизаха четири екипа на лов, както и два екипа, които отиваха с хеликоптрите, да изучават около платото, където лежаха корабите.

Следобедът напредваше, а Алекс запали нова цигара и се замисли дълбоко. На тази планета имаше всичко необходимо, за дълъг период от време. Това отлагаше полета на корабите нататък по пътя, който имаха планиран първоначално. Въпреки студеното и бурно време навън, животът в двата кораба и совалката вървеше нормално, като между тях имаше и разгънати тунели за гостуване помежду им на екипажите. Времето се използваше разумно, като вървеше производство на техника за продан. Тукашните извънземни проявяваха интерес към няколко вида машини, от произведените на борда на кораба Volvo. Това бяха- компютри, роботи, дронове и машини за музика и филми.

Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха на терасата да подишат чист и свеж въздух. Навън беше студено, а валеше и дъжд. Двамата се замечтаха, загледани навън, към хубавата гледка, а Алекс извади джобна бутилка с джин и отпи юнашка глътка, за настроение. Тук двамата постояха около един час време, докато се почерпиха и поговориха за бъдещите планове на експедицията. Щом се прибраха в каютата на топло, там вече се бяха събрали всички от Екип Алфа- общо десетима. Тази вечер екипа щяха да вечерят заедно и да обмислят плановете занапред. Докато момичетата приготвяха менюто и трапезата за вечерята, мъжете започнаха да се черпят с напитки, докато си говореха. Алекс се зае да прегледа новините, получени на борда на кораба през изминалите десетина дни. Сред тези новини нямаше нищо особено. Животът на земляните си вървеше навсякъде из космоса, където имаха колонии и градове.

Със напредването на следобеда, Алекс написа и приготви новите задачи и инструкции за хората си от експедицията. Производството на техника, плодове и зеленчуци на кораба, даваше добри резултати. Ловът на дивеч, навън, също беше добър, а месото с добри качества.

Край на разказ.№ 39. 2020.Valeri.

Разказ.№ 40. 2020.Valeri. Фантастика.

На другия ден, във следобеда Алекс и Палма се разхождаха около корабите. Снеговете се топяха, но това нямаше значение за хората, които носеха ботуши на нозете си. Алекс беше запалил цигара и се радваше на слънчевия ден, а Палма беше в добро настроение. Като направиха една голяма обиколка около корабите, двамата се спряха при предния вход на Volvo, където имаше запален огън, а събраните тук 30 души хапваха печено месо с бира. Ловците бяха доставили тук десетки килограми прясно месо, а от кухнята бяха доставени туби с бира, от производството на кораба. В тези часове от товарната част на кораба Volvo, която беше във висока орбита на 30 км. дистанция, щяха да пристигнат 20 души с едната чиния на кораба, за да се порадват на живота долу, на планетата, а други 40 души оттук щяха да се качат обратно на орбитата при товарната част, със същата летяща чиния. Във същото време Алекс и неговите хора от екип Алфа, пишеха нови задачи и инструкции за тези хора.

Към края на бордовия следобед Алекс и другите от екип Алфа, се бяха събрали в каютата, за да се почерпят и да умуват по бъдещите планове. Момичетата спретваха специално меню и приготвяха трапезата, а мъжете се черпеха с джин и тоник, докато си говореха. В това време Алекс преглеждаше новините за земляните, където и да живеят те из космоса. Сред новините нямаше нищо особено.

*

Два дни по- късно в една бордова вечер, Алекс и Палма се черпеха и слушаха музика в неговия бокс. За по- късно беше насрочена обща вечеря за десетимата- Екип Алфа, включително Алекс и Палма. Изчаквайки събитието двамата си почиваха, докато преглеждат новините. Двата кораба и совалката все още стояха на същото място, едно плато в планините на планетата. Летящата чиния от товарния отсек на кораба Volvo, беше отлетяла обратно към орбитата, със нова смяна охрана и пазачи- 40 души. Корабът обикновено се приземяваше оставяйки товарния сектор в орбита- той беше тежък и невъзможен за приземяване. Там се пазеха огромни запаси от въздух, вода, гориво и провизии, като имаше и стабилна охрана.

Вечерта напредваше, когато момичетата от екипа се заеха да приготвят менюто за вечерята и да подредят трапезата. Алекс се беше изправил пред един люк и наблюдаваше навън, където отново се сипеше сняг. В този час се прибраха и последните хора, ходили навън. Командирът Йон забрани излизането навън, чак до сутринта в 10 часа. Затова пък корабите си имаха свързващ, временен тунел. Алекс запали цигара и се замисли над плановете занапред. На никого не му се тръгваше оттук, но Алекс трябваше да закупи и оборудва нов кораб, за тази негова Бизнес експедиция. Със мисълта- сетне отново да се върнат на тази планета, той вече умуваше от къде и как ще закупи новия си кораб. Изучавайки офертите за нови кораби в зоната наоколо, Алекс разгледа и чертежите на предлаганите кораби. За да купи нов кораб, се налагаше да пътуват отново. Разбира се, със условието- да се завърнат отново на тази планета.

Край на разказ.№ 40. 2020.Valeri.

Разказ.№ 41. 2020.Valeri. Фантастика.

Два дни по- късно, корабът Volvo отлетя от планетата Vega 4.125, като набираше височина към орбитата, където го чакаше неговия тежкотоварен сектор. Това беше 8020- та Земна Година, а корабът Volvo със 300 души екипажи, се намираше във Бизнес експедиция, по волята и финансирането на Алекс, предимно. Планетата напускаше и втори кораб- Пиза, който със 200 души- предимно учени, се намираше във Научно пътешествие. Екипажите от тези два кораба се бяха срещнали одеве, преди повече от два месеца, и от тогава летяха заедно. Започващия полет, се налагаше, по волята на Алекс, тъй като той имаше намерение да закупи втори кораб за своята Бизнес експедиция.

*

Още два дни по- късно корабът Volvo наближаваше орбитална височина от 100 км. Нататък дежурните на кораба опитваха да намерят тежкотоварния сектор на кораба. Във тези часове радовръзките бяха нарушени, та кораба неуспяваше да се свърже със тежкотоварния си  сектор. Липсваха и връзките със летящите чинии на кораба, както и връзките със кораба Пиза и със земляните от планетата долу. В часовете на бордовия следобед, Алекс се беше усамотил в бокса си и преглеждаше новините и архивите на кораба. От планетата долу му бяха дали рекламни материали за наличните нови кораби в зоната, та той ги разглеждаше в тези часове и се чудеше кой кораб да купи за експедицията си. Неусетно се беше замечтал и абстрахирал от действителността. Той запали цигара, отвори нова бутилка джин и отпи юнашка глътка. Унесен във мислите си, Алекс се загледа навън, през люка в ляво от себе си.

Следобедът напредваше, а Алекс тъкмо пишеше нови задачи и инструкции за екипажите на кораба Volvo. Предстоеше да закупят и оборудват новия- втори кораб на неговата Бизнес експедиция. Това беше трудоемка задача, но пък Алекс разполагаше  със достатъчно хора и със достатъчно финанси, за тази цел. Логиката на Алекс не беше изцяло базирана на бизнес интереси. Той беше все пак военен и за него беше по- важно да заведе хората си до други земни градове и колонии из космоса, за да видят как живеят те, да търгуват с тях и да се повеселят заедно. Тези срещи се записваха на видео и се изпращаха до всякъде по радиоканалите на земляните, като сигналът минаваше през поредица от ретланслатори на кораби, на градове и светове, както междинни станции и космически сонди, разположени и пръснати навсякъде около местата, където живееха земляни.

Наближаваше бордовата вечер. Корабът Volvo плуваше с ниска скорост, около координатите, където евентуално би се намирал неговия тежкотоварен сектор. Все още нямаше радиоконтакт с никого. Алекс умуваше как да постъпи сетне. Вече беше избрал подходящия нов кораб за своята експедиция, но имаше и два резервни плана за други възможни кораби. Финансите на Алекс и неговата експедиция бяха умопомрачителни, особено в последните времена, след добиването на диаманти и скъпоценни камъни на онзи астероид. Спечелиха много и на тази планета, останала някъде долу под кораба.

Край на разказ.№ 41. 2020.Valeri.  

Разказ.№ 42. 2020.Valeri. Фантастика.

Четвърти бордови ден, кораба Volvo нямаше радиовръзка със своя тежкотоварен сектор. Вероятно се бяха отдалечили надалеко от него, при издигането си до орбиталната височина. На борда на кораба настъпваха едни такива мързеливи времена. Освен пилотите и дежурните, будуваха само двадесет души, заети със производството на роботи, дронове и компютри, които се търсеха навсякъде из космоса. Бордовата мини- линия за производството на техника, беше създадена по последните висши технологии на земляните и на извънземните, не тежеше кой знае колко, нито пък заемаше прекалено много място. Енергията необходима за поточната мини- линия, се доставяше от бордовите, ядрени, портативни реактори- генератори на ток. Заради липса на свободно място в трюмовете на кораба, заетите в това производство, работеха във облекчен режим- по 5 часа на ден. А пък други десет души бяха заети да наглеждат роботите, които прибираха новата реколта от бордовата оранжерия, рибарника и фермата за дивеч.

Във следобеда Алекс стана от кратък сън, протегна се мързеливо и се прозина, а сетне се наплиска с вода на чешмата и си взе чаша нес- кафе. Докато пушеше цигара и се разсънваше, той забеляза, че Палма все още спи на нейната койка в бокса. Мислеше да я събуди, но сетне се отказа от тази идея. Вместо това, Алекс се зае да прегледа новините и да види- какво става из кораба. Зелената детелина на часовника му показваше, че по принцип всичко на кораба е под контрол. Той се изправи пред оперативния екран и се убеди във същото. Из новините нямаше нищо съществено. Това, което забеляза по- късно, беше, че на далечната планета Vega 12.7 назрява война... Подробности около тази новина липсваше, а Алекс по- късно се замисли по темата...

Следобедът напредваше, когато Алекс и Аш се разхождаха из коридорите на кораба и разговаряха по плановете занапред. Аш беше стар приятел на Алекс, от незапомнени времена. Алекс стискаше жезъла си в ръка и на моменти се подпираше с него, докато крачеше напред. Този жезъл беше със много функции, създаден от високи технологии на бъдещето. Алекс вече знаеше, как да използва жезъла и не го оставяше никъде.

Към края на следобеда Алекс и Палма, както също Аш и Ким, седнаха в каютата за да се почерпят и да обмислят плановете на експедицията занапред. Липсата на радиовръзка със тежкотоварния сектор на кораба, затрудняваше плановете, забавяйки тяхното изпълнение, но това не беше кой знае какъв проблем. Алекс отново отвори данните за новия кораб, който се канеха да купят и се замечта пред неговото изображение. Това беше стабилен, боен кораб, малко по- голям от кораба Volvo, със редица луксове и екстри. Междувременно се осъществи радиовръзка с кораба Пиза, който само след пет часа, щеше да бъде съвсем наблизо до кораба Volvo.

По някое време Алекс се загледа напред по курса на кораба, който летеше бавно на орбита от 100 км. над планетата.

Край на разказ.№ 42. 2020.Valeri.

Разказ.№ 43. 2020.Valeri. Фантастика.

Беше бордовия следобед на другия ден, когато дежурните от кораба Volvo успяха да се свържат със тежкотоварния отсек на кораба. Оказа се, че той се намира на около четири часа път нататък, в посока към звездата Vega 7. Пилотите на кораба веднага взеха курс нататък и започнаха ускоряването на скоростта. В това време Алекс запали цигара, взе си чаша нес- кафе и се загледа в оперативния екран на стената. В главата му се въртеше мисълта за новия кораб, който скоро щяха да закупят, а неговите изображения изплуваха пред погледа му. Алекс имаше три варианта около новия кораб, за неговата Бизнес експедиция. Първият вариант предполагаше да се приближат до планетата Vega 6.17, където предлагаха, най- добрия вариант на новия кораб за експедицията, като го продаваха на междинната станция над тази планета.

Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма се заеха да напишат нови задачи и инструкции за екипажите на кораба. По това време корабът Пиза ги следваше на дистанция от един час полет. Дежурните от Пиза бяха в постоянна връзка с дежурните от Volvo. Очакваше се във вечерта да достигнат тежкотоварния отсек на Volvo. Алекс беше доволен от финансовото състояние на своята Бизнес експедиция. Той беше доволен от много неща, както и от своите екипи във експедицията, и отделно от всеки един човек. А сетне Алекс се зае да увеличи заплатите на хората си, както и безплатните дажби за тях. Това малко по- късно зарадва екипите на кораба Volvo. Освен, че предстоеше да купят нов кораб за експедицията, трябваше да бъдат обучени незабавно едни сто души, които да поемат новия кораб, а сетне трябваше да приемат нови хора, както за единия, така и за втория кораб на експедицията.

По някое време Алекс си взе още една чаша нес- кафе и се замисли над плановете занапред. Предстоеше скоро Екип алфа да се съберат в каютата на екипа, за да хапнат и да се почерпят докато обмислят нещата занапред. Закупуването на новия кораб и обучението на стоте души за него, никак не беше лесна работа, но Алекс не се страхуваше от това, като имаше доверие в хората си. Именно тези теми имаха да обмислят десетимата от Екип Алфа. По това време момичетата от екипа се заеха да подредят трапезата за работната вечеря на екипа, като спретнаха и подходящо меню за целта.

Алекс се беше замислил и замечтал, докато отпиваше глътла джин с тоник. Новият кораб беше невероятен, а за първите екипи за този кораб, Алекс искаше да бъдат избрани най- добрите от хората си. Може би след време тези хора биха се върнали обратно на Volvo. Докато обмисляха кои да бъдат тези сто души, Алекс преглеждаше списъка им, докато се колебаеше при избора на всеки един от тях. Това му отне около два часа време, а тогава трапезата вече беше готова, та десетимата заеха местата си, отвориха джобни компютри, готови за работа и почерпката. Алекс беше радостен в тези времена.

Край на разказ.№ 43. 2020.Valeri.

Разказ.№ 44. 2020.Valeri. Фантастика.

Във следобеда на другия ден Алекс стана от сън, беше спал четири часа. Той се наплиска с вода на чешмата и погледна какво става из кораба. По това време корабът Volvo тъкмо се скачваше със своят тежкотоварен отсек, преди да продължат заедно към планетата Vega 6.17. А Палма спеше все още в койката си. Алекс си взе от автомата чаша нес- кафе и запали цигара, седнал зад пулта си. Той провери хората си, кой къде е и какво прави, а сетне взе да напише нови задачи и инструкции за всеки един от тях. Корабът Пиза се намираше на два часа дистанция наоколо, в очакване да пътуват заедно нататък. Следобедът напредваше, когато кораба беше скачен към тежкотоварния си отсек и започваше полет нататък по пътя си. Алекс и Палма се черпеха на топло, в бокса им и се радваха на добро настроение, а слушаха и хубава музика. Сетне те разгледаха последните новини за земляните из космоса. На планетата Vega 12.7 назряваше война. Това накара двамата да се замислят. Скоро не беше имало война със замесени земляни, но този път това можеше да се случи, за беда. Алекс се зае да прочете информацията за тази планета и сетне двамата дълго четоха данните за нея. Наближаваше бордовата вечер, когато кораба набираше скорост, за бърз преход към планетата Vega 6.17, където щяха да купуват нов- втори кораб за експедицията на Алекс. Не само Алекс се вълнуваше , а и всичките 300 души от кораба Volvo, както и другите 200 души от кораба Пиза. Тук бяха налични изображенията на новия кораб, както и информацията за него. В тези часове Алекс потвърди списъка със сто души, които щяха да поемат новия кораб, веднага след като бъде закупен. Тези хора бяха най- добрите му хора и най- добре подготвени, да управляват чисто нов кораб. Със напредването на вечерта Екип Алфа се готвеше за работна вечеря в каютата на екипа. Това бяха най- добрите приятели и съветници на Алекс, заедно с него общо десетима. Момичетата от екипа се заеха да спретнат трапезата, както и да приготвят специално меню за целта. По същото време Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Из коридорите те срещнаха само охраната и роботи, които прибираха новата реколта от оранжерията, рибарника и фермата за дивеч. Двамата се спряха до един от люковете на коридора, със гледка напред по курса на кораба и запалиха по цигара. До планетата имаше около пет дни полет. Докато си говореха за предстоящите дни на борда на кораба, и двамата бяха с добро настроение. Преди да се завърнат в каютата, на общата работна вечеря на Екип Алфа, двамата надзърнаха в оранжерията, където освен роботи имаше и десет души, които помагаха.

Общата вечеря на екипа започваше нормално, със лека музика и трапеза- мечта. Десетимата имаха да обмислят нещата и плановете за напред на експедицията. Междувременно при тях се появи за кратко време и термнаторът Буун, който разположи навсякъде нова техника, с която щеше да охранява Алекс. А Алекс се замисли дълбоко и се зае да си събере и подреди мислите, преди покупката на новия кораб...

Край на разказ.№ 44. 2020.Valeri.

Разказ.№ 45. 2020.Valeri. Фантастика.

Планетата Vega 6.17, т.е. седемнадесетата планета на звездата Vega 6, беше долу под кораба Volvo, на около 700 км. Това беше един бордови следобед, към края на месец Март, през земната 8020- та година. На борда на кораба имаше 300 души, предимно от далечната планета  Orixon 88, но те биваха със корени от далечната Земя- люлката на всичките земни цивилизации. Това беше Бизнес експедицията на Алекс, която до този ден имаше невероятни финансови успехи, по своя път. Тук при седемнадесетата планета, ги беше довела амбицията на Алекс- техния водач, който беше решил да закупи втори, съвсем нов кораб, за своята експедиция. От финансова гледна точка, Алекс нямаше никакви проблеми, които да пречат да закупи втори, нов кораб, за експедицията си. Именно тук при тази планета, на междинната станция над нея, предлагаха подобен кораб, който Алекс беше набелязал от близо месец време, откакто му връчиха рекламните материали за новите кораби в зоната. Със кораба на Алекс- Volvo, пътуваше и друг кораб- Пиза, със 200 души, предимно учени, тръгнали на Научно пътешествие, но те нямаха общо със експедицията на Алекс, а само пътуваха заедно от близо два месеца време, предимно заради добрата компания по пътя.

Следобедът напредваше, а до междинната станция имаше около три часа път, но там се очакваше да има опашка от кораби, чакащи реда си да се закачат към свободен док. Алекс пушеше цигара, а Палма му беше компания в тези часове, както обикновено. Двамата се черпеха и оглеждаха договора за покупката на новия кораб. Във една от точките на договора пишеше, че със кораба ще има двама души, специалисти около този кораб, а те ще пътуват с кораба, цяла година за своя сметка и със своя грижа- как да се приберат обратно. Алекс и Палма смятаха да исзползват и екстрите към кораба, така щом имаха достатъчно финанси на разположение. Унесени между мечти и реалност, двамата забравиха за всичко друго в тези часове.

По някое време двамата оставиха всичко и излязоха на разходка из кораба. Алекс никъде не оставяше жезъла си, който му служеше за много неща, щото беше със много функции и по технологиите на бъдещето. Жезълът беше донесен от специален терминатор, изпратен да охранява Алекс и неговите най- близки на кораба Volvo, но не стана ясно- защо. Терминаторът идеше от хиляда години напред във времето и се казваше Буун. Той служеше във така наречената Агенция AFJ (Космически сили на Земята и нейните съюзни цивилизации.).

Алекс всъщност също беше военен и то  във същата Агенция, но това знаеха малцина. Какво го беше накарало да тръгне на Бизнес експедиция, а не на военна, малцина знаеха. Тук той пишеше задачите, той даваше инструкции, той даваше парите.

Към края на следобеда, корабът Volvo приближаваше междинната станция, като се очертаваше голямо чакане на ред. Алекс запали цигара, взе си чаша нес- кафе и отвори нова бутилка джин и тоник, за да се почерпят с Палма, Ким и Аш, като се очакаваха и останалите шестима души от екипа Алфа.

Край на разказ.№ 45. 2020.Valeri.

Разказ.№ 46. 2020.Valeri. Фантастика.

Два дни по- късно Алекс и екип Алфа се разхождаха из новия кораб, заедно със четиримата извънземни, които им продаваха кораба. Екип Алфа беше охраняван от десет бойни робота, създадени на борда на Volvo, някъде по пътя из космоса. Алекс беше решил, новия кораб да носи името: Lamborghini. Всички екипи от експедицията се съгласиха името да е именно това. Тук вече бяха всичките сто души от експедицията на Алекс, които щяха да управляват и стопанисват новия кораб. Преди да приключат търговската операция, Алекс и останалите тръгваха на първите изпитания с новия кораб, преди да го платят.

*

Във следобеда, новия кораб заедно с екипа на Алекс и четиримата извънземни, направиха изпитания на кораба в свободен полет около планетата Vega 6.17. Според експертите, корабът работеше нормално. Алекс и екипа му останаха доволни от новия кораб. Те разгледаха кораба и неговите системи, много внимателно, преди да се решат да сключат договора за закупуването на кораба. Стоте души от експедицията на Алекс, които вече бяха в кораба, започнаха да приемат неговото управление. Според нормите за закупуване и изпитания на нови кораби, този полет трябваше да продължава четири дни, без никакви проблеми около него.

*

Във началото на вечерта Алекс и Палма седяха на креслата в мостика на кораба, заедно с другите и се черпеха с джин- тоник. Алекс запали цигара, докато разговаряха с извънземните. Преводачът нямаше никакви затруднения във превода на разговорите. По това време Алекс започна пазаренето около покупката. Извънземните искаха плащането да бъде във няколко основни валути, известно количество злато, като избраха и една от валутите на земляните – Златният долар. Освен това те искаха допълнително, да им бъде дадена храна в определени количества, както също вода и гориво. Алекс изчисли набързо колко ще му струва това и посочи ориентировъчно подробностите около покупката. След дребни корекции, всичко беше одобрено и от двете страни, а договора беше подписан и подпечатан. Всички бяха във  очакване да пристигне едната летяща чиния на експедицията на Алекс от кораба Volvo, за да донесат необходимото около заплащането.

*

Пет дни след това, корабът вече беше закупен от Алекс и неговата експедиция. Той смяташе, че сделката е била успешна за него, а понеже беше доволен, той даде и дарове и подаръци на извънземните производители. Както бяха нарекли новия си кораб- Lamborghini, вече беше собственост на Алекс и неговата експедиция. Предстояха още изпитания, но трудната част вече беше преодоляна.

Във една бордова вечер Алекс запали цигара, докато чинията ги прибираше на борда на кораба Volvo. Той беше радостен от добиването на кораба Lamborghini…

Край на разказ.№ 46. 2020.Valeri.

Разказ.№ 47. 2020.Valeri. Фантастика.

Седмица по – късно, изпитанията на новия кораб- Lamborghini, които правеха стоте души от експедицията на Алекс, приключиха със отлични резулатати. По същото време търговията на тази междинна станция приключи за кораба Volvo. Затова пък започваше оборудването на новия кораб. Той трябваше да има всичко необходимо за дълъг полет. От рекламните документи на станцията, Алекс забеляза, че тук има всичко необходимо, каквото е нужно за новия му кораб. Заедно с другите от Екип Алфа, Алекс направи списък на материалите, които трябваха за новия кораб, а сетне написаха и задачи и инструкции, по темата за оборудването.

*

В един бордови следобед, хората от новия кораб- Lamborghini, както го кръстиха, пренасяха и монтираха цялото ново оборудване за кораба. От финансова гледна точка, Алекс беше осигурил необходимото, а това беше сравнително евтино, както забелязваше самия той, а й експертите. Изморен от цялото тичане около новия кораб, Алекс се разположи в креслото си, за да се отпусне и да си почине със едно нес- кафе и една цигара. До него седеше в креслото Палма и слушаше музика, със мощните усилватели на каютата. Останалите от Екип Алфа, се занимаваха с дистанционно подпомагане на оборудването на новия кораб- Lamborghini.

*

Следобедът напредваше, когато Алекс се зае да инспектира всичко в новия кораб. Екип Алфа пристигна на борда на кораба Lamborghini със единия десетместен дрон на Volvo. Уникално беше усещането и настроението на борда на новия кораб. Усещане за мощен, боен кораб, чисто нов, при това, скоро излязъл от завода, действаше на земляните тук също като наркотик, по- скоро- опияняващо. Екипът Алфа, начело със Алекс, прекосиха целия кораб и разгледаха всичко, но това им отне няколко часа. Оборудването на кораба скоро приключи, а всичко беше както по плана, по местата си. Екипът се разположи в една от свободните каюти за десет души, а престоя им тук щеше да бъде няколко дни, както беше първоначалния им план. Междувременно вече нищо не ги задържаше при тази междинна станция. Екипът Алфа си почиваха още няколко часа, преди да седнат да умуват по плановете занапред, като всичко все още не беше измислено  и нито планирано.

*

Наближаваше вечерта, а Алекс тъкмо преглеждаше плановете занапред, както си ги беше подредил, първоначално като идеи. Неговата експедиция вече имаше два кораба, единия чисто нов, а втория- на около петнадесет години, което не беше много за подобен кораб. Предстоеше да наберат още хора за новия кораб, а по това време общо хората в експедицията бяха триста души. Алекс се зае да обмисля, къде да търсят нови хора за неговата експедиция и как щеше да ги приема, след евентуални тестове. Унесен в мислите си, Алекс запали цигара и леко така, се замечта...

Край на разказ.№ 47. 2020.Valeri.

Разказ.№ 48. 2020.Valeri. Фантастика.  

Няколко дни по- късно, двата кораба на Алекс се спускаха надолу към планетата Vega 6.17, където Алекс смяташе да набере още нови хора за своята експедиция. Корабът на учените пък, следваше корабите на Алекс, със закъснение от четири часа и дистанция на траекторията около 2,000 км. Това бяха предпазни мерки, от евентуален сблъсък по време на приземяване. Алекс беше в добро настроение в следобеда. Той седеше зад пулта си, заендо с Палма, Ким и Аш, докато наблюдаваха как върви спускането. Алекс запали цигара и погледна  през люка, в ляво от себе си, за да види гледката. Спускането вървеше нормално, като пилотите Джони и Джими, не срещаха съществени проблеми. Сетне Алекс се зае да напише новите задачи и инструкции, за своите екипи на тези два кораба.

Следобедът напредваше, когато Алекс тъкмо преглеждаше информацията за тази планета, преди още да са се приземили. Там живееха около 400,000 души- земляни, включително и от по- далечен произход. Те имаха два града, а икономиката им вървеше нормално. Извънземните там бяха около 1,2 милиона души, във други свои пет  града. Алекс се замисли за тези хора- и земните и извънземните. Той усещаше тяхното присъствие, там долу, усещаше техните настроения и биотокове и биовълни. Добро настроение завладяваше трите кораба. Във същото време земляните долу, вече бяха научили, че им идват три кораба на гости. Понеже пък те се зарадваха на тази новина, биовълните наоколо, вече излизаха извън контрол. Усетил и това, Алекс подпали една нова цигара, сипа си джин с тоник, взе си и горещо нес- кафе, докато Палма пускаше музика по силните тонколони, на тяхната каюта.

Към края на бордовия следобед корабът Volvo приближаваше първото и основно летище, където можеха да ги посрещнат, по принцип. Имаше и резервен вариант със едно по- малко летище, по- нататък със около 1,000 км. Хората от експедицията се затегнаха в предпазните надуваеми колани и зачакаха да отмине и кацането. Очакваше се това да се сбъдне около два часа по- сетне. Корабът леко се раздруса, попадайки в буря при приземинаването, но това не стресна никой. Алекс отпи една юнашка глътка джин и погледна оперативния си екран. Вече имаха разрешение за кацане. По настояване на командир Йон, с което Алекс се съгласи, корабът Volvo щеше да бъде приземен от четиримата  пилоти на кораба, а не от Кулата, долу на земята.

Планетата ги посрещаше с бурини и силен дъжд, както и гъсти мъглавини. След като Volvo се приземи успешно, летището се готвеше, да посрещне втория кораб, т.е. Lamborghini. Алекс се беше изправил пред един люк и се радваше на хубавата гледка, към близкия град на земляните на тази планета. След това Алекс се разпореди, какво да бъде направено и излезе заедно с Палма, Ким и Аш, на терасата към каютата, за да подишат чист и свеж въздух. Извънземният дъжд ги зарадва и впечатли, а Алекс се замисли и замечта. Ето, че гостуваха на още един далечен свят...

Край на разказ.№ 48. 2020.Valeri. 

Разказ.№ 49. 2020.Valeri. Фантастика.

Няколко бордови дни по- късно, трите кораба стояха приземени на летището на един от градовете на земляните, на планетата Vega 6.17. Това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Април, а тук на тази планета живееха около 400,000 души- земляни, включително и със по- далечен произход от Земята. Случи се дъждовен период, тук на тази планета. Леко огряна от Зелена луна, базата на земляните край летището, кипеше от живот. На хората от експедицията бяха дошли гости, така да се каже. Експедицията приемаше гости и на двата си кораба, а столовите бяха подредени като ресторанти. Гости приемаше и кораба Пиза, който имаше 200 души- предимно учени- земляни. Отделно в базата, до летището беше отворена за срещи голяма зала, на вид като киносалон. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха със скафандри из парковете на базата, а дъждът ги радваше. Алекс стискаше в ръката си своя жезъл, докато умуваше разни сложни неща. Тук грижливо бяха оформени асфалтирани пътеки, кръстосващи из парковете. Дъждът не пречеше тук да се разхождат много хора, въпреки, че се случи понеделник, по единия от тукашните календари. По другия календар се отбелязваше 25- тата Година, във смисъл- от идването тук на първите преселници- земляни. Освен, че беше 25- та Година, беше и Дългият Дъждовен и Зелен период, който имаше около 40 земни дни. Алекс запли цигара, въпреки скафандъра си и се замисли, наблюдавайки всичко около себе си, сякаш не беше виждал далечни светове друг път. Четиримата се бяха изморили от ходене, когато тъкмо намериха павилион за цигари, закуски и напитки, по принцип. Поспряха се под навеса, да пият по чаша кафе, а павилона беше автоматичен и добре зареден, както се правеше навсякъде, където живееха земляни, независимо- колко далечен произход от Земята. Касата на павилона приемаше каквато и да бъде валута, вещи, материя, дори чекове, написани набързо или пък съвсем професионални, също златни монети и т.н. Тук можеше да се пусне поща, да се използва радиовръзка с голяма мощност, можеше да получиш скромна сума, както и да дариш пък ти, скромна сума и т.н.

Алекс пушеше с кафето си, а по навик стоеше изправен, вместо да седне на пейките. Аш разглеждаше картата на земните територии на тази планета, а Ким разглеждаше, какво предлага павилона, докато Палма се изкуши да си набере свежи, извънземни цветя, имаше информация, че не са отровни, а можеше да се засадят и във оранжерията на кораба.

Четиримата си починаха добре на павилиона, а тук имаше и други хора, които също се бяха поспряли за да си починат, а няколко въждушни таксита- дронове, прелетяха в посока към града. Следобедът (по принцип), напредваше, когато четиримата тръгнаха да се завръщат обратно на кораба Volvo. Двата бойни робота, които ги охраняваха, мислеха да извикат дрон от кораба, за лесно завръщане, но Алекс отказа, трябваше да са в добра физическа форма. По някое време четиримата съвсем се измориха, но наоколо нямаше друго, освен сгъваемите им столчета, на които седнаха по пътя... Алекс беше доволен, че посетиха тази планета.

Край на разказ.№ 49. 2020.Valeri.

Разказ.№ 50. 2020.Valeri. Фантастика.

Още няколко бордови дни по- късно, трите кораба все още стояха приземени на летището на един от градовете на земляните, на планетата Vega 6.17. Това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Април, а тук на тази планета живееха около 400,000 души- земляни, включително и със по- далечен произход от Земята. Случи се дъждовен период, тук на тази планета. Леко огряна от Зелена луна, базата на земляните край летището, кипеше от живот. Алекс и Палма тъкмо се бяха завърнали от разходка навън, където поскитаха и се порадваха на дъждовищата, нападнали напоследък тукашния свят. Щом се прибраха в каютата, Алекс свали скафандъра си и остана по униформа, а сетне се отпусна в креслото си със чаша нес- кафе и запали цигара, изморен до известна степен, със няколко пункта повече. А пък Палма сетне се пльосна в койката си, не само силно изморена, ами също така- сериозно жадна за сън.

Следобедът напредваше, когато Алекс се изправи на терасата на каютата, за да подиша чист въздух и да се порадва на гледката навън. Сетне той погледна списъка с кандидатите от планетата, за включване към неговата ескпедиция, които щеше да назначи и приеме за новия кораб, както го нарекоха- Lamborghini. Специален екип от хората на Алекс, започваше да тества кандидатите един по един. Алекс искаше да знае- какви са възможностите на всеки нов човек в своята експедиция. Така той щеше да може да предложи съответната работа за тези хора, в кораба, за всеки един от тях. Случи се късметлийска работа. Повечето от кандидатите за приемане в неговата експедиция, имаха не само добро образование, но и сериозни възможности, да бъдат полезни по корабите. До края на следобеда, Изпитващия екип на Алекс, беше приел общо 100 нови хора, като оставаше самия Алекс, да одобри хората един по един и да им връчи договорите за приемането им в неговата експедиция. Алекс прегледа информацията за хората и техните резултати от тестовете, а сетне внимателно прие човек по човек. Изморен от свършеното, Алекс им даде първите им задачи и инструкции, като членове на неговата експедиция и конкретно- членове на кораба Lamborghini. Така този кораб вече имаше 200 души, а кораба Volvo- също 200 души, но това беше само временно положение.

За вечерта, всички екипи от двата кораба, щяха да се съберат в столовата на Volvo, на обща вечеря, като щяха да присъстват и учените от кораба Пиза- общо 200 души. Това, със изключение на дежурните и охраната. Столовата беше специално подготвена, а в кухнята на кораба се приготвяха специални, празнични менюта.

Алекс се беше усамотил в почивния си бокс, за да си събре мислите и да обмисли плановете занапред, от гледна точка, че са приети 100 нови човека. Палма пък слушаше музика и си подреждаше двете раници с задължителните вещи, както и със личните вещи. Първата раница беше задължителна, а втората- по избор. Алекс запали цигара и отвори нова бутилка с джин и тоник, за да се почерпят, преди веселбата по- късно вечерта. Те бяха в добро настроение и се радваха, че са заедно...

Край на разказ.№ 50. 2020.Valeri.

Разказ.№ 51. 2020.Valeri. Фантастика.

Два дни след това, трите кораба все още гостуваха на земляните на планетата Vega 6.17, които бяха около 400,000 души. Това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Април. Двата кораба на експедицията на Алекс, се наричаха Volvo и Lamborghini, със по 200 души на борда си, а третия кораб- Пиза, беше на 200 души- учени, тръгнали на Научно пътешествие. Съдбата беше събрала тези хора с трите кораба, да пътуват заедно, вече от около два месеца време. Във следобеда Алекс стана от сън, като беше спал няколко часа, взе да се разсънва с вода на чешмата, взе си нес- кафе и запали цигара, докато оглеждаше, какво става по корабите. Щом се убеди, че всичко е под контрол, Алекс се изправи пред един от люковете и погледна навън, където се виждаше парка на летището и близката база на земляните до него, а по- нататък- един от градовете на земляните. А във койката си, Палма все още спеше, сладко. В този ден Алекс беше търгувал със земляните от тази планета, както и със извънземните, които пък бяха около 700,000 души. Доволен от успешната търговия, Алекс раздаде и подаръци, предимно техника, дронове, роботи, компютри, машини за филми и музика, много книги. Всичко това- произведено по пътя из космоса, на борда на кораба Volvo. След като се изчерпа свободното място в трюмовете на двата кораба на Алекс, тук вече нямаха работа и започнаха да обмислят следващите дни и плановете занапред. Понеже тази планета беше хубава, някои хора искаха, да се остане още поне седмица тук. Алекс обеща да помисли по тази идея.

Следобедът напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш, отидоха на разходка навън, в парковете на базата. По пътя четиримата обмисляха, дали да се остане още време, на тази планета. Алекс стискаше жезъла си в лявата си ръка и се радваше на хубавия ден, самия той във добро настроение. Това беше специален жезъл със много функции, подарък от Бъдещето, направен по водещи земни и извънземни технологии. Алекс вече знаеше добре, как да си служи с него. Разходката на четиримата продължи чак до базата на военните, а понеже четиримата всъщност бяха агенти на AFJ (Космическите сили на земляните и техните съюзни цивилизации), бяха добре посрещнати в тази база. Тук имаше около 3,000 военни, които се грижеха за отбраната и сигурността на земляните на тази планета. След около два часа разговори, Алекс повика дрон от кораба Volvo, за да ги прибере на борда на кораба. Дронът не закъсня, а четиримата след още един час, вече се бяха завърнали на кораба си. Щом се прибраха, Алекс се зае да напише нови задачи и инструкции за хората си- вече 400 души. В това му помагаха другите трима- приятели, съветници, помощници. За вечерта беше планирано, в каютата да се съберат на вечеря, всичките десет души от Екип Алфа. Момичетата вече приготвяха менюто и трапезата, а Алекс и Аш се черпеха с джин, докато чакаха да дойде време. Сетне Алекс раздаде задачите и инструкциите лично до всекиго от експедицията, пък си пуснаха музика, в очакване на вечерта. Алекс отново беше замислен и умуваше- колко дни да останат още, на тази планета.

Край на разказ.№ 51. 2020.Valeri.   

Разказ.№ 52. 2020.Valeri. Фантастика.

Започваше вечерта, пет дни по- късно, когато трите кораба се готвеха да отлетят от планетата Vega 6.17. Първи щеше да излети корабът Volvo, а другите- със един час, по- късно. Докато се изчакваше да настъпи уговорения час за отлитане, Алекс и Палма бяха излезли на терасата към каютата. Той запали цигара и погледна навън, за сбогуване, преди отлитането. Палма отвори бутилка джин и двамата се почерпиха, на сбогуване с тази планета и земляните, живеещи тук- около 400,000 души. На заминаване и двамата имаха хубави спомени от тази планета. Алекс беше доволен от всичко, направено напоследък, но най- много се радваше, на новия кораб, който закупиха за експедицията. Корабът Lamborghini, наистина беше стабилен, боен кораб, с редица екстри и мощни двигатели. Остваше към половин час, преди отлитането, когато всички екипи на кораба Volvo, бяха готови за заминаване.

*

Корабът Volvo набираше височина, във бордовата вечер, а Алекс седеше в креслото си, затегнат в предпазните, надуваеми колани, докато наблюдаваше как върви отлитането и се черпеше с джин, а компания тук, му правеха Палма, Ким и Аш. Той запали цигара, докато обмисляше остатъка от вечерта си. “Изплуването“ на кораба до орбиталната височина щеше да продължи около две денонощия. През това време четиримата пилоти на кораба и дежурните към тях, нямаше да бъдат сменяни, като те предварително си бяха починали достатъчно. Изключения щеше да има при лепкава дрямка или друго неразположение. Алекс се замисли, какво ще правят по- нататъка, а както беше според първоначалния план, щяха още веднъж да посетят тукашната междинна станция.

*

На третия ден, корабът Volvo изплува над орбиталната височина, където започнаха търсенето на тежкотоварния отсек  на кораба. Случи се радиосянка, където нямаше никакви радиовръзки. Това беше само временно положение. В следобеда Алекс запали цигара и погледна оперативния екран. Из кораба всичко беше нормално. До него дремеше в креслото си Палма, а Ким и Аш си приготвяха закуска. Алекс се замисли, докато пушеше цигарата и си взе чаша нес- кафе.

Със напредването на следобеда, Алекс се зае да напише новите задачи и инструкции за хората си. Все още липсваше радиовръзка, но дежурните се надяваха, скоро това да се оправи. В същото време водеха кораба с ниска скорост, към междинната станция над планетата. Някъде наоколо вероятно ги чакаше тежкотоварния им отсек.

По някое време радиовръзките се възстановиха, а дежурните се свързаха с товарния отсек на кораба, който се оказа на около два часа нататък по пътя. Успяха да се свържат и със кораба Lamborghini, който наближаваше, от дистанция- около три часа път.

Към средата на следобеда Алекс и Палма, както също Аш и Ким, излязоха да се разходят из кораба. Алекс беше малко болен, като се усещаше във неразположение.

Край на разказ.№ 52. 2020.Valeri.

Разказ.№ 53. 2020.Valeri. Фантастика.  

През целия ден корабът Volvo правеше маневри заедно със тежкотоварния си отсек, наблизо до междинната станция над планетата Vega 6.17. Корабът Lamborghini, също правеше маневри, а корабът Пиза се беше скачил към един док на станцията и търгуваше там със търговците от станцията. В началото на следобеда, Алекс и Палма, както също Аш и Ким, се разхождаха из станцията. Бяха пристигнали на станцията заедно със другите от Екип Алфа, със дрона на екипа им, който имаше около 15 места. Двата кораба на експедицията на Алекс, нямаше да се скачват към станцията, тъй като всички техни търговски операции, вече бяха приключени и то на голяма печалба за експедицията на Алекс. Четиримата обикаляха заедно из магазините на станцията, а два бойни робота от кораба, ги охраняваха. Бяха намислили да си напазаруват интересни неща, за себе си и за подаръци на колеги и приятели. Другите шестима от техния Екип, бяха някъде наоколо, със също такива цели и намерения.

Към средата на следобеда, всички десетима от Екип Алфа, се завърнаха на дрона си, заедно със роботите и сандъците със покупките. Преди да отлетят от междинната станция, Алекс поиска да изчакат, за да провери нещо. В това време останалите готвеха дрона за заминаване. Алекс запали цигара и се зае да провери, какво е положението на двата му кораба, неговата експедиция. Щом се убеди, че всичко е нормално, той изчака още половин час, а сетне даде заповед за отлитането на дрона от станцията. Имаха няколко часа път до кораба Volvo, а през това време Алекс отвори бутилка джин, за да се почерпят десетимата.     

*

Когато по- късно десетимата пристигнаха с дрона на екипа, обратно на кораба Volvo, Алекс и Палма се усамотиха в бокса за почивка, където дълго разглеждаха покупките си от станцията, все интересни подаръци, които можеха да подаряват на колеги и приятели от двата кораба, особено във лоши времена или пък по празници. Двамата останаха доволни от покупките си, пък седнаха да си починат и да поговорят така насаме. Двамата сетне се заеха да обмислят плановете на експедицията занапред, преди да се вземат решения от целия Екип Алфа.

Вечерта наближаваше, когато решиха да съберат Екип Алфа на обща работна вечеря. Докато всички се готвеха за обсъждането на плановете занапред, приготвяха менюто за вечерята и подреждаха трапезата.

В същото време корабът Volvo, във пълен състав, отлиташе нататък в посока към звездата Vega 6. Корабът Lamborghini, щеше да го последва със около четири часа закъснение, а след още четири часа- кораба Пиза. Във тези времена и трите кораба имаха по 200 души за борда си. Корабът Пиза обаче не беше във експедицията на Алекс, а това беше Научно пътешествие, със тези 200 души, предимно учени.

Във вечерта Екип Алфа се бяха събрали в каютата, а Алекс беше умислен, докато преценяваше, какви да бъдат плановете на експедицията му. Той запали цигара и въздъхна. И на трите кораба всичко беше нормално.

Край на разказ.№ 53. 2020.Valeri.

Разказ.№ 54. 2020.Valeri. Фантастика.  

Няколко дни след това, във бордовия следобед, трите кораба летяха един след друг в посока към звездата Vega 6. Къде щяха да гостуват зависеше от това, къде ще попаднат най- напред. Екипажите на корабите бяха в добра форма в тези времена, а в тези часове будуваха около 40 души на кораба Volvo, 60 души на кораба Lamborghini, а на кораба Пиза будуваха 70 души. Алекс тъкмо ставаше от сън, като беше спал около 5- 6 часа. Той се наплиска с вода на чешмата, взе си чаша нес- кафе и запали цигара, докато се разсънваше и проверяваше, какво е положението на трите кораба. Оказваше се, че след около четири часа, щяха да достигнат междинна станция по пътя си. Командир Йон беше заповядал, корабите да посетят тази междинна станция, а дежурните започваха да изчисляват подходящите за целта траектории. Алекс сетне се зае да прегледа новините, които дежурните бяха получили в тези часове. Из тези новини нямаше нищо особено, освен започващата война, край звездата Vega 12. Според информацията от Агенцията AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.), войната започваше, заради нашествието на чужди войски в системата Vega 12. Алекс незнаеше кой знае колко, за системата Vega 12. Затова той се погрижи, да намери информация за тази система. Предполагаше се, че около звездата № 12, има около 20 планети, също различни, по- съществени обекти- около 40. У Алекс се пробуждаше войнът- самурай, който се беше развълнувал от близостта до война. За около час време, той се чудеше- дали да вземат участие в новата война. Оказваше се, че в системата на звездата № 12, живеят около милион земляни. От тези хора, имаха корени от самата Земя, около 18 %. Останалите бяха родени във извънземието. Милион земляни бяха застрашени от започващата, нова война. Алекс се замисли, дали да се намеси и той, но за целта трябваше, да иска мнението на съветниците и помощниците си, както и волята на екипажите. Никак не беше изключено, Експедицията на Алекс, да вземе участие във войната, макар и незначително, според възможностите на тези 400 души.

Със напредването на следобеда, Алекс се консултира със своите хора от Екип Алфа. Оказа се, че те одобриха намесата във новата война, макар и със скромни възможности. В следващите два часа, се извърши гласуване на всички хора от Експедицията, които бяха общо четиристотин души. Резултатът беше, че 69 % бяха съгласни да се участва във войната, щом там има застрашени милион земляни.

Щом видя резултатите от гласуването, Алекс заповяда- да започнат да решават планове за намеса във войната, на двата негови кораба. Като изключение Алекс разреши на всички, които се абстрахират от войната- да могат да напуснат неговата Експедиция. Обаче се оказа, че нито един не пожела да напусне експедицията. Колкото до кораба Пиза и неговите 200 души учени, то те поискаха едно денонощие за размисъл, преди да решат, ще участват ли във войната.

Алекс запали цигара, замислен над новите проблеми и участието на неговата Експедиция в новата война около звездата Vega 12.

Край на разказ.№ 54. 2020.Valeri.

Разказ.№ 55. 2020.Valeri. Фантастика.  

Беше все още началото на месец Април, 8020- та Земна Година, когато трите кораба летяха към далечната звезда Vega 12. Това бяха двата кораба на Алекс, със неговата Ескпедиция, в която имаше общо 400 души, към тези времена, а корабите се казваха: Volvo и Lamborghini. Третият кораб имаше 200 души, предимно учени, които се отказаха от Научното си пътешествие, за да помогнат в започващата война из системата на Vega 12, където живееха около милион земляни. Обединени от каузата, да помогнат на своите земляци в тази система, в условията на извънземна война, тези общо 600 мъже и жени, предимно от планетата Orixon 88, земляни по произход, бяха решили да участват във войната, макар и със скромните си възможности. Системата около звездата Vega 12, беше все още много надалеко, а из корабите всички се обучаваха на военно дело, на пилотиране, бойни изкуства и стрелба, както и други умения, например- оцеляване в лоши обстоятелства.

Случи се един труден ден, когато във бордовия следобед, Алекс седна да си почине в креслото си и запали цигара, изморен до последните степени. Той беше оставил воденето на Експедицията, в ръцете на своя помощник и приятел- Аш, който се зае със задачата със свежи сили и големия си опит. В същото време пък, командир Йон се занима, да напише нови задачи и инструкции за всичките 600 души макар, че 200 от тях не бяха част от Експедицията. Алекс обмисляше бъдещите планове, но в лошо настроение през този ден. Смятаха да се включат във новата война, за да защитават близо милон земляни там, но всъщност там живееха много повече земляни, понеже информацията беше твърде стара. Каузата, да помогнат на земляците си във започващата война около звездната система Vega 12, обедини тези 600 души и им даде сили, за да успеят в рискованото начинание. Ако всичко опираше до бизнес интереси или добър живот, то тези 600 души вече бяха имали подобен избор, а неочаквано избраха труден път- войната в системата Vega 12. Симулаторите на корабите се използваха денонощно, за да бъдат всички добре обучени и подготвени за бъдещите времена. Мнозина пък бяха заети да пишат стратегиите си, за да бъдат използвани по- късно при необходимост. Дежурните на Volvo, изучаваха обектите около корабите, където прелитаха, за да могат да намерят боеприпаси за корабите и хората, както и да съберат поне още 200 души, нови екипи на корабите. Няколко от екипите се занимаваше пък, да изучи системата Vega 12, поне на теория, за да обучи пък всички останали по тази теория и тема. Макар и да беше далеко тази система, то все пак скоро щяха да пристигнат наблизо до нея и трябваше да са подготвени за това. Със всеки изминал час, всеки ден, стратегиите на Експедицията се увеличаваха и трупаха, а компютрите пресмятаха всичко каквото трябваше за да се участва в новата война, където имаше замесени земляни. Нападаше една войнолюбива, извънземна раса, чужда за системата Vega 12, та те се водеха като нашественици в тази система. Замислен Алекс си почиваше и отморяваше в началото на вечерта.

Край на разказ.№ 55. 2020.Valeri.

Разказ.№ 56. 2020.Valeri. Фантастика. 

Пети ден, трите кораба пътуваха, към звездната система Vega 12. Във една бордова вечер, Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия бокс и се черпеха с джин, докато слушаха музика и умуваха за идващите дни. Това беше 8020- та Земна Година, към средата на месец Април, а трите кораба имаха по 200 души на борда си. Двата от тях бяха на Алекс и неговата Експедиция, а се казваха Volvo и Lamborghini. Третият кораб с еказваше Пиза и беше тръгнал първоначално на Научно пътешествие, от което се отказаха тези хора- предимно учени, за да вземат участие във спасителни действия около новата война във системата Vega 12. Всичките 600 души- мъже и жени, почти по равен брой, бяха обединени от каузата, че там някъде живеят милиони земляни, които щяха да бъдат застрашени в скоро време от новата война. Войната беше започната от извънземни нашественици, нахлули неочаквано във тази звездна система. Поради скромните възможности на трите кораба, Алекс наблягаше на евентуални спасителни действия около новата война, като плановете трябваше да бъдат много прецизни и добре изчислени.

Започваше бордовата вечер, когато Алекс и Палма се събраха с останалите хора от Екип Алфа, във тяхната каюта, на обща вечеря, където да обмислят плановете занапред. Междувременно се очакваше по- късно, корабът Volvo, да доближи междинна станция по пътя си. По заповед на командир Йон, корабите трябваше да се спрат при станцията. Дежурните започваха да намаляват скоростта на корабите, като Volvo щеше да достигне станцията в късната бордова нощ.

*

Два дни по- късно, трите кораба гостуваха на поредната междинна станция по пътя си. Във един бордови следобед Алекс и Палма, заедно със Аш и Ким се разхождаха из станцията. Тук беше пълно с хора- земни и извънземни, повечето пътешественици, туристи, търговци и какви ли не, а на станцията гостуваха около 140 различни кораби. На тази станция живееха също 800 земляни. Корабите на Алекс, както и кораба на учените, отвориха вратите на корабите, за да ги посетят хората от станцията, а столовите им бяха празнично украсени за общата веселба. За вечерта беше обявено тържество- вечеря, като от станцията щяха да гостуват около 400 души. Докато всички се готвеха за вечерта и се вълнуваха, Алекс и другарите му, си пазаруваха от тукашните магазини за интересни подаръци. Със тях вървяха два техни робота, които дърпаха кошовете- колички със покупките. Четиримата останаха доволни от пазаруването си, а щом се завърнаха в кораба, внимателно разгледаха новите си придобивки- всичките интересни вещи и предмети. Във оставащото време до вечерното тържество на борда на Volvo, Алекс се зае да напише новите задачи и инструкции за хората си. Той запали цигара, взе си чаша нес- кафе и се отнесе във мислите си, докато умуваше по задачите. Междувременно, част от хората от станцията пожелаха да се запишат в Експедицията на Алекс. Очакваше се, Алекс да приеме около 100 нови хора към Експедицията си.

Край на разказ.№ 56. 2020.Valeri.

Разказ.№ 57. 2020.Valeri. Фантастика.   

На другия ден, трите кораба все още гостуваха на междинната станция, по пътя им. В следобеда, Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из станцията. Всички търговски операции тук вече бяха приключили, а корабите можеха вече да заминават. Беше насрочен час на отлитането, за началото на вечерта. В тези часове екипажите се готвеха за отлитане, като готвеха и корабите. Четиримата се спряха в едно от кафенетата на станцията, за да поговорят с тукашни хора, както и такива, които просто минаваха оттук. До заминаването имаше около 3- 4 часа. Седнаха на маса със изглед към кораба си, а Алекс запали цигара. Тук имаше около 50 души, от които земляните бяха към 15. Разговорите се въртяха около темата за междинните станциии и космическите пътешествия. Алекс слушаше разговорите наоколо, но пазеше тишина.

Наближаваше вечерта, когато четиримата се прибраха в кораба. Тук дежурните изчакваха още два екипа, излезли из станцията, преди корабите да отлетят. Алекс седна да си почине в креслото си и запали цигара, докато проверяваше всичко, преди да заминат оттук. Той провери хората си по списък, включително и новите общо 100 души, които разпределиха по равно в двата кораба на Експедицията. Всички хора вече бяха по местата си, а дежурните чакаха от Кулата, разрешение за отлитане. Командир Йон вече беше дал своето разрешение, а Алекс изчакваше, преди да даде и своето рарешение.

*

Във началото на бордовата вечер, корабът Volvo напусна междинната станция. На около три часа нататък, го чакаха със тежкотоварния отсек на кораба, за скачване, преди поредния преход, към най- близките станции и планети. Алекс беше сънлив, след кратък сън. Той седеше зад пулта си и умуваше по бъдещите планове, докато се разсънваше с нес- кафе и цигара. До него още дремеше в креслото си Палма, а Ким и Аш похапваха пици. Алекс погледна как върви полета, а сетне си пусна музика. Другите два кораба щяха да ги следват със по два часа дистанция. Междувременно няколко екипа подготвяха едната мини- поточна линия, за да сглобяват нова техника, за продан по- късно, по следващите спирки на корабите. Техниката, която произвеждаха на борда на корабите на Алекс, беше особено търсена, почти навсякъде, където се спираха, за да гостуват и търгуват.

По някое време Алекс се зае да провери, новите 100 души, какви знания и умения имат, за да бъдат включени в работните планове на Експедицията. Алекс остана доволен от тези хора, а сетне им възложи задачи, като им даде и инструкции. Така на борда на Volvo вече имаше 250 души, също толкова на борда на Lamborghini.

Със напредването на бордовата вечер Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а предстоеше да се скачат към тежкотоварния отсек, където имаше 20 души дежурни. Алекс се спря до един люк, извади бутилка джин от джоба си и отпи глътка, вперил поглед навън. Сетне се замисли, а им предстоеше преход около три денонощия, в посока към Vega 12.

Край на разказ.№ 57. 2020.Valeri.

Разказ.№ 58. 2020.Valeri. Фантастика.

Няколко дни по- късно, трите кораба продължаваха полета си, във посока към звездата Vega 12. Във един следобед Алекс и Палма слушаха музика в неговия почивен бокс. Алекс беше тъжен от известно време, а неможеше да разбере защо. Очакваше се към вечерта, корабът Volvo да достигне междузвездна междинна станция. За да бъде готов навреме, Алекс се зае да напише нови задачи и инструкции за хората  от неговата Експедиция. В същото време дежурните намаляваха скоростта на кораба, преминавайки към траектория за доближаване към станцията. Щом беше готов със задачите и инструкциите, Алекс ги раздадае на хората, един по един, по мрежата на Експедицията. Сетне разпечата нова бутилка джин, за да се почерпят със Палма, а се очакваше да пристигнат също Ким и Аш.

Следобедът напредваше, а четиримата се черпеха и обмисляха плановете занапред. На междузвездната междинна станция, трите кораба щяха да търгуват, както и да заредят още вода, въздух, провизии и гориво за пътешествието си нататък. Междувременно в тези часове, дежурните вече имаха радиовръзка със станцията.

По някое време Алекс запали цигара и си взе чаша нес- кафе. Беше дошло време, да разгледа новините и да напише хрониките на своята Експедиция, за да бъдат преператени, като новини от Експедицията, до навсякъде. Щом и това беше готово, Алекс се запита, защо напоследък е в лошо настроение. Някаква неясна носталгия по миналото, го  тормозеше в тези дни и часове. Той се опитваше да удави мъката си със джин, но не му се получаваше. Палма се отнасяше с разбиране към лошото настроение на Алекс, като се държеше съвсем нормално с него.

Към края на следобеда Ким и Аш се заеха да приготвят топли закуски за четиримата. В това време Алекс разговаря със станцията, за да си поръча рекламните материали- какво се продава там и какво се търси, както и- на какви цени. Сетне четиримата направиха план, за търгуването на Ескпедицията със станцията. Бяха подготвени четири екипа, които щяха да извършат търговските операции, след като кораба пристигне там. А корабът Lamborghini се движеше със около два часа по- късно. На още толкова след него, пристигаше и корабът Пиза.

*

Във началото на вечерта, корабът Volvo приближаваше с малка скорост, междинната станция. Изчакването на ред, за прикачване към станцията, щеше да продължи няколко часа. В това време Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха докато обмисляха нещата. Оказваше се, че на тази междузвездна междинна станция, живеят около 600 земляни. Очакваше се, хората на Алекс, да гостуват на тази малка общност тук.

От друга страна пък, във корабите щяха да бъдат поканени около 200 души, които да гостуват на Експедицията. Неочаквано дойде и новината, че при тази станция е един от кръстосвачите на Агенция AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.). Кръстосвачът Париж, носеше 500 души екипажи на борда си. Алекс се замисли по тази тема, изненадан не по- малко от останалите си колеги и приятели.

Край на разказ.№ 58. 2020.Valeri.

Разказ.№ 59. 2020.Valeri. Фантастика.    

Беше една бордова сутрин, няколко дни по- късно. Трите кораба все още гостуваха на междузвездната междинна станция. Тук беше и кръстосвачът Париж, със 500 души- земляни, на борда си. Във станцията пък живееха 600 земляни. На двата кораба на Алекс имаше общо 500 души, а на кораба Пиза- 200 души, земляни- предимно учени. Във бордовата сутрин Алекс и Палма се разсънваха с кафе и цигара, проверявайки какво става наоколо из корабите и станцията. Командир Йон беше дал почивка от 10 часа, валидна за всичките 500 души от Експедицията на Алекс. Затова пък беше разрешено всички земляни тук, да си ходят по гости, както из корабите, така и из станцията. Кръстосвачът Париж обаче, беше военен и там нямаше да приемат гости, външни лица. Всички търговски операции на Експедицията, бяха приключени още на предишния ден, което правеше възможно отлитането от станцията, нататък по пътя. Въпреки това командирите бяха решили, да се поостане още време на тази станция.

Сутринтта напредваше, както винаги- много трудна. Алекс запали цигара и погледна архива със плановете за този ден. Очакваше се, до вечерта корабите да са си отишли от тази станция, освен ако не се вземе друго решение. Беше се изправил пред стенния оперативен екран и обмисляше нещо, а Палма тъкмо правеше закуска за двамата. Междувременно два екипа от Volvo разговаряха със дежурните от кръстосвача Париж.

Алекс беше поспал в следобеда, няколко часа, а щом стана от сън се наплиска с вода на чешмата и си взе чаша нес- кафе. Докато се разсънваше той погледна да види, какво става из корабите. До отлитането на първия кораб- Volvo, оставаха към два часа време. Корабът вече беше готов за отлитането, както и дежурните. Два часа след Volvo, щеше да отлети кораба Пиза, а третия след още два часа по- късно- Lamborghini. Алекс направи проверка на хората си, но всички бяха по местата си.

С напредването на следобеда Алекс даде своето последно рарешение за отлитане на кораба Volvo, а сетне това започна да се реализира. Корабът се откачи от дока и започна самостоятелни маневри, около станцията. Тежкотоварния отсек на кораба ги очакваше на около половин час по – нататък. Дежурните съгласуваха маневрите, докато корабът бъде комплектован за далечен преход. В това време Алекс и Палма си пуснаха музика и се почерпиха с кафе, докато дойдат при тях също Ким и Аш. Сетне четиримата отвориха картите на зоната, за да погледнат нагледно- накъде ще летят трите кораба нататък. За по- късно беше уговорена работна среща на Екип Алфа, за да направят плановете за нататък, на Експедицията. До тази работна среща имаше време, а Алекс използваше това, за да напише нови задачи и инаструкции за хората си.

Наближаваше вечерта, когато Алекс се замисли над плановете занапред, докато се събираше Екип Алфа, който се състоеше от десет души.

Край на разказ.№ 59. 2020.Valeri.

Разказ.№ 60. 2020.Valeri. Фантастика.

Във следващите пет дни, трите кораба правеха междупланетен преход, със подходяща скорост. Във поредната бордова вечер, корабът Volvo достигаше планетата Vega 12.40. Алекс запали цигара, току- що станал от сън. Сетне погледна да види, какво е положението. До планетета имаха около пет часа път, със намаляване на скоростта. Той се разсъни със вода на чешмата, взе си чаша нес- кафе и заби поглед в предния люк, където вече се виждаше планетата. До него дремеше в креслото си Палма, а Ким и Аш разговаряха със дежурните.

Докато преглеждаше информацията за тази планета, Алекс обмисляше- какво имат да вършат всъщност на тази планета. Една от най- важните задачи тук, беше- да приемат още 100 души за Експедицията. Освен това трябваше да заредят корабите със още оръжия и припаси.

*

На другия ден трите кораба обикаляха около планетата на височина от 120 км. Алекс, Палма, Ким и Аш, тъкмо решаваха- дали ще се слиза долу на планетата, или ще се задоволят само със гостуване на тукашната междинна станция, разположена на около 500 км. над планетата. Алекс запали цигара и си взе чаша с нес- кафе, пък се разположи в креслото си, за да обмисля нещата. За този момент, не се изключваше посещение на планетата долу. Алекс отново не даде свое решение, а се допита до екипажите си, чрез общо гласуване. Резултатът даде 65 % от хората, които искаха да бъде посетена планетата, а други 25 %, нямаха отношение по темата. Щом стана ясно, че ще гостуват на планетата, дежурните се заеха да изчисляват спускането и  приземяването, долу на планетата Vega 12.40.

Към средата на следобеда Алекс даде разрешение, да бъде посетена планетата, веднага след като бъде изчислено това. Междувременно наоколо отново забелязаха кръстосвача Paris. Това даде възможност, дежурните да поговорят с тях. Оказа се, че кръстосвача отива към Vega 12.17, където беше започнала войната. По идея на командир Йон, кръстосвача прие да пътуват заедно със трите кораба, нататък, разбира се, след като беше гласувано и по този въпрос.

По някое време Алекс запали цигара и погледна какво става из трите кораба, докато слушаше разговора между дежурните на Volvo и кръстосвача Paris. Хората от кръстосвача знаеха доста неща за новата война, информация, която хората на Алекс започнаха да изучават, веднага щом им беше изпратена от кръстосвача. Алекс също се зае със информацията за новата война. Беше пределно ясно, че земляните нямат кой знае каква отбрана, та всъщност беше важен всеки човек, всяко оръжие и всеки снаряд. За момента земляните там се справяха добре, но повече от това, им беше невъзможно, без външна помощ.

Алекс дълго умува по темата. За момента неговата Експедиция разполагаше със общо 500 души- земляни и два бойни кораба.

Макар и това да беше малко, то съвсем не беше за пренебрегване. Останал замислен близо час, Алекс вече виждаше плановете занапред. Експедицията щеше да оказва предимно медицинска помощ.

Край на разказ.№ 60. 2020.Valeri.

Разказ.№ 61. 2020.Valeri. Фантастика.  

Към края на следобеда на другия ден, кръстосвача Paris и трите кораба, все още бяха във орбита над планетата. Екипи от корабите и от кръстосвача, обсъждаха започващата война, както и всичко около това. Те трябаше заедно да обмислят намесата си във тази нова, война, започваща около планетата Vega 12.17. Като доброволци- спасители, всички от трите кораба, бяха регистрирани във Агенция AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.). Алекс всъщност, още преди това, си беше военен- агент от AFJ , но това не трогна никого. Докато екипите от корабите  обсъждаха и обмисляха нещата, около новозапочващата война, Алекс запали цигара, загледа се във звездните карти на зоната и си взе чаша нес- кафе. Войната беше започнала със нашествието на далечна извънземна раса, която беше нахлула във звездната система Vega 12. Намеренията на нашествениците, бяха определено- пределно отрицателни. Докато следеше разговорите на екипите, Алекс обмисляше нещата, от своята гледна точка. Отново проблемите тук не бяха финансови, във никакъв случай. Хората от кораба Volvo и кораба Lamborghini, т.е. Експедицията на Алекс, определено искаха да помогнат в тази война. За момента тези хора бяха 500 души- земляни. Отделно други 200 души, предимно учени- земляни, със кораба си – Пиза, също поискаха да помогнат на земляните от системата Vega 12. Хората пък от кръстосвача Paris, случайно бяха попаднали на тези координати, по време на учения.

Започваше бордовата вечер на борда на космическия кораб Volvo. Алекс и Палма, се бяха събрали със Ким и Аш, да се почерпят, докато умуват над решенията и плановете от последните времена. Кръстосвачът Paris и трите кораба плуваха в дрейф, във тези часове, на около 4,000 км. от планетата Vega 12.40. Около 28 % от наличните компютри, проиграваха всяка възможна ситуация, около новата война, според наличната информация. Дежурните имаха готовност да включат още около 15 % от наличните компютърни мощности.

По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш, излязоха на разходка из кораба. Командирите бяха решили, нищо да не се предприема, преди достатъчно да бъдат обмислени нещата. Щом се спряха до един външен люк в един коридор, Алекс запали цигара и се загледа във  гледката към планетата, а странни мисли се въртяха из ума му. Глътка джин му подейства добре, а сетне се поразходиха още преди да се приберат в каютата на Екип Алфа- където бяха вече всички от екипа- общо 20 души. Тази бордова вечер, трябваше да бъдат взети важни решения.

Вечерта напредваше, а двайсетимата умуваха по плановете, а в това бяха включени дистанционно повечето от екипите заети с това. Междувременно се оказваше, че едва ли не- наоколо няма кой знае какви сили на земляните. Това не изненада никого. Алекс се замисли, до каква степен имат готовност за рискованото занимание. Сетне записа нови задачи и инструкции, като се наблягаше на подготовката на целия наличен състав във симулаторите на корабите...

Край на разказ.№ 61. 2020.Valeri.

Разказ.№ 62. 2020.Valeri. Фантастика.    

Пет дни по- късно, във един бордови следобед, корабът Volvo се приземи на едно летище, край една военна база на AFJ. Това беше планетата Vega 12.40. Някъде около средата на месец Април, 8020- та Земна Година. Тук се случиха лоши времена, със силни бури, мраз и обилен сняг. Бяха се приземили почти без никаква видимост, предимно по прибори. Корабът беше тук, за да приемат още 100 души към Експедицията на Алекс, а той да получи инструкции, от AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.), както и списък със опознавателни кодове. Алекс имаше висок чин във Агенцията AFJ. По изключение, се налагаше да вземе участие във новата война, със два собствени кораби, а това му беше разрешено. Преминавйки към военна служба, неговата Експедиция получаваше и финансови права, т.е. не беше необходимо да се занимават с бизнес, оттук- нататък. Алекс разбираше, че се е провалил в бизнеса, щом се налага да го изостави...

Навън беше мраз, със обилен снеговалеж и снегонавявания. Алекс и Палма бяха отишли на терасата, а без да отварят люковете от дебело стъкло, погледнаха навън. Гледката беше забележителна, а Алекс в общо взето нормално настроение. Той запали цигара, докато двамата умуваха по плановете занапред. Предстоеше да приемат още хора към Експедицията, а също така, Алекс щеше да получи специален компютър със инструкции на Агенцията AFJ. Междувременно терминаторът Буун, дошъл от бъдещето, отново се появи, но не каза нищо особено на Алекс. Терминаторът Буун обещаваше, винаги да е наблизо със летящата си чиния, ако е необходимо за нещо да помогне. Сетне Буун се оттегли отново, а Палма и Алекс се замислиха по темата.

Следобедът напредваше, а Алекс и Палма, както също Ким и Аш, се черпеха с джин в бокса на Алекс, докато изчакваха да им бъде донесен и връчен специален компютър от тукашната база на AFJ. Алекс се зае да прегледа списък със желаещите за включване във неговата Експедиция. Тук вече подбора беше сериозен, защото се отиваше на война. Командири от AFJ, дадоха разрешението си на Експедицията на Алекс, да се намесва във войната, при необходимост и бяха признати за бойна единица на Флота на AFJ. Към края на следобеда, четиримата бяха избрали около 200 души, които щяха да преминат тестове, за да бъдат приети известен процент от тях. Според информацията, всичките 200 души имаха добри данни за образованието си, уменията си и подготовката си, в определени насоки и направления. Компютърът от AFJ, беше донесен и връчен по- късно, лично на Алекс, като не беше необходимо никъде да се инсталира и свързва. Всичко около него беше предварително предвидено и направено. Алекс благодари на четиримата военни, които го донесоха, а в следващите часове изслуша техните инструкции за този компютър. Алекс лесно се справи със новия компютър, като имаше връзка между него и жезъла си. Докато се радваха на специални компютър, четиримата поканиха военните на вечеря, а Алекс дълго се радва на новата придобивка, забравил, че не е единственият производител на компютри, на този свят...

Край на разказ.№ 62. 2020.Valeri.    

Разказ.№ 63. 2020.Valeri. Фантастика.   

Десети ден корабът Volvo гостуваше на планетата Vega 12.40. Времето над базата на военните, край един град на земляните тук, беше мразовито, снежно и бурно. Към краищата на следобеда, Алекс и Палма стояха изправени на терасата и наблюдаваха гледката през дебелата стена от стъкло, докато се черпеха с джин. Алекс запали цигара и се замисли. Новините от войната носеха нотка на оптимизъм, докато земляните се готвеха да посрещнат нашествениците, за да ги отблъснат. Същевременно Агенцията AFJ  призоваваше, всички сили на земляните, намиращи се наблизо из системата Vega 12, да окажат съпротива на нашествениците, които наближаваха неканени, зоната. Пред погледа на Алекс светеше картинката на картата на тази система, а там се виждаше, как стотици кораби на нашествениците приближаваха системата Vega 12, т.е. планетите около звездата № 12 , на зоната: Vega.

По някое време десетимата от Екип Алфа, се събраха в каютата на екипа, за да умуват и вземат решения, преди кораба им да напусне планетата. Междувременно останалите два кораба, както и кръстосвача Paris, ги изчакваха на височина от 2,000 км. над планетата, където плуваха в дрейф със ниска скорост. През цялото време, откакто се научиха за новата война, различните екипи – статези, умуваха как да бъде отблъснато нашествието. Алекс запали нова цигара, докато се черпеха с джин, а се замисли и взе да прегледа новините отново. Синоптиците пък смятаха, че ще може да се отлети в следващите няколко бордови дни. Още от сутринта бяха одобрени още 100 души за Експедицията на Алекс, след като успешно преминаха през тестове и изпити. Със това, Експедицията вече имаше 600 души, членове, вече приети за агенти от AFJ.

Със наближаването на бордовата вечер, Алекс и Палма, както също Ким и Аш, си сложиха скафандрите, за да излязат навън на разходка. Макар и мразовито и ветровито, времето не беше нищо особено. Четиримата обиколиха около кораба, също и из базата на военните, където побъбриха със стражари и патрулни двойки. Така четиримата се разходиха близо два часа, а някъде по пътя попаднаха на павилион за закуски, цигари и напитки, където се поспряха да починат, а си взеха по чаша кафе и отдъхнаха. Щом се завърнаха в кораба си, четиримата се прибраха в каютата, за да свалят скафандрите и да се стоплят и подсушат. Палма пусна музика сетне, а Ким се хвана да приготви закуска за четиримата. По това време Алекс реши да си подреди отново вещите и личните запаси от най- необходимите неща за живота и здравето му. Той остана доволен от състоянието на склада си. Сетне четиримата направиха проверка на финансовото състояние на Експедицията, преди да приемат финансирането от Агенцията AFJ. След като вече не ги занимаваше бизнес- на всяка цена, всички екипи си поеха постовете и новите задачи и инструкции. Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба, хем да видят колеги и приятели. Очакваше със Volvo  да напуснат планетата в следващите дни.  

Край на разказ.№ 63. 2020.Valeri.

Разказ.№ 64. 2020.Valeri. Фантастика.  

Корабът Volvo набираше височина над планетата Vega 12.40, от почти две денонощия. Във един бордови следобед, Алекс и Палма седнаха, за  да поумуват над нещата от последните времена. Корабът скоро щеше да бъде на около 1,000 км. дистанция над планетата, а по това време дежурните опитваха да се свържат със другите кораби и със тежкотоварния отсек на кораба. Връзка за момента липсваше, заради което корабът Volvo остана на тази височина, плувайки с ниска скорост по орбита. Алекс си взе чаша нес- кафе, запали цигара, пък се изправи пред предния люк, за да погледа навън. Палма пък пусна хубава музика, в очакване да пристигнат Аш и Ким. Те всъщност скоро пристигнаха, поздравиха и се разположиха по местата си. Палма сервира лакомства и напитки, за да се почерпят, докато умуват по нещата от последните времена. Алекс се намираше във лош период от живота си, по незнайни причини. Той се замисли по темите, по които четиримата трябваше да умуват, но някак си- не беше същото.

Наближаваше вечерта, когато Алекс се усамоти в бокса си, за да си подреди мислите и нещата, тръгнал отново по нов път на живота си, във следващ етап. Определено Алекс не беше във форма, по- скоро беше болен. Предполагаше се, че това е някаква извънземна треска, което затрудни дори шаманът Джи, щом той се зае да дири лекове за Алекс.

Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли. Неговото неразположение беше дребна грижа, на фона на приближаващата война със вражеската извънземна раса, нахлула във системата Vega 12.

Нашествието наближаваше със повече от сто кораба.

По някое време Алекс се изправи при люка на бокса си и погледна навън, към светлината в далечината- звездата Vega 12. Звездата беше надалеко, светлосиня на цвят, като по някакъв странен начин радваше погледа му. Той усещаше как там живеят милиони земляни, на няколко от удобните за живот нейни планети. Вечерта напредваше, когато Алекс се премести в общата каюта на Екип Алфа. Предстоеше да се съберат отново, за умуване по плановете на Експедицията. Поради забраната на командир Йон, Експедицията нямаше да заминава наникъде, докато не стане ясно- какво е заболяването на Алекс, като Шеф на Експедицията. Самият Алекс беше получил вече лекове и беше лекуван, редовно от шамана Джи и от лекарите на борда на кораба Volvo. Всичко това даде възможност на хората от Експедицията, дълго да умуват по темата за новата война. На оперативните екрани се изписваше всяка нова стъпка на нашествениците. По- късно Алекс се почувства по- добре, но без това да се отрази на плановете. Временно неговата Експедиция щеше да остане на място, във дрейф с ниска скорост. Алекс се зае да преглежда новините, докато пушеше цигара, но неуверен в бъдещето си. По някакви причини, кръстосвачът Paris, също оставаше наблизо, но щеше да посети междинната станция на тази планета. Аш като временен водач на Експедицията обмисляше кораба Volvo, също да гостуват на междинната станция.

Край на разказ.№ 64. 2020.Valeri.

Разказ.№ 65. 2020.Valeri. Фантастика.  

Няколко дни след това, корабът Volvo току- що се беше скачил към станцията, над планетата Vega 12.40. На около 100 км. също към станцията се беше скачил кръстосвачът Paris. Беше към края на  следобеда на борда на кораба, когато Алекс и Палма се завърнаха от разходка из станцията, малко изморени, но доволни от разходката. Те си бяха напазарували интересни неща за подаръци, както и храни и напитки. Роботът, който им теглеше количката с покупките, ги подреди по шкафовете в склада, и се оттегли, а двамата се заеха да прегледат покупките и да им се порадват. Повечето от тези вещи, щяха да бъдат дарени като подаръци, за приятели и колеги, разбира се- когато се наложи, особено в тежки времена, разбира се- ако дойдеха подобни времена. Алекс запали цигара, разположи се в креслото си и взе да прегледа новините, докато слушаше музика и пиеше кафе. Палма се захвана да спретне вечерята за десеттимата от Екип Алфа, които скоро щяха да се съберат заедно, за обмисляне на плановете на Експедицията. Междувременно на борда на кораба, бяха пристигнали четирима души, военни от кръстосвача Paris, които също трябваше да участват във обмислянето на плановете. Вечерта напредваше, когато всички се бяха събрали в каютата, за обмислянето на плановете, на работна вечеря. Срещата ръководеше командира на Volvo-  Йон. По това време корабът Lamborghini, както и кораба Пиза, се намираха на около 5,000 км. отвъд междинната станция. Те изчакваха там, кораба Volvo и кръстосвача Paris. Повечето от плановете за следващите десетина дни, вече бяха готови. Тези мъже и жени- общо 1,300 души, за този момент, бяха обединени от каузата, да помогнат на земляните от системата Vega 12, във започващата война срещу извънземното нашествие в тази система. Със напредването на вечерта, командир Йон разпореди, корабът Volvo да напусне станцията, за да се скачи сетне със тежкотоварния си отсек. Кръстосвачът Paris трябваше да го последва, със около два часа закъснение. Срещата щеше да продължи дори след полунощ, както решиха тези хора от Екип Алфа и техните гости от кръстосвача. По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата и заби поглед нататък, по курса на кораба. До тежкотоварния отсек имаха около пет часа полет, с ниска скорост. Радиовръзките бяха нормални, не се забелязваха съществени проблеми.

Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да си отдъхнат и починат. Из кораба срещаха стражарите и разни роботи, тръгнали по задачите си. Като се спряха двамата до един от външните люкове на кораба, за да погледат навън, Алекс запали цигара и извади джобна бутилка с джин, да се почерпят. Работната среща на екипа щеше да продължи доста след полунощ, като всеки си почиваше, както намери за добре.

Беше малко преди полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха в  каютата при другите, за да помогнат във обсъждането на плановете занапред. А Алекс провери нещо на часовника си, дълбоко замислен и отвори компютъра си за да поработи.

Край на разказ.№ 65. 2020.Valeri.   

Разказ.№ 66. 2020.Valeri. Фантастика.   

Няколко дни по- късно трите кораба и кръстосвача, набираха скорост, ориентировъчно към звездата Vega 12. Във един следобед на борда на Volvo, Алекс и Палма слушаха музика и се занимаваха с пултовете си, докато обмисляха дните нататък. Те бяха в добро настроение, но малко сънливи напоследък. Задачите им напоследък се трупаха нерешени, та имаха да наваксват в тези времена. Пренастройката от бизнес към военно дело, до известна степен затрудняваше и Алекс и хората му, но това беше само временно. Вече бяха финансирани от военните от AFJ, конкретно, та не се налагаше да се занимават с бизнес, както преди. Алекс поиска да бъде изчислено- колко дни път имат до звездата, по принцип, та дежурни екипи се заеха с изчисленията веднага. Първоначалната преценка на специалистите, на око, сочеше около 20 дни път, до самата звезда. Тази информация беше достатъчна за Алекс. Имаше достатъчно време за подготовката за намеса във войната срещу извънземните нашественици, нахлули във тази система. Алекс запали цигара и си взе чаша с нес- кафе. Музиката звучеше оптимистично до известна степен.

*

На другия бордови ден, Алекс и Палма се завърнаха в каютата, след разходка из кораба Volvo. Бяха на крака от почти три часа, та щом се прибраха, седнаха да си починат, със по чаша нес-  кафе в ръка. Алекс беше намислил разни планове занапред. Военното положение от последните времена, отключваше у него знанията и уменията на войнът- самурай, така да се каже, по принцип. Той си даваше сметка, че не се сполучи плана му, да се занимава с бизнес, вместо със военно дело, та ето, че стана тъкмо наопаки. Разбира се, всичко това, заради нашествениците и заплашените повече от 3 милиона земляни в зоната. Алекс запали цигара с кафето си и погледна да види , как върви полета. По трите кораба и кръстосвача всичко беше нормално, във общи линии. Тази вечер, която идваше скоро, Алекс щеше да прекара в компанията на Палма, Ким и Аш. Те се събраха и си приготвиха трапезата, където се разположиха, докато слушаха музика и обсмисляха нещата от последните времена. Алекс беше навлязъл в нов път във живота си, един нов етап от живота му, когато разбираше много неща от миналото си и не само от миналото си, ами също и от предишните си, минали  животи, някои от които бяха из бъдещето. Неговите животи, въобще, биваха над 600 на брой, из различни светове, а най- много на Земята и нейните колонии, сетне, когато бяха изградени постепенно във извънземието. Това беше една вечер, когато Алекс и хората му, във неговата Експедиция, се стягаха за тежки времена, заради новата война във системата Vega 12. Експедицията на Алекс, замислена като предимно бизнес ориентирана, неочаквано ставаше Военна Експедиция... Алекс въздъхна, провери нещо със жезъла си и смени ролката на магнетофона, за да чуят забравена, но хубава музика. Това беше една вечер, когато все още можеха да поспят добре, преди да се е започнало отново...

Край на разказ.№ 66. 2020.Valeri.

Разказ.№ 67. 2020.Valeri. Фантастика.

На следващия бордови ден, Алекс се беше усамотил в бокса си, във следобедното време, за да слуша музика и да умува. По това време трите кораба и кръстосвача, летяха в посока към звездата Vega 12.

Това беше само ориентировъчна  посока, а целта беше,  планетата № 17. Алекс беше отворил звездните карти на зоната и умуваше, какво ще направят, щом стигнат до тази планета. Информацията за зоната, от последните времена, беше оскъдна. Нашествието се описваше като особено опасно, като нахлуваха в зоната стотици кораби на извъзнемни нашественици. Положението беше критично на планетата Vega 12.9, където обаче не живееха земляни. Съществата, обитаващи тази планета, не бяха добре защитени и нямаха кой знае каква отбранителна мощ. Нашествениците опустошаваха тази планета, като се готвеха да направят същото и със планетата Vega 12.14. Междувременно земляните от планетата Vega 12.17, се стягаха за война, а техния брой беше няколко милиона души. Стотици хиляди земляни живееха и по някои от близките планети. Разузнаването на AFJ съобщаваше също, някои подробности за нашествениците. По някое време Алекс запали цигара и отвори бутилка джин, а във същото време пристигна при него Палма. Двамата седнаха да се почерпят и да умуват.

Към края на следобеда в каютата пристигнаха също Аш и Ким. Междувременно корабите засякоха в далечината астероидно поле. След кратко съвещание на личния състав, Алекс реши- астероидното поле да бъде разгледано. За целта корабите започнаха да намаляват скоростта си, както също и кръстосвача. Астероидното поле се сътоеше от близо 70 различни по големина астероиди. Очакваше се късно вечерта да достигнат най- близките от тях. Докато очакваха да дойде това време, дежурните изчисляваха траектории на полета, а Алекс, Палма, Ким и Аш обмисляха, как ще бъдат разгледани астероидите.

Вечерта започваше, когато командир Йон заповяда напред да бъдат изпратени безпилотни дронове, със камери, за да има картинка от астероидите. Във тези часове Алекс се зае да прегледа последните новини. Това му отне близо два часа. Сетне четиримата се разходиха из кораба, за да си починат от работата седнали, а това им отне още два часа. По коридорите на кораба се срещаха други техни колеги и приятели, както и роботи, тръгнали по работа, както също стражата и патрулните двойки. Щом се прибраха в каютата, тук вече ги чакаха останалите хора от Екип Алфа. Скоро беше получена и картина от дроновете. Определено тези астериди бяха интересни, от известни съображения. Алекс и Палма се разположиха по местата си и си взеха напитки, изморени от разходката. Алекс запали цигара и погледна картината от дроновете, а тези астероиди му харесаха, по някакъв странен начин. Понеже бизнесът вече не беше от първостепенно значение за Експедицията, Алекс погледна тези астероиди от друга гледна точка и със друга логика, според военните стратегии. Докато си пушеше цигарата, той разгледа добре показателите на полета, а скоро основния отсек на Volvo, щеше да се отдели от тежкотоварния отсек, за да наближи астероидите. 

Край на разказ.№ 67. 2020.Valeri.  

Разказ.№ 68. 2020.Valeri. Фантастика.   

Два дни по- късно, във следобеда, корабът Volvo се закачи за един от по- големите астероиди. Пилоните на кораба се забиха на дълбоко във рохкавата материя на астероида, под кораба. Алекс и Палма излязоха на терасата, за да погледнат навън, а два екипа отидоха долу, за да стъпят на астероида. Това беше един малък, автономен свята, със дребна растителсност и дребни животински видове, предимно насекоми. Тук се забелязваше флора и фауна, както също- вода и малко разредена атмосфера. Алекс запали цигара на терасата, без да отварят стъклената стена. Атмосферата не беше проверена все още, дали е годна и безопасна за земляни. Беше се замислил, какво точно да правят тук, на този астероид. Логиката на бизнес интересите, вече не беше актуална. Въпреки това, този малък свят, трябваше да бъде разгледан и изучен, поне набързо. Докато Алекс си пушеше цигарата, двата екипа, изпратени навън, се обадиха, че тук е много интересно, а въздухът е годен за дишане.

Следобедът напредваше, а навън бяха отишли двадесет души, които разглеждаха астероида. Алекс и Палма, както също Ким и Аш, стояха на предния вход на кораба и се радваха на това място. Те отвориха по бутилка бира, да се почерпят, докато разгледат наоколо. Алекс запали и цигара, зарадван от гледката и усещанията тук, на този астероид. По това време, двамата лаборанти от кораба, тъкмо взимаха проби от астероида и неговата флора и фауна. Тези материали щяха да бъдат изследвани по- късно.

Във началото на вечерта, към астероида се закрепи и главния отсек на кораба Lamborghini, а между двата кораба беше разгънат тунел, за временна връзка между тях. Очакваше се скоро да пристигне и третия кораб. На тежкотоварните секции на корабите, бяха останали по 50 души за охрана и разни маневри. Междувременно до астероида  приближаваше и главната секция на кръстосвача. За вечерта беше планиран купон по четирите кораба, а до тогава те щяха да бъдат закрепени към астероида и свързани с временни тунели. Във тези часове няколко екипи подреждаха трапезата във столовата на кораба Volvo, а готвачите спретваха подходящо меню. До празничната обща вечеря оставаха броени часове. По това време Алекс се беше усамотил за размисъл в почивния си бокс, за да си събере мислите и да си почине. По някое време той прегледа новините от последните дни. Имаше новини и от войната срещу извънземните нашественици в зоната. Нашествениците бяха отблъснати успешно от планетата Vega 12.17., но само временно. Военните земляни там, се готвеха за отблъскване на второ нападение на нашествениците. Към силите на AFJ се бяха присъединили и сили на местните извънземни цивилизации.

Вечерта напредваше, когато Алекс се зае да напише задачи и инструкции за хората  във неговата Експедиция. Това му отне два часа, а сетне той изпрати задачите и инструкциите по локалната мрежа на Експедицията и се замисли, докато си почиваше.                  

Край на разказ.№ 68. 2020.Valeri.   

Разказ.№ 69. 2020.Valeri. Фантастика.

Няколко дни корабите се задържаха при този астероид. Беше една бордова вечер, когато Алекс разбра, че един от неговите приятели във Експедицията, замисля измама срещу него. Тази измама беше финансова и със цел да се отнеме воденето на Експедицията от ръцете на Алекс, въпреки, че Алекс беше собственика и на двата кораба на Експедицията. Във заговора срещу Алекс вече бяха замесени около 15 души. Алекс лесно разпозна заговорниците, като същевременно назначи разследване. Във същото време, Алекс активира още десет бойни робота за охраната си.

*

На следващия ден, корабите все още стояха закрепени към астероида. Командир Йон искаше, хората да си починат добре, преди да тръгнат от астероида. Алекс също се беше съгласил на такава обща почивка. Във следобедните часове, Алекс се събуди от няколкочасов сън и взе да се разсънва на чешмата с вода. Сетне си взе чаша студена вода и чаша с нес- кафе, пък запали цигара и погледна какво става из корабите, но там всичко беше нормално. Палма също се размърда в койката си, пък стана и тя от сън. Алекс после си пусна музика и се загледа в оперативния екран на стената. Дежурните нямаха кой знае какви проблеми в тези дни и часове. Мнозина хора от корабите бяха отишли да поспят, щом разбраха, че са в почивка, преди да се тръгне на война. Но имаше и такива, дето го обърнаха на купон, засилиха думкаща музика с мощни усилватели и взеха да се веселят, а между корабите все още имаше свързващи, временни тунели.

По някое време Алекс и Палма, както също Ким и Аш, навлякоха скафандрите си, пък излязоха на разходка по астероида. Това беше един много интересен малък свят. Тук имаше атмосфера, макар и разредена, имаше не лоша вода, флора и фауна, макар и със мини- размери. Четиримата се порадваха на този малък свят, пък извадиха джин да се почерпят, а Алекс запали и цигара. През ума му премина мисълта, какво може да се добие тук, за търговия по- късно, но той се отказа от тази мисъл, понеже отиваха на война. Тук някакви странни животинчета правеха странни неща из храстите с миниатюрните растения, а някои високи до към два метра.

*

Към края на следобеда, четиримата се завърнаха в кораба Volvo. Охраната на кораба, тъкмо си бяха запалили огън, близо до предния вход на кораба и си печаха месо. Освен романтиката, така времето минаваше по- бързо. Четиримата поговориха със стражарите, пък се качиха в кораба със асансьора на предния вход. Щом се прибраха, Алекс свали скфандъра си и се освежи на чешмата, малко сънлив и изморен, пък се настани в креслото си и погледна какво е положението по корабите. Много хора от Експедицията и извън нея, спяха в тези часове. Алекс се замисли над плановете за напред, а Палма отиде да приготви закуска за четиримата.              

Край на разказ.№ 69. 2020.Valeri.  

Разказ.№ 70. 2020.Valeri. Фантастика.   

Няколко дни по- късно, беше взето решение, трите кораба и кръстосвача, да продължат нататък по пътя си. Във един следобед, корабът Volvo, напусна пръв астероида, а останалите трябваше да го последват на по два часа закъснение. По това време Алекс беше в лошо настроение и не добра форма. Той погледна да разбере какво е положението. Корабът Volvo имаше около четири часа път до неговия тежкотоварен отсек. Дежурните нямаха кой знае какви проблеми, а по това време на борда на този кораб будуваха 50 души. Алекс страдаше през тези дни, без да има обяснения, защо е така. Неясни мисли затрудняваха работата му, която трябваше да свърши всеки ден. Според командир Йон и други хора от състава на кораба, при такова положение, небиваше да се отива по- нататък из зоната Vega 12. Шаманът Джи беше съгласен, че това наистина е проблем.

Следобедът напредваше, когато Алекс се събуди от тежък, мъчителен сън, разсъни се на чешмата с вода и седна на мястото си, събуждайки се. Така го намери Аш, когато двамата с Ким влязоха в каютата. Алекс ги погледна и се изненада, щом видя, че със тях пристига извънземно същество. Той беше виждал най- различни видове, но всеки път се изненадваше от това. За секунди го хвана паразлиза, докато извънземното разбере, че му причинява болка, просто със мисълта си. Извънземното намали хипнозата, която прилагаше и нещата се нормализираха. Беше пристигнало заедно със още три извънземни, във връзка с войната в зоната Vega 12. Самите тези видове, бяха застрашени от новата война...

*

Разговорите със извънземното продължиха близо час. Алекс научи много неща от това, но се оказваше, че извъзнемните застрашени видове, нямат кой знае каква отбрана, но пък това не беше известно. Във резултат съветниците и помощниците, както и командирите, просто отказаха, да се ходи на война, въпреки, че там живееха милиони застрашени от войната земляни. Алекс пожела да помисли поне няколко дни по темата, преди да даде решението си,  а междувременно корабите пътуваха към тежкотоварните си секции, преди каквото и да е друго.

*

Във началото на вечерта, здравето на Алекс се влоши. Ставаше ясно, че той нямаше да успее да води Експедицията, камо ли- на война. От тази идея започваше и той да се отказва, независимо от каузата, да помогнат на земляните, застрашени от новата война във зоната Vega 12. Замислен и със носталгия към миналото, Алекс се усамоти съвсем, забрави дори важни задачи, които трябваше да реши.            



Край на разказ.№ 70. 2020.Valeri.

Разказ.№ 71. 2020.Valeri. Фантастика.  

На другия бордови ден, трите кораба и кръстосвача  летяха в посока към планетата Vega 12.10, както бяха решили да направят, екипажите на тези кораби, а командирите одобриха това. Алекс беше в по- добра форма, но пък глупаво се беше контузил, по време на тренировки на бойни изкуства. Доволен, че поне е във добро настроение, Алекс се поразходи из кораба, пък се спря в бордовата оранжерия, на чист въздух. Тук имаше  десетина души, които си почиваха по пейките. Алекс си поговори с тях, запали цигара и извади джобна бутилка с джин, пък отпи юнашка глътка, за настроение. Какво се беше наранил и до каква степен, Алекс незнаеше, но след денонощие, беше вероятно белята да се изясни. Въпреки грубата му грешка, все още нямаше никакви симптоми на сериозно нараняване. Следобедът напредваше, когато Алекс се качваше със един асансьор към нивото на мостика. Случи се с него да пътува и едно от новите момичета. Тя се казваше Сюзън, а се занимаваше с навигацията на кораба. Двамата малко поговориха, а сетне отидоха към столовата, за да се почерпят и хапнат. Тук имаше близо 20 души. Двамата се разположиха на една маса, със изглед напред по курса на кораба и се замечтаха. Сюзън беше един от новите стратези на кораба Volvo, а добре се справяше и със навигацията на кораба. Двамата разговаряха за полета, който по идея на четиримата извънземни гости на кораба, ги водеше към планетата Vega 12.10. Доколкото Сюзън знаеше, тази планета беше ключова в зоната, а трябваше да има решаваща роля във отблъскването на нашествието от тази зона. Алекс се съгласи със тези факти, а сетне двамата замълчаха, замислени и забили погледи, напред към пътя на корабите. След почерпката Алекс и момичето се разходиха из кораба още около час време.

Щом се прибра в бокса си, Алекс се усамоти, за размисъл и за да си подреди мислите и нещата. Със това момиче се бяха харесали неусетно, а той се питаше- до къде могат да стигнат нещата със двамата, но нямаше подходящ отговор за това. Като остави тази тема за размисъл, за по- късно, Алекс се върна към обичайните си дела. Междувременно за вечерта беше уговорена следваща среща със четиримата извънземни на малка работна вечеря. Там щяха да идат Алекс, Палма, Ким и Аш. Докато пиеше нес- кафе, Алекс обмисляше, тази работна среща и темите за обсъждане. Готвачите на кораба вече бяха готови със подходящо меню за вечерята. Електронните преводачи, каквито имаха хората на разположение, даваха добър превод на езика на тези четирима извънземни. Разбираемостта и логиката бяха добре изчистени от грешки и неяснотии.

На работната вечеря между земляните и извънземните гости, не се случи нищо особено. Двете страни си поговориха за нашествието, което беше застрашило техните колонии и градове. Тяхното предложение беше, да поканят Експедицията на Алекс, на разузнавателни операции в зоната. Темата беше обмислена и се насрочи гласуване, а Алекс и командирите поискаха 24 часа за размисъл, преди да дадат думата си.

Край на разказ.№ 71. 2020.Valeri. 

Разказ.№ 72. 2020.Valeri. Фантастика.  

Десетина дни по- късно, във края на един следобед, трите кораба и кръстосвача продължаваха полета си към планетата Vega 12.10. Те бяха водени от кораб на извънземни от една приятелска цивилизация. Алекс и командирите се бяха съгласили да отидат със корабите заедно, на разузнаване, наблизо до нашествениците, но на безопасна дистанция.

Това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Май. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си, докато наблюдава как върви полета. Корабите вече навлизаха в зоната във близост до силите на нашествениците. Тук вече трябваше да се внимава, за евентуални срещи със силите на нашествениците и евентуални битки с тях. Междувременно и трите кораба, както и кръстосвача бяха готови за евентуални битки.

*

Към края на следобеда, на другия ден, Алекс и Палма се разхождаха из кораба Volvo. Трябваше да бъдат проверени повечето от възлите на кораба. До планетата Vega 12.10 оставаха няколко часа път. Напред бяха изстреляни няколко безпилотни дронове, от които се получаваше добра картина напред от корабите. Корабът Volvo летеше пред останалите кораби, а междувременно дежурните ровеха из радиоефира, за да получат контакт със своите и някаква информация за войната. За момента нямаше никакъв контакт по радиоефира. Алекс и Палма се спряха пред един от външните люкове и погледнаха навън, а той запали цигара замислен, пък извади от един джоб бутилка джин, да се почерпят. Според стара карта на зоната, преди планетата трябваше да има междинна станция. Алекс и Палма обмисляха действията на Експедицията занапред. В същото време с това се занимаваха още три екипа от кораба. По общия радиоканал на Експедицията, течаха разговори по тази и други теми.

Щом се прибраха двамата в бокса на Алекс, той седна да си отдъхне и пусна музика. Обсъжданията по плановете занапред, вървяха през цялото време, а 37% от компютрите на кораба, бяха ангажирани със произграване на бъдещето. Алекс запали цигара, а пред него бяха разгънати звездните карти на зоната. Там той виждаше, как стотиците кораби на нашествениците навлизат в системата на звездата Vega 12. За този момент не беше известно, дали нашествениците имат и втора вълна от стотици кораби, но това изглеждаше вероятно. Сред членовете на Експедицията, имаше някои хора, които вече се страхуваха от новата война. Шаманът Джи и отсналите медици на корабите, взеха мерки, да не се наблюдава подобен страх, но за този момент неизвестността беше голяма и стряскаща.

Наближаваше вечерта, когато Екип Алфа, в това число- Алекс и Палма, се събраха в каютата си, за да умуват заедно по плановете за бъдещето на Експедицията. Очертаваше се скоро да гостуват на междинната станция, над планетата Vega 12.10. Междувременно корабите бяха добре заредени, като за продължителна война.

Късно вечерта Volvo намаляваше скоростта си, преди дотигането до междинната станция. Алекс беше в подходяща форма.

Край на разказ.№ 72. 2020.Valeri. 

Разказ.№ 73. 2020.Valeri. Фантастика. 

Във един следобед, няколко дни по- късно, корабът Volvo се намираше на док на междинната станция над планетата Vega 12.10. Тежкотоварната секция на кораба, беше оставена на около 5,000 км. във страни от станцията, със охрана и дежурни общо 50 души, а другите кораби изчакваха някъде наоколо, без да доближават станцията. Както беше по плана, на станцията щеше да гостува единствено кораба Volvo.

Към края на следобеда Алекс и Палма, заедно със Аш и Ким, се разхождаха из станцията. Тук живееха близо 500 земляни, със които екипажите на кораба имаха среща, след броени часове. Това щеше да бъде на борда на кораба, в неговата столова. Четиримата бяха заети да си напазаруват интересни стоки, както също храна и напитки. Във края на двучасовата разходка, те се спряха в едно кафене, където Алекс запали цигара и провери как са нещата, чрез часовника си.

Щом се прибраха в кораба, Алекс се усамоти в бокса си и пусна музика, докато си разглеждаше покупките от този ден. Той беше доволен от улова си на интересни стоки, храни и напитки, от това пазаруване.

По- късно, стегнат в нова униформа, избръснат и леко пийнал, той се появи в каютата на Екип Алфа.

*

Няколко дни по- късно, във един следобед корабът Volvo тъкмо се беше приземил долу на планетата Vega 12.10, на едно летище, наблизо до земна колония и база на AFJ (Космическите сили на земляните и техните съюзници.). Алекс излезе на терасата към каютата, малко след това и разгледа наоколо оттам. Тук беше мразовито време и валеше подобие на сняг, а светлината недостигаше. Той запали цигара и се замисли. Новините от последните дни, около новата война, не бяха добри. Нашествениците бяха нападнали отново планетата Vega 12.17.От информацията се виждаше как е организирано поредното нашествие. Според стратезите от Експедицията на Алекс, нямаше да могат да пристигнат скоро до планетата Vega 12.17. въпреки, че бързаха за натам. Като самостоятелна единица към AFJ, Експедицията на Алекс не разполагаше със кой знае какви сили. Идеята на извънземните съюзници пък беше- да разузнават заедно по пределите на нашествието. Палма беше излезнала тихо на терасата при Алекс, но той не й обърна внимание, зает със мислите си. Във най- добрия случай, щяха да могат да разузнават във опасната близост до нашествениците, едва след 10 дни.

Във началото на вечерта навън снегът се обърна в подобие на проливен дъжд. Във колонията на земляните живееха 20,000 души, а в базата имаше военни земляни към 1,000 души и 400 извънземни съюзници. Във временният Щаб на AFJ, който беше именно на това място, десетки екипи обмисляха войната. Не биваше да се изоставят няколко милиона земляни и хиляди извънземни, във ръцете на още по- извънземни нашественици. Алекс се беше усамотил и изолирал в началото на тази бордова вечер, а навън валеше и съвсем се мръкваше. Той смяташе първо да спи.

Край на разказ.№ 73. 2020.Valeri.

Разказ.№ 74. 2020.Valeri. Фантастика.

Следващият бордови ден вървеше в сумрак и силна буря със валежи. На борда на кораба Volvo екипажите общо 300 души, си почиваха и се готвеха за далечно разузнаване. Това беше Експедицията на Алекс, състояща се от два бойни кораба, а това вече беше признато за бойна единица на AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.). Това беше 8020- та Земна Година, към края на Земен Месец Май, някъде надалеко от Земята, на около 5 години полет- дистанция. На тази планета- Vega 12.10, календара беше различен, но по принцип това бяха Времената на Дългия Скучен Сумрак.

Алекс се беше изправил пред предния люк на каютата и наблюдаваше бурята в сумрака навън. Хали вееха из кораба, особено там където уплътненията имаха пропуски. Палма седеше на мястото си и слушаше музика със мощен усилвател и тонколони. Тук бяха също Ким и Аш, които приготвяха ранна вечеря за четиримата. Алекс направи проверка на хората си в кораба и извън него. Радиовръзката със другия кораб- Lamborghini, кораба Пиза и кръстосвача Paris биваше влошена във тези бури. От Щаба на Агенция AFJ, който временно се намираше именно тук, предоставиха на Volvo последните данни за войната, а Алекс и няколко специални екипи умуваха, какво ще се прави в близките времена.

Вечертта напредваше.

*

Още няколко дни, корабът престоя на същото летище на тази планета. Случи се време на бури и проливен дъжд, във времената на Дългия Скучен Сумрак. Към края на бордовия следобед, Алекс и Палма се разхождаха из кораба с не- добро настроение. Току- що бяха получили информация за налични известен процент предатели, може би и на кораба Volvo. А пък за извънземни предатели беше трудно въобще да се говори- те имаха по- различна логика. Алекс се ужаси от тези данни. Той запали цигара и се загледа през един люк навън. Предателството не беше предвидено...

Във началото на бордовата вечер Алекс се беше усамотил в бокса си и с часове разглежда данните за хората си. Той изпрати информация за новата беда, до другите кораби, както и до самия Щаб на AFJ, който се намираше точно при това летище. Със извънземните съюзници, това съобщение се разбираше по- трудно- те не можеха да разберат смисъла на това понятие... Алекс отвори бутилка с джин и тоник и се занима със най- съмнителните хора, както от кораба, така и извън него. Тестовете на Алекс по радио- връзката, биваха записвани на лента. Известно време по- късно, компютъра определи около 30 души, сред най- съмнителните агенти от Експедицията и извън нея. Със средно добро настроение, Алекс реши да си остане насаме и да размисли новите обстоятелства. Когато по- късно при него пристигна Палма, тя просто си легна да поспи в койката си, а той взе да прегледа новините. Водеха се някакви преговори, а стотиците кораби на нашествениците се пренасочваха.

Край на разказ.№ 74. 2020.Valeri.

Край на разказа.

Автор: Валери Колев