Майк Резник: Робот със самосъзнание – това ще се случи до 30 години

26 май 2017 г., 21:40
559

posteriori / Shutterstock

- Майк, в разказите си пишете много за отношенията човек - робот. Как мислите, кога машините ще станат толкова интелигентни, че наистина да можем да общуваме с тях?
- Те вече са достатъчно умни. Мисля, че въпросът, който всъщност искате да ми зададете, е кога ще развият самосъзнание. Надявам се никога, но подозирам, че и това ще се случи в следващите 25-30 години.

- В някои от творбите ви роботите и животните са по-добри от хората. Превърна ли се човекът в разрушител и ще успее ли да унищожи това, което е създал в продължение на хилядолетия?
- Виждал съм агресивни животни, глупави животни, страхливи животни. Но не и аморални животни. Не мога да кажа същото за хората. А и не си представям как може да се програмира аморалност у един робот.

- Как се ражда фантастичният ви свят? Откъде черпите идеи за книгите си, как оживяват сюжетите?
- Мисля, че поне половината от идеите ми са свързани с книги, разкази, филми и пиеси най-вече когато съм имал усещането, че авторът не е разказал историята добре или е допуснал да му се изплъзне един по-добър сюжет. Други са ми хрумвали във връзка с неща от всекидневието. Идеите никога не са ме спохождали след прочетена статия в научно списание например (което е разбираемо – не чета научни списания).

- Има ли връзка между научната фантастика и днешния ден? Влияе ли по някакъв начин икономиката, кризата, войната върху произведенията и творчеството?
- Научната фантастика е единственият литературен жанр, който признава всеобхватното действие на Промяната. Огледайте се. Не е ли Промяната навсякъде около нас? Не влияе ли върху всичко, което правим? Роден съм през 1942 г., когато все още нямаше ваксина срещу полиомиелит, не можеше дори да се мисли за терапия на раковите заболявания, нямаше автоматични скоростни кутии, телевизия, компютри и ядрени оръжия. Те се явяваха само във въображението на писателите фантасти и само научната фантастика се осмеляваше да предупреждава, че някои от промените, които ни предстоят, може и да не ни харесат.

- Нека продължим в тази посока. Как изглеждаше бъдещето преди 20 години и как изглежда днес? Има ли разлика?
- Преди 20, нека бъдат 25 години имаше реална опасност да избухне ядрена война между световните суперсили. В момента такъв конфликт не ни заплашва реално, тъй като има само една истинска суперсила, освен ако Китай не реши да вложи още малко усилия в подсилване на военната мощ и въоръжението си. Преди 20 години никой не можеше да предвиди, че до 2012 г. няма да сме се върнали на Луната. Преди 20 години не очаквахме, че целият Западен свят ще се отдаде на толкова безотговорни харчове, че да попадне в лапите на банкрута. Така че, да, има доста значителни разлики, но и хиляди по-малки.

- А някои от предсказанията ви сбъднаха ли се?
- Не се занимавам с предсказания, но в романа си „Чистилище” , който представлява научнофантастична алегория за миналото, настоящето и бъдещето на Зимбабве, предвидих много точно какво ще причини Робърт Мугабе на своята дотогава процъфтяваща страна, а и обясних защо.

- Накъде се е запътил светът през погледа на един от най-известните автори фантасти?
- Човекът е оцеляващ вид. Човечеството ще оцелее, каквито и кризи да го очакват. Освен това човекът е призван да нарушава законите – кажете му, че не може да направи нещо, и той ще положи всички възможни и невъзможни усилия да ви опровергае. В някакъв момент опровержението ще застигне и законите на Айнщайн, които ограничават устрема ни до скоростта на светлината и ни приклещват в капана на Слънчевата система.

- Кога ще срещнем първите интелигентни извънземни същества?
- Няма да е нито през моя, нито през вашия живот. Захвърлени сме по средата на нищото, в един от спиралните ръкави на Млечния път. В галактиката има повече от милиард жълти джуджета, подобни на нашето Слънце, така че със сигурност някъде там живеят други разумни същества, но почти всички те са по-близо едни до други, отколкото до нас. На нашите търсещи SETI сигнали  ще им отнеме 100 000 години, за да прекосят галактиката, дори да пътуват със скоростта на светлината. Моето предположение е, че ако изобщо някога се срещнем с други интелигентни същества, това ще се случи в много далечно бъдеще и ще е плод на чиста случайност.

- Бихте ли предприели пътешествие в открития Космос, та макар и за малко, като турист?
- Позволете ми да ви отговоря ненаучно и нефантастично. Все още не съм видял всички чудеса на нашия свят. Няколко пъти съм бил в Африка, както и в Европа и в страните от Карибския басейн. Но не съм стъпвал в Азия и в Южна Америка, а вече съм на 70, така че е време да побързам. :-)

- Вие сте писателят с най-много награди за фантастични разкази в света. Коя от тях ви е най-скъпа и защо?
- От всички награди за мен най-важни са „Хюго” , тъй като носителите им се определят от феновете, от читателите, заради които пиша и ще продължавам да пиша. А сред отличията най-много ценя Почетен гост на Световния конгрес по научна фантастика  (който се проведе в края на август и началото на септември в Чикаго), защото бях удостоен с това признание за цялостната си кариера и отново по предложение на читателите.

- Имате ли любима книга и коя е тя?
- Любимият ми роман е „Последното изкушение” на Никос Казандзакис. Сред моите книги бестселърът е „Сантяго” , най-награждавана е “Кириняга” , а любимка ми е The Outpost (за която почти никой не си спомня вече).

- Разкажете ни нещо за себе си. Как живее Майк Резник? Какво харесва?
- Обожавам Каръл, с която сме женени от 51 години, и съжалявам за малкото минути, в които не съм с нея. Тя е единственото нещо в живота ми, което е по-важно за мен от писането. Пиша ежедневно и чувствам невероятна вина, когато ми се налага да пропусна и ден (например когато пътувам или участвам в конгрес). Сред трайните ми интереси са: Африка (досега сме предприели пет дълги пътешествия до различни африкански страни), конните състезания (от 15 години водя седмична колонка за конни състезания), мюзикълите (вероятно съм гледал на сцена няколко стотици мюзикъла, а още около 200 имам записани на дискове), кучетата порода коли (имаме развъдник, в който са отгледани 23 шампиона от кучешки изложби) и, разбира се, научната фантастика.

И малко да се похваля, ако ми позволите: дъщеря ми Лаура спечели наградата „Кембъл” за най-добър дебютиращ автор в жанровете научна фантастика и фентъзи през 1993 г. и оттогава досега е продала около 50 разказа, пише поредица романи за издателство Tor.

- Искам да ви благодаря за разказите, които ни предоставяте за публикуване и които радват и нас, и читателите на „Обекти”.
- За мен е удоволствие. Писането е моят живот през последния половин век и подобно на повечето писатели живея в страх, че в някакъв момент редакторите ще осъзнаят, че дори ако спрат да ни плащат, ние ще продължим да пишем без пари, а ако и така не ги примамим, сами бихме им плащали, за да публикуват историите ни. :-)

***

Визитка

Майк Резник е най-награждаваният автор на кратки научнофантастични разкази за всички времена както сред живите, така и сред покойните кандидати, според авторитетното списание за научна фантастика Locus. Печелил е пет награди „Хюго”, една „Небюла”, както и много други големи награди в САЩ, Франция, Япония, Испания, Хърватия и Полша. Автор е на 64 романа, над 250 разказа и 2 филмови сценария. Редактор е на 40 специализирани антологии. Произведенията му са превеждани на 25 езика.

Полезна информация:

SETI (съкратено от Search for Extra-Terrestrial Intelligence) е общо наименование на инициативи, проекти и разработки, които търсят интелигентен извънземен живот.
Наградите „Хюго“ (Hugo Award) на името на Хюго Гърнсбек се дават ежегодно на най-добрите произведения в жанровете научна фантастика и фентъзи. Лауреатите се избират от Световното общество за научна фантастика и се връчват на Световния конгрес по научна фантастика (Worldcon), който се провежда всяка година от 1939 г. насам.
Worldcon Guest of Honor, често съкращавано само като GoH.
Kirinyaga (1998). Kириняга е най-високата планина в Кения и втората по височина в Африка след Килиманджаро.

Коментари