Това е ключов аргумент на въгледобивната индустрия, но той е опроверган от няколко изследвания. Дори Международната агенция по енергетика (абревиатура на англ. език – IEA), която винаги е подценявала развитието на възобновяемата енергия, казва, че тя ще даде достъп до електричество на повече хора, отколкото въглищата.

Въглищата не решават и проблема с бедността, а дори го задълбочават. Изследване на Оксфам от 2017 г. го потвърждава:

„С повече въглища ще има все повече хора, докарани до бедност, заради разрушителните последствия от климатичните промени и заради директния ефект на въгледобива и горенето на въглища върху местните общности, включително загуба на земя, замърсяване и проблеми със здравето.“

Устойчиво развитие

Достъпът до евтина и надеждна енергия е една от целите за устойчиво развитие на ООН, но въглищата няма да спомогнат за това. Те дори подкопават други цели за устойчиво развитие, като достъпа до здравословен начин на живот и чиста вода, докато възобновяемата енергия помага за постигането на всички тях. Всъщност преминаването към 100% енергия от възобновяеми източници е единственият начин всички поставени цели да бъдат изпълнени.

В световен мащаб 1,2 млрд. души нямат достъп до електричество, но големите въгледобивни проекти няма да им помогнат. Повечето от тези хора (84%) живеят в селскостопански райони, без достъп до централизирана електрическа мрежа. Разходите за разширяване на мрежата, плюс цената на електричеството от въглища, са значително повече, отколкото за решения, като малки вятърни или слънчеви системи. Точно заради това, Китай използва слънчева енергия, за да разпространява електричеството сред населението: 43% от осигурения нов достъп до енергия идва от слънчеви системи, които се доказват като най-рентабилният начин за разпространение на електричество в отдалечени райони.

Щетите, които въглищата нанасят

Въглищата вредят на човешкото здраве във всеки етап от употребата им, от добива до консумацията. Цената на тези щети е огромна – преждевременна смърт (само в Китай повече от 1,6 млн. души умират всяка година, заради ефектите от замърсяването на въздуха, предимно причинено от горенето на въглища), лошо здраве и неспособност на хората да работят, заради здравословни проблеми.

За хората още по-важна от електричеството е чистата вода, а въгледобивната индустрия е алчен консуматор на този ресурс. Близо 1/4 от всички съществуващи и планирани въглищни ТЕЦ-ове се намират в райони с прекомерно засушаване. В страни като Индия въглищните ТЕЦ-ове се съревноват директно с фермерите за намаляващите водни ресурси.

Зависимостта от въглища прави държавата уязвима от промяната на цената им, ако те трябва да бъдат внасяни – какъвто е случаят в много енергийно бедни страни. Само 7% от хората, населяващи териториите на Африка, южно от Сахара, живеят в държави с въглищен резерв.

Падащата цена на възобновяемата енергия

Цената на възобновяемата енергия продължава да пада. Вятърната и слънчевата енергия са на цени, които вече са конкурентоспособни и се съревновават с въглищата в страни като САЩ и Германия и скоро ще бъдат такива и на огромни пазари като Китай и Индия.

Ключов факт: Вятърната и слънчевата енергия са на същата или по-ниска цена от новите изкопаеми горива в повече от 30 държави и цената им ще продължава да пада, за разлика от истинската цена на въглищата, която включва замърсяване на въздуха, замърсяване на водата, въздействие върху здравето и невъзвръщаеми активи.

Източник: Greenpeace.org