До 70 млн. лв. пропуснати ползи годишно заради бавене на Фонда за декарбонизация

Вече 2 години работата по фонда е “на трупчета”, което пречи на развитието ни в енергийна ефективност.

В началото на 2023 г. завършва първият ключов етап от създаването на Националния декарбонизационен фонд (НДФ) – назначеният консултант вече е направил експертни анализи, предложение за структуриране и функциониране на фонда; наред с това е създадена пътната карта за операционализирането му. Две години по-късно – с днешна дата – няма съществено развитие по този важен проект, който все още си остава “на хартия”. Разговаряме с Марко Марков – ръководил и оглавявал екипа, разписал т.нар. пътна карта за НДФ – в търсене на отговор защо НДФ продължава да стои “на трупчета”, както и да установим каква е значимостта му и ползите, които продължаваме да губим. 

НДФ трябва да подпомага инвестиции в нисковъглеродно развитие чрез устойчиво и целенасочено финансиране на широка група бенефициенти, включително граждани, общини и бизнеси. 

Фондът би трябвало да финансира проекти за енергийно обновяване на сгради, внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и подобряване на енергийната ефективност. 

Кратка история на Националния декарбонизационен фонд

НДФ е заложен като част от Националния план за възстановяване и устойчивост и Националната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. С подкрепата на Европейската комисия (ЕК) и със сътрудничеството на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ПрайсуотърхаусКупърс и Екорис, екип от финансови специалисти разработва подробна пътна карта как да се реализира успешно създаването на НДФ в периода 2023-2024 г. 

Този фонд се очаква да работи като основен финансов механизъм за декарбонизация на сгради или с други думи: за обновяване на сградния фонд в страната като се повиши енергийната ефективност на сградите, както и по-общо: за постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии и подобряване на енергийната ефективност. Идеята е чрез него да се улесни достъпът до финансиране за енергийна ефективност и зелени иновации чрез: грантове, кредитни линии и гаранции, както и с техническа помощ. Така НДФ може да управлява безвъзмездната помощ и финансовите инструменти за декарбонизация на индустрията и енергийния преход, в съответствие с ангажиментите на България към Европейския зелен пакт и механизмите на ЕС за справедлив преход. Фондът е пряко свързан с Плана на ЕИБ чрез общата цел за подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика и финансиране на зелени инвестиции. 

Защо е важно да има НДФ?

Идеята е – чрез фонда – да има една основна институция, която управлява различните финансови инструменти, както и техническата помощ в сферата на декарбонизацията на сградния фонд в България. Така може да се подходи холистично към пазара за енергийна ефективност. А очакванията са НДФ да създаде редица ползи: финансови, икономически, социални, капацитет на изпълнителите и контрол на качеството на изпълнение. 

България има нужда от десетки милиарди евро инвестиции в обновяване на сгради. Ако се разчита само на публично държавно финансиране – е ясно, че това не е устойчиво. Идеята е новият НДФ да мобилизира частни средства, като комбинира помощ, подкрепа и финансиране – за да послужи като катализатор на зелената трансформация. НДФ ще получава средства от националния бюджет, европейски фондове, както и частен капитал.

Страната ни трябва да изгради ефективен, устойчив и социално справедлив модел за финансиране на енергийната ефективност на сградите. Това са и очакванията от страна на ЕК, които изискват от България приключването на законодателни промени в Закона за енергийната ефективност (засега те са само внесени в парламента, но не са гласувани окончателно) – те ще гарантират прозрачно управление на декарбонизационния фонд, осигурявайки му легитимност, ефективност и отчетност. 

От ЕК очакват и приемането на ясна инвестиционна стратегия, която да съчетава безвъзмездните средства с финансовите инструменти и накрая е подкрепата за общините, бизнеса и за домакинствата, така че финансирането да е предвидимо, достъпно и дългосрочно. Страната ни има шанс да изгради по-ефективна и устойчива финансова рамка в тази сфера именно, ако задвижи създаването на този фонд, който се очаква да комбинира грантове с финансови инструменти като заеми и кредитни линии, и гаранции.

Въпреки ясната концепция и препоръка, Министерският съвет поема в различна посока

В края на 2022 г. Министерски съвет решава да трансформира Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници (ФЕЕВИ) в Национален декарбонизационен фонд (НДФ) с решение на Министерски съвет. “Това не е далновидно и добро решение и ще създаде редица трудности,” смята Марко Марков – ръководител на екипа, изготвил пътната карта на фонда. Сред рисковете, които прогнозира експертът са липсата на капацитет във ФЕЕВИ, както и фактът, че последният е малка структура с ограничен капацитет, която съвсем не отговаря като дизайн на нуждите и амбициите на НДФ. Налице е и необходимостта от пренаписване на съществуващите правила и процедури. Според Марков по-лесно е да се създаде нова структура с “по-олекотен” дизайн. 

Редно е НДФ да се изгради изцяло наново без да замества на други вече съществуващи структури, а по-скоро да изгражда партньорства с тях, смята Марко Марков. Решението, което предлага експертният екип е било “най-простото и лесно реализуемо решение, изцяло съобразено с местните специфики и съществуващите дадености, органи, капацитет на страната.” От друга страна във ФЕЕВИ в момента има 5 човека административен капацитет и 11 човека в Управителен съвет, институцията работи на ниски обороти и финансира много малко проекти през последните години. ФЕЕВИ е създаден на основание Закона за енергийна ефективност и през м. март 2024 г., Министерски съвет публикува за обществени консултации ЗИД на ЗЕЕ, който имаше за цел буквално преименуването.

“Ако трябва сега да изградя наново структура на фонда, отново бих препоръчал същия вариант – най-простия, в който фондът е като чадър на други институции и ги координира,”

подчертава Марков и напомня, че всичко в НДФ е пречупено през декарбонизация на сградите. НДФ трябва да се партнира със съществуващите финансови институции, като фондът е по-скоро координатор на политики, инструмент за набиране на капитали, дизайн на финансови инструменти и такива за техническа помощ.

Какво трябва да се случи и за какво трябва да се внимава, за да се реализират успешно дейностите, заложени на фонда. Ето какви са перспективите и съветите, които финансовите експерти залагат: 

Много е важно да се инвестира в административен ресурс, както и да се действа рационално от финансова гледна точка. Трябва да се избягва порочната практика на пръскане на публичен ресурс. НДФ ще изсветли процеса на финансиране на декарбонизация. 

Отговорността за предприемане на следваща стъпка към реализиране на НДФ е на правителството, което трябва да вземе решение относно бъдещата организационна структура на Фонда и след това да го подаде към Министерството на енергетиката за реализация. Последното трябва за целта да работи тясно с регионалното ведомство (МРРБ), както и с други министерства като МИР, Министерство на околна среда и други.

Ако се реализира идеята за трансформиране на ФЕЕВИ в НДФ, това залага ограничения, според експерът. 

“Ще трябва да се подмени всичко, включително и правният статут. Така фондът не отговаря на това, което трябва да изпълнява. Не трябва да се допуска да се смени просто името на един фонд с друг, така работата ще е проформа.”

Какво представлява НДФ? 

Според разписаните функции на НДФ, фондът има сложна и всеобхватна структура, трябва да функционира като “чадър” и да оглавява подзвена с много и различни типове дейност: набиране на публичен ресурс и мобилизацията на частен капитал чрез смесването на двата в разнообразни финансови инструменти; координация на програми за повишаване на осведомеността в сферата на ЕЕ, подобряване на професионалния капацитет и подготовка на висококачествени инвестиционни проекти за сградна декарбонизация и др.

Важна дейност, която трябва да осъществява НДФ е мониторинг и отчетност. Освен това фондът трябва да решава редица съществуващи много сериозни проблеми на местно ниво като този с липса на капацитет: инженерен и технически, административен. НДФ също така ще информира собствениците на сградите за ползите и значението на декарбонизацията. За сравнение в момента няма данни и мониторинг колко точно се спестява от разходите и програмите за енергийна ефективност, изпълнявани на кампаниен принцип, липсват и енергийни одити след изпълнението на мерките. Това крие подводни камъни и трябва да се вземе предвид. 

Проекти, подадени към НДФ от общини или предприятия, могат да получат допълнително финансиране от ЕИБ под формата на заеми, гаранции или техническа помощ. Това увеличава мащаба и ефективността на самия фонд.

При схема за финансиране на проекти за улично осветление по програмата по ПВУ, (като източник за начална капитализация на фонда) общините получават 100% грант за реализирането на инвестиционните си проекти, като те са задължени след това, в рамките на 5 години, да отделят част от генерираните спестявания (с кумулативна стойност 50% от получения грант) и да ги върнат на 5 годишни вноски към държавата. Върнатите средства бяха предвидени да влизат в капитала на НДФ. 

Източник: Pixabay

Кой губи от бавенето на НДФ?

Според създателите на концепцията и доклада за създаване на НДФ, всички губим от забавянето на проекта: държавата, бюджета, данъкоплатци, дори и тези, които печелят проектите.

Съществуват и редица пропуснати социални ползи: качество на живот на хората, живеещи в сгради с лоши енергийни характеристики, работни места в реализирането на проекти. Ползите от санирането са известни и крайно необходими: водят до по-ниски сметки, променят микроклимата и създават по-добра среда, начин на живот и здраве. По груби сметки на експерта губим средно по 70 млн. лв. годишно заради стопирането на проекта. 

Липсата на фонда изкривява пазара за потребители и инвеститори. Практиката на, отпускане на 100% грантове без значение доходите на домакинствата изкривява пазара на финансовите инструменти и удря по качеството. Алианс за Енергийна Ефективност са направили изчисления преди време, в които са сравнявали т.нар. ЕСКО модел, заложен в наръчника за създаване на НДФ и грантовите програми. ЕСКО моделът е от два до три пъти по-ефективен – показва проучването. Причината е, че първото е на пазарен принцип. От друга страна грантовете са порочна практика и биха имали смисъл, ако се насочват към бедните хора. Например чрез средства от фонда, които да покриват банкови лихви, така че заемите за енергийна ефективност за домакинствата да са с много по-ниски и дори нулеви лихви. Друга НДФ да може да предлага или да подпомага с техническа помощ на домакинствата.

В момента държавата е иззела функциите на фонда – подобно на практиките по време на комунизма. “В момента ситуацията е пазар, в който държавата бяга от ролята си на регулатор и е иззела функциите на финансовия инструмент. И рано или късно това ще рухне,“ прогнозира Марков. 

Автор: Марко Марков / Климатека

Марко Марков е финансов експерт с богат над 15 годишен опит в областта на инвестициите в устойчива енергия – зеленото финансиране в ЕС и в световен мащаб, натрупан по време на работата му с водещи международни институции като ЕБВР, ЕИБ, Световна банка, Зеления фонд за Климата, Агенциите за индустриално развитие на ООН. Той е ръководител на екипа на ЕИБ, отговарящ за структурирането на НДФ. В тази роля, той координира анализите на пазара, разработването на инвестиционната стратегия и предложенията за финансови инструменти. Участва активно в консултациите с правителството, индустриални и професионални организации, енергийни експерти и финансови институции при разработването на фонда.