Българинът Пешо отишъл да следва в Русия и в студентското общежитие го настанили в една стая с руснак. Точно до тях живеели две готини студентки – Наташа и Светлана.
Една неделя Пешо се събудил късно и видял, че цигарите му са свършили. Съквартирантът му го нямало, затова решил да поиска от съседките. Когато стигнал до стаята им обаче, видял на вратата бележка: „Обе дают“. Решил, че пише „Обедают“ – „Обядват“, и се прибрал, за да не ги безпокои.
Вечерта руснакът се върнал, намигнал лукаво и попитал:
– Как е, Пешка? Ходи ли при Наташа и Светлана?
– Ами, не. На вратата имаше бележка, че обядват. Цял ден обядваха, бе! Така и не я махнаха!
Руснакът го погледнал смаяно:
– Аз ти оставих тази бележка! Колко пъти ти казвах да залягаш над руския език, а ти все повтаряше, че всичко му разбираш… Не пишеше „Обедают“, а „Обе дают“ – „И двете дават“!
