Карате ли се на детето си, когато се отказва от нещо – от задача, от книга, от урок, от игра, от каквото и да е занимание, което е започнало с желание, н после бързо го е изоставило.
Понякога е важно да проведем разговора за това, че човек не бива да се отказва пред трудностите, да има повече търпение, да опита пак и пак, но случаят невинаги е такъв.
Понякога детето не се отказва просто от мързел, а от страх да не бъде осъдено или прието.
Когато едно дете изпитва страх от провал или че няма да бъде прието, защитната му реакция е това - по-лесно е да се откажеш сам, отколкото да опиташ и да рискуваш да бъдеш отхвърлен.
Ако се окаже, че случаят е такъв, детето има нужда от повече насърчение и похвали заради самия опит, а не заради крайния резултат. Не чакайте крайния резултат, за да кажете „браво“.
Помагайте му по малко, но не така, че да го злепоставите.
Разкажете му за своите провали като дете, че дори и като възрастен – то трябва да знае, че провалът не е присъда, нито срам, нито наказание, а обикновено е изпитание за теб самия, урок, който е добре да научим, за да ставаме все по-смели и по-добри в начинанията си.
Детето трябва да разбере, че вашата обич и подкрепа не зависят от неговите успехи.
Цветелина Велчева
