Летният ученически лагер често става терен, на който детето среща първата си любов.
Връщайки се у дома, то изглежда разлчно.
Някак замислено, откъснато от материалния свят, а понякога и обзето от истинска и дълбока мъка.
Как трябва да се държат родителите в пододобна ситуация?
Ето съветите на майка с опит и огтледала 3 деца.
В летния лагер абсолютно всичко допринася за създаването на романтично настроение: липсата на родителски контрол, опияняващият свеж въздух, сладките момчета и момичета, танците...
Хормоните бушуват в телата на тийнейджърите, а младите им сърца изискват ярки емоции и силни преживявания.
Така се оказва, че много деца се връщат от лагера „не на себе си“, омагьосани от взаимна или несподелена любов.
Каква любов
„Каква е тази любов на 16?“ - питат майки, бащи и баби. Вероятно са забравили класиката в жанра „Ромео и Жулиета“
Въпреки всички „болести на времето“, момичетата и момчетата на 14-16 години преживяват много труден период от живота, свързан с търсенето на себе си - формирането на самочувствие и самоидентификация.
Тийнейджърите усещат по необичайно остър начин всички емоции и чувства: страдат от несподелена любов по напълно недетски начин и се втурват с глава напред към „взаимната“ любов (макар че, по-често, тя не е взаимна и не знаят какво да правят с нея).
Любовта, пламнала по време на летен лагер, в повечето случаи означава раздяла с обекта завинаги.
Това често е свързано със силни емоции и изисква достатъчно време за „изцеление“.
В този случай от родителите се изисква много търпение, мъдрост и такт.
Какво трябва да направят
Приемете порастването на детето си като даденост.
Не всички майки и татковци са щастливи да осъзнаят, че детето им пораства, отдалечава се от тях и ограничава достъпа до вътрешния си свят.
Въпреки това е необходимо да се примирите с това, за да не объркате конците и да не загубите доверието и връзката си с тийнейджъра.
1. Спомнете си първата си любов.
Ще ви бъде много по-лесно да разберете влюбения тийнейджър, ако си спомните собствените преживявания от тази етап на детството и по този начин е по-вероятно да намерите подходящи думи на утеха и подкрепа.
А съпричастността ви ще бъде наистина искрена.
2. Бъдете до него.
Дори вашият Ромео (или Жулиета) да не ви говори за чувствата си, това не означава, че той или тя не се нуждае от съвет или просто подкрепа.
Може би тийнейджърът е срамежлив, не знае как да започне разговор и каква реакция може да предизвика това у вас.
Важно е да забележите навреме колебливите опити на детето да говори по тема, която го тревожи, и за това е необходимо да сте до него, като усърдно поддържате контакт.
3. Отнасяйте се с грижа и уважение към чувствата му: не му се подигравайте, но и не си затваряйте очите за тях.
Ако тийнейджърът има нужда да бъде сам или просто да мълчи, оставете му тази възможност - поне от време на време.
Ако, напротив, иска да говори за преживяванията си, тогава това трябва да бъде поверителен разговор без никаква ирония или обидно снизхождение от ваша страна - разговор на равни начала.
Продължава на страницата на Новите родители
