Осем дни след като поема командването на първата си подводница Карл-Адолф Шлит допуска грешка, която води до пленяването или смъртта на членовете на екипажа.

На 14 април 1945 г. командирът на нацистката подводница U-1206 е принуден да изкара плавателния съд на повърхността, а след това да бяга от обстрела на съюзнически самолети — и всичко заради неправилно използване на бордовата тоалетна.

Защо тоалетните са проблем под водата

Основното предимство на подводниците е способността им да се укриват от врага, като остават под вода продължително време. Това обаче важи само ако техническите и битови системи на борда — включително тоалетните — функционират безпроблемно.

По онова време съюзническите подводници съхраняват отпадъците на екипажа в септични резервоари, които се изпразват при изплуване. Решението е сравнително надеждно, но има и недостатъци — резервоарите заемат ценно пространство в и без това тесните подводници.

Германските подводници използват различен подход: отпадъците се изхвърлят директно в морето. Това пести място, но създава сериозен проблем — тоалетните могат да се използват само в плитки води. На голяма дълбочина външното налягане ще изтласка морска вода обратно в системата и ще я наводни. По време на продължително подводно плаване екипажите са принудени да използват кофи — решение, което допълнително влошава тежките условия на живот на борда.

Усъвършенстваната система — и скритият ѝ риск

С напредването на войната германските инженери разработват усъвършенствана система, която позволявала отпадъците да бъдат изхвърляни дори на голяма дълбочина. Те преминават през няколко камери, преди да достигнат херметична камера, откъдето са изтласквани навън със сгъстен въздух.

Системата има важно тактическо предимство — намалява нуждата подводницата да изплува, когато е уязвима за атака. Но има и своята цена: управлението ѝ е сложно и изисква специално обучен член на екипажа, който да отваря и затваря клапаните в строго определена последователност.

Фаталната грешка край Шотландия

По-малко от пет месеца преди края на Втората световна война U-1206 се намира край бреговете на Питърхед, Шотландия, когато Карл-Адолф Шлит решава да използва тоалетната без помощта на специално обучен техник.

27-годишният командир е едва осем дни на работа. И първият му боен поход определено не върви по план.

След като не успява да се справи със системата, Шлит вика инженер. При опита да отстрани проблема обаче е завъртян грешен клапан и в резултат на това отпадъчни води и голямо количество морска вода нахлуват в подводницата.

Хлорният газ и краят на U-1206

Както е добре известно на всички, запознати с подводното плаване, водата отвън е безопасна, но тази вътре е сериозен проблем. Проникващата вода достига до големите батерии на борда, където при контакт се образува плътен облак от силно отровен хлорен газ.

Шлит нарежда подводницата да изплува, но тя е бързо забелязана от съюзнически самолети. Екипажът се опитва да се справи с токсичния газ, докато същевременно е подложен на обстрел. Щетите са твърде тежки, за да се предприеме ново гмуркане, и капитанът заповядва подводницата да бъде изоставена.

Последствията

Карл-Адолф Шлит оцелява и доживява до 90-годишна възраст, но не всички на борда имат същия късмет. Един моряк загива при обстрела, а трима други се удавят, докато се опитват да достигнат брега. Останалите 46 членове на екипажа са пленени, след като са спасени по море или достигат сушата.

Макар броят на жертвите да не е голям в сравнение с други епизоди от Втората световна война, за инцидент, започнал с проблем в тоалетната, цената се оказва изненадващо висока.

Източник: IFLScience