Френски учени са установили, че влечугите, птиците и бозайниците – включително хората – спят в един и същ биологичен ритъм вече повече от 300 милиона години, съобщава списание Nature Neuroscience.

Изследването е проведено от специалисти от Националния център за научни изследвания на Франция (CNRS) и разкрива съществуването на свръхбавен физиологичен ритъм, споделен от тези основни групи гръбначни животни и оптимизиран за оцеляване.

Глобален ритъм, обхващащ целия организъм

Според учените този ритъм не засяга само мозъка, а обхваща целия организъм. По време на сън се наблюдават синхронни колебания в:

  • активността на нервната система,

  • работата на сърцето и кръвоносните съдове,

  • дишането,

  • мускулния тонус.

При бозайниците този механизъм е добре познат и стои в основата на бавновълновия (дълбок) сън – най-важната фаза за възстановяване на организма.

Как е проведено изследването

За да проследят еволюционния произход на този механизъм, учените са анализирали съня на 10 вида гръбначни животни, включително:

  • 7 вида влечуги – гекони, брадати агами и костенурки,

  • 1 вид птица – папагал,

  • 2 вида бозайници за сравнение.

Използван е мултимодален подход, при който едновременно са измервани:

  • електрическата активност на мозъка,

  • кръвообращението,

  • дишането,

  • други ключови физиологични показатели по време на пълните цикли на съня.

Изненадващи еволюционни резултати

Анализът показва, че при влечугите и птиците по време на сън постоянно възниква бавен и устойчив ритъм, който по своите характеристики съвпада с бавновълновия сън при бозайниците. Той се проявява във всички изследвани системи на организма и се запазва през целия период на почивка.

Резултатите изненадват учените, тъй като еволюционните линии на бозайниците и на влечугите и птиците са се разделили преди повече от 300 милиона години. Въпреки това ключовият ритъм на съня остава практически непроменен, което подчертава неговото фундаментално биологично значение.

Защо този ритъм е толкова важен

Изследователите смятат, че е малко вероятно този древен механизъм да е страничен ефект от мозъчната дейност. По-скоро той играе съществена роля за:

  • възстановяването на нервната система,

  • стабилизирането на жизнените функции,

  • намаляването на рисковете, свързани със съня.