Въпросът има ли живот на Марс продължава да е отворен. Един от подходите, благодарение на който можем да научим повече по темата, е като изследваме миналото на Червената планета и установим дали (и кога) са съществували условия, благоприятстващи поддържането на живи организми. Сега нов научен труд твърди, че някога под повърхността на Марс е гъмжало от микроорганизми, които са се хранили с водород и са отделяли метан. Ако те действително са съществували, вероятността да открием следи от тях днес е доста голяма.
Френските изследователи решават да се съсредоточат в Марс - такъв, какъвто е бил преди около 3,7 млрд. години. Това е сложен период от геоложката история на планетата, известен като Нойски. Той предшества вулканизма, образувал специфичните характеристики на Олимп Монс (Olympus Mons) - най-високият вулкан в Слънчевата система. Вероятно по това по повърхността на Марс е имало както океани и реки, така и лед.
Сама по себе си водата не прави един свят обитаем, но определено помага. Симулации показват, че планетата е поддържала подходящите условия за живот, но единствено под повърхността. Почвата вероятно е била наситена с богата на соли вода, които хем са предпазвали микроорганизмите от ултравиолетовите и космическите лъчи, хем са ги снабдявали с вода. Компютърните модели демонстрират също така, че по всяка вероятност простичките микроорганизми вероятно са процъфтявали на тези места и са използвали водород и въглероден диоксид, за да се подхранват. Вторичният продукт на биологичните процеси на тези организми пък е бил метан.
Важно е да се отбележи, че новото изследване проверява дали условията на древния Марс са били подходящи за формирането на живот, а не дали по това време е съществувал живот. Въпреки това екипът вярва, че тези условия са позволили на формирането на микроорганизми. Основният ограничаващ фактор в случая е мащабът на ледената покривка, която вероятно затруднила съществуването на живите организми.
Ако е имало живот на Марс, то самото съществуване на тези организми ги е излагало на риск. Екипът изчислява, че на базата на всичко, което знаем до момента, вероятно е имало достатъчно микроби, произвеждащи метан, които да конкурират количествата (метан), съществуващи в древните океани на Земята. А това само по себе си е проблем за самия живот.
Поглъщането на водород и отделянето на метан може да задейства глобален период на охлаждане и да свали температурите с десетки градуси. Дори климатът в отделни части на древния Марс да е бил умерен, тези микроорганизми вероятно са свалили градусите доста под нулата.
Тези микроорганизми (ако въобще са съществували и са преживели падането на температурите) е трябвало да се оттеглят на още по-големи дълбочини. В случая бихме могли да потърсим следи от тях на три места - равнините Елада (Hellas Planitia) и Изида (Isidis Planitia) и кратера Джезеро. В момента марсоходът "Пърси" на NASA проучва именно този кратер.
Изследването е публикувано в Nature Astronomy.
Източник: IFLScience
