В гнева си често нападаме детето с „Как не те срам!“
Казваме го, когато заварим стаята разхвърлена, когато се държи лошо, когато направи каквото и да е беля.
Полза от подобни обвинения няма, твърдят психолози. Защото до 6-7-годишна възраст то още не може да разграничи срама от вината и страха.
Затова единствено страхът от наказание, може да го спре следващия път отново да постъпи така.

Има ли смисъл

Напълно безполезно е да опитваме да засрамим детето. Срамът събужда желание да „потъне вдън земя“ , но въобще не го учи на нищо, нито му дава друг модел на поведение.
Докато всеки родител всъщност иска да го научи и да му покаже как да постъпва правилно.
Чувството на срам – е улица без изход. Освен, че не учи на нищо детето, вреди на неукрепналата му психика.

Нужно ли да го порицаваме пред всички

За да има по-голям ефект, родителите често изричат упрека пред цялото семейство. Или демонстративно звънят на баба по телефона, за да ѝ разкажат за провинението на детето. Отново действат по модел останал от миналото (вероятно в тяхното детство така са ги наказвали)
Според специалисти това е опасно за психиката на хлапето. Когато го излагаме и засрамваме „пред публика“ , то се чувства обидено, унижено, гневно и най-вече неуверено в себе си. Чувства си беззащитно, а връзката с родителите се руши.