Виждаме с висока резолюция само в много малка област в центъра на зрителното поле, наречена фовея. Имаме сляпо петно там, където оптичният ви нерв се среща с ретината. Очите ни се движат не само за да поемат повече информация, но и да за да коригират тези несъвършенства в нашата зрителна система.
Всъщност въпросът за мегапикселовата резолюция на очите е погрешен. Окото не е обектив на камера, който прави снимка след снимка, които съхранява в банката на паметта ви. Очите са по-скоро като детективи, които събират улики от околната среда, след което ги препращат към мозъка , който сглобява парчетата от пъзела и формира пълна картина. Определено има резолюция на екрана, при която очите ни вече не различават пикселите – и според някои тя вече съществува – но когато става въпрос за всекидневните ни зрителни преживявания, да говорим в мегапиксели е твърде опростено.
Източник: curiosity.com
