Ако сте пропуснали първата част на материала, можете да я прочетете на този линк.

Разбираемо е, че понякога децата направо танцуват по нервите на родителите си. И това е нормално. Тук обаче искаме да обърнем внимание на нещо друго. Ако ви направи впечатление, че определени ситуации се повтарят отново и отново, добре е да ги следите с повишено внимание, за да не предизвикат по-големи проблеми вбъдеще. Специалистите са единодушни, че съществуват няколко признака, които изискват намесата на родител и евентуално – професионална консултация. Бъдете по-внимателни:

4. Ако детето прекалява с манипулирането.

Всяко дете има склонност да манипулира родителите си. Много бързо научават какво минава и какво не. Започват да плачат и да се тръшкат, понякога дори заплашват, изобщо прибягват до всякакви методи, за да си получат своето. Важно е обаче да разберат, че подобно поведение пречи на пълноценната комуникация с близките и приятелите.

Какво да направим?

Трябва да разграничите мрънкането и тръшкането от нещата, които действително притесняват детето ви. Обикновено манипулирането започва заради опита на малчуганите да си извоюват вниманието на родителите. Ако случаят е такъв, постарайте се да прекарвате повече време с тях. Запазете спокойствие, не крещете, не ги наказвайте, не ги заплашвайте. Понякога е трудно да се сдържаме, но наистина има значение.

5. Ако детето ви се страхува от всяка промяна.

За малките деца е по-добре да следват едни и същи правила и действия. По-големите обаче трябва да се справят с промените и да се научат да ги приемат. В съвременния забързан и постоянно променящ се свят това може да е голям проблем. Ако едно дете ходи на детска градина и се разстройва, защото моливите са поставени на различно място например, трябва да му обърнете по-сериозно внимание и да следите поведението и реакциите му в сходни ситуации.

Какво да направите?

Говорете постоянно на децата за промените, накарайте ги да ги приемат като естествена част от живота, а не като някаква заплаха и опасност. Контролирайте емоциите си – децата отлично разбират езика на тялото и биха познали, ако сте разтревожени, уплашени, ядосани. Намерете им другарчета – децата, както и възрастните хора, се справят по-лесно с нежеланите промени, когато има с кого да ги споделят. Говорете за чувствата им, за да знаят, че наблюдавате, забелязвате, интересувате се. Проявявайте разбиране и не забравяйте, че и най-малкият проблем е предизвикателство за детската психика.

6. Ако детето е склонно към прибързани и безразсъдни действия.

Спонтанността при децата е сладка и умилителна, стига да не сложат горещ тиган върху пластмасов поднос или да не се пльоснат в калната локва с чисто новите си бели панталонки. Такива деца говорят и действат, без да мислят за последствията. Изобщо не си дават сметка, че поведението им може да навреди на околните и/или на тях самите. В такъв случай родителите трябва да разсъждават и да предвиждат възможните сценарии на дадена постъпка. Важно е да знаят, че всяко нещо води до друго, че поведението им има своите последици.

Какво да направите?

Запазете спокойствие. Анализирайте поведението на детето заедно с него и се опитайте да разберете какво го е накарала да постъпи по един или друг начин. Накарайте го да се справи с последствията от постъпката си. Учете го на самоконтрол, определете някакви правила и граници на невъздържаното поведение. Окуражавайте го и го похвалете, когато се съобразява с тези правила и успее само да се въздържи да направи нещо, което не трябва.

7. Ако детето ви не може да се забавлява разумно само.

Руският детски психолог Катерина Мурашова провежда следния експеримент. Поставя 68 подрастващи на възраст между 12 и 18 години в неестествена среда – в продължение на 8 часа сами, без приятели и без „джаджи”. Само трима тийнейджъри успяват да се справят с изпитанието, докато останалите видимо се разстройват и в крайна сметка не успяват да издържат.

Бебетата не могат да се занимават самостоятелно и това е съвсем нормално. Но по-големите деца трябва да уплътняват и сами поне някакво време от деня. Ако детето не развие това умение, няма да може да се концентрира върху собствените си чувства, защото всичко ще го смущава и разстройва. Такива деца порастват като възрастни, които изпадат в панически състояния дори при най-малкия проблем като например да им падне батерията на телефона. 

Какво да направите?

Говорете с детето си, прекарвайте повече време заедно. Позволявайте му да използва джиесем или таблет за определен период от време, а не неконтролируемо. Нека има повече занимателни игри, книжки и всичко, което да развива въображението му. Помогнете му да открие какво харесва и какво не. Нека намери свое хоби, което няма връзка с телефоните и компютрите.

Ако не можете да се справите сами…

Срещнете се с психолог. Това означава, че ви е грижа за семейството и искате да получите мнение от специалист. В случай че има някакъв проблем, само доктор може да диагностицира какъв точно е той, защото съществуват най-различни видове психични отклонения. Повечето от тях са поправими, стига да се вземат навременни и адекватни мерки.

Цветелина Велчева по материали от Brightside