Какво се е случило с цивилизацията на Великденския остров – това е една от мистериите, които мъчат въображението ни от десетилетия. Островът, известен със своите моаи – мистериозни каменни фигури, гледащи към сушата, някога бил дом на процъфтяващ народ. Тъй като островът е един от най-изолираните в света, за културата Рапа Нуи се знае малко, освен че внезапно е изчезнала около средата на XIX век.
Има много хипотези за обяснение на тази катастрофа – от епидемия, през обезлесяване, до жесток вътрешен конфликт. Най-популярната идея е, че те са извършили екологично самоубийство – опустошили са природната среда до такава степен, че тя е станала необитаема и хората са загинали. Сега ново изследване опровергава и тази хипотеза.
Теорията за екоцида гласи следното. Коренните жители са дошли с канута от днешна Полинезия и се заселили на острова около 1200 г. По времето, когато европейците за първи път се срещат с Рапа Нуи (в началото на 19.век), голяма част от горите на острова са били изсечени.
Дърветета били използвани предимно за построяване на канута за риболов. Без достатъчно дървета хората не можели да построят канута и не можели да се изхранват чрез океана. Така те започнали да разчитат повече на сухоземни източници на храна, но неконтролираното земеделие довело до значителна ерозия на почвата. Това причинило земеделски колапс и, без да имат достатъчно храна, Рапа Нуи загинали.
Изследователи от Университета Бингхамтън (BU) обаче смятат, че доказателствата за тази екологична катастрофа са твърде косвени.
Shutterstock
