Хари Худини - ловецът на шарлатани

21 януари 2017 г., 04:00
5463

Вечерта на 23 юли 1924 г. била напрегната и изпълнена с приятен морбиден трепет. В елегантния вестибюл на къщата на улица „Лайм” №10 в Бостън петима бележити мъже се разхождали нервно в очакване на първия знак от непредсказуемото и необяснимото.

Сякаш изпод земята зад тях се появил мълчалив и малко зловещ иконом и с поклон ги повел към тясна, мрачна стаичка на последния етаж. Господата се сместили около кръглата маса и притеснено се заоглеждали. Само след няколко минути в тази стая те щели да се срещнат с мъртвите.

Напрегнатата обстановка се разсеяла като мъгла с влизането на домакинята. Фатално красивата и жизнерадостна Мина Крандън, известна в цяла Америка като медиума Марджъри, поздравила гостите си, облечена в ефирен халат, домашни пантофки и дълги копринени чорапи. Дрехите й оставяли нищожна храна за въображението, но мъжете добре знаели, че това е костюмът на една честна жена – с него Марджъри показвала на своите гости, че не крие никакви тайни и фокуси „в ръкава си”. Е, вероятно имало и друга причина – малко от господата успявали да се съсредоточат в подробностите от сеанса при такава прелъстителна красота пред себе си.

Всички знаели какво се случва в тайнствената таванска стая на Мина Крандън. Безплътни гласове проговаряли от сенките, от въздуха се материализирали живи гълъби, масата се издигала сама към тавана и странни, неземни светкавици прорязвали мрака. Всичко това обаче щяло да се промени тази паметна вечер на 23 юли. И вината била изцяло на мъжа, удобно разположен от лявата страна на медиума. Неговото име било Хари Худини.

По време на сеанса легендарният фокусник запазил пълно мълчание. Около него се случвали невероятни неща – прозвънял несъществуващ звънец, призрачен глас го повикал по име, а в краката му като оживял паднал и се строшил един мегафон. Когато лампите отново светнали и гостите си поели дъх, за да дойдат на себе си след срещата с паранормалното, Худини благодарил любезно на домакинята и си тръгнал. По пътя към хотела си той се обърнал към своя спътник, седнал до него в таксито, и казал простичко: „Тя е измамница. Спипах я”

Хубавата Мина била въведена в света на паранормалното от съпруга си д-р Лирой Годар Крандън. През пролетта на 1923 г. той научил за „вълшебната масичка”, която чрез почукване помага на мъртвите да контактуват с живите си близки. Крандън поръчал да му направят такава масичка и поканил жена си и четирима приятели да изпробват вълшебните й сили. Всички седнали около нея, хванали се за ръце и започнали да чакат знак от отвъдното. Но нищо не се случило. „Всички бяха толкова сериозни, че се засмях - разказала Мина. – Скараха ми се и съпругът ми мрачно ме уведоми, че тази работа е много сериозна.”

Изведнъж масата започнала да се движи – първо бавно, а после все по-неудържимо тя започнала да се люлее и повдига, докато накрая не паднала с трясък на земята. За да разбере чии свръхестествени сили са причинили явлението, Крандън накарал гостите си един по един да махнат ръцете си от масата. Тя спряла да се клати чак тогава, когато и последният присъстващ се отдръпнал от нея. Крандън вече знаел истината. Медиумът била собствената му съпруга.

Отначало идеята се сторила странна на Мина, но след като двамата провели един след друг много успешни сеанси, славата й на магьосница бързо се разпространила из страната, която по това време е луднала по всякакви магове, вещици и паранормални явления. За да докаже, че жена му е „забележителен магически инструмент”, Крандън я отвел в Европа, за да получи мнението на изтъкнати експерти. Един от тях е бащата на Шерлок Холмс – писателят Артър Конан Дойл, който бил толкова впечатлен от способностите на медиума, че официално заявил, че тяхната истинност е „напълно безспорна”.

Това мнение се споделяло и от един от редакторите на най-уважаваното научно списание в САЩ „Сайънтифик Американ” - Малкълм Бърд. Той написал няколко статии, възхваляващи дарбите на госпожа Крандън, и й измислил псевдонима Марджъри, за да спести прекалената публичност на семейството й. С помощта на тази реклама и неочакваната подкрепа на научните среди реномето й бързо достигнало зашеметяващи висоти.

Като представил Мина на „Сайънтифик Американ”, Конан Дойл неволно я поставил в епицентъра на един назряващ скандал от национален мащаб. През декември 1922 г. списанието обявило награда от 2500 долара за човека, който направи фотография на призрак при поставените научнообосновани условия или докаже свръхестествените си способности пред скептичния поглед на изследователите. Специална комисия проучвала внимателно всички предложения, но дългоочакваното „истинско” доказателство за съществуването на духове така и не идвало.

Един ден неочакван ентусиаст предложил уменията си на услугите на комисията с молба да му позволят да участва в оценяването на медиумите.

Всъщност Хари Худини имал огромен зъб на всички, които твърдели, че са във връзка с паранормалното. Причина за нагласата му станала смъртта на майка му Сесилия през 1913 г., която той така и не успял да прежали. През следващите няколко години гениалният фокусник посетил стотици спиритически сеанси с огромната надежда да успее да се свърже някак с майка си и да чуе поне още веднъж нейния глас. Огромният му по това време опит в подготвянето на фокуси обаче му помогнал като на никой друг клиент на самозваните врачки да вижда още от пръв поглед по какъв начин е подготвено и умело замаскирано появяването на „неземните” гласове и светлини, както и на другите паранормални явления.

Худини много добре знаел триковете на занаята и стотици пъти сам бил подготвял фокуси, които изглеждали напълно реалистични и магически за окото на лаика. Вбесен от начина, по който медиумите си играели със скръбта на хората и печелели от нея, той започнал истински кръстоносен поход срещу всички врачки, баячки и магове.

Худини продължавал да ходи на сеанси, но вече въоръжен с писалка и бележник. Той внимателно следял методите на медиумите и накрая дори написал книга, в която изобличава всички трикове на шарлатаните. Започнал да изнася лекции по въпроса и появата му се превръщала в истински ужас за врачките, защото, след като присъствал на някой от сеансите им, той изкрещявал „Измамници!” и публично обяснявал по какъв начин се е случила „магията”. Личните му усилия в тази посока са една от основните причини за промяната на обществената нагласа към паранормалните явления в една епоха, когато дори науката с удоволствие залитала към света на вълшебствата.

За Мина Крандън – най-известния медиум на времето си – идеята да бъде оценена от най-прочутия скептик на Америка предложила пикантни възможности за реклама и отмъщение срещу човека, който подронвал репутацията на „колегите” й от целия свят. Доктор Крандън написал писмо на приятеля на Худини Артър Конан Дойл, в което изказал готовността си да „разпъне на кръст” всеки, който се осмели да се усъмни в способностите на жена му. Така магическото семейство решило да участва в предизвикателството на „Сайънтифик Американ” и на 23 юли 1924 г. поканило комисията в дома си.

Интересно е да се отбележи, че по това време престижното научно списание било почти готово да обяви Марджъри за реален феномен и да й присъди наградата. Бърд бил особено впечатлен от нея и дори започнал да пуска намеци на пресата, че научната общност е смаяна от способностите на г-жа Крандън.

Когато чул това, Худини обещал на редакторите на списанието, че сам ще плати хиляда долара, ако не успее да докаже шарлатанството на Крандън. Докато пътувал към Бостън, той преглеждал внимателно резолюциите на експертите. Направило му впечатление, че всички те споменават с какво удоволствие са се възползвали от гостоприемството на семейство Крандън – оставали са в дома им, вечеряли са вкусно и са се наслаждавали на компанията на красивата домакиня. Според Худини тази нагласа сериозно била навредила на обективната им оценка. Един от членовете на научната комисия дори бил заел пари от д-р Крандън, а друг се надявал да получи от средствата му за научните си изследвания.

След паметния сеанс на 23 юли Худини напуснал дома на Крандън много впечатлен от способностите на Марджъри. Но не от свръхестествените й сили, а от умението й по изключително хитър начин да създава илюзията, че в дома й се случва нещо необичайно.

Когато се прибрал в хотела си, фокусникът обяснил на членовете на научната комисия защо Мина е просто една шарлатанка. Един от феномените, впечатлили искрено останалите, било звъненето на „призрачната кутийка”, която издавала звук при натискане на капачето. На сеанса ръцете на Марджъри били здраво хванати от мъжете от двете й страни, а краката й били допрени до техните, така че учените били убедени, че тя накарала кутийката да звъни само със силата на енергийното си поле.

Обикновено тази кутийка стояла на пода между краката й, но този път Худини настоял тя да бъде оставена при неговите стъпала. „Бях навил десния си крачол до коляното – пише по-късно той. – Целия ден бях носил гумена превръзка под това коляно и до вечерта прасецът ми се бе подул и беше станал изключително чувствителен, така че можеше да усети и най-лекото приплъзване на глезена на г-жа Крандън и дори потрепването на мускулите й. По време на сеанса ясно усетих как глезенът й, който уж бе притиснат неподвижно до моя, бавно и спазматично се движи нагоре-надолу, докато тя постепенно се наместваше така, че да може да повдигне стъпалото си от пода и да докосне капака на кутията.”

Същата вечер гостите били впечатлени и от друга мистерия. Един мегафон прелетял над главите на всички, поддържан според Мина от духа на покойния й брат Уолтър – неин основен помощник в сеансите. „Нека Худини ми каже къде да го хвърля”, наредил призрачен глас. „Към мен”, отвърнал Худини и мегафонът паднал в краката му. Малко по-рано обаче Мина освободила за миг ръката си и поставила мегафона на главата си като шапка. В тъмната стая никой освен Худини не забелязал това. После, когато ръцете й били уловени от другите, тя накарала апарата да полети просто като го отметнала напред с главата си. „Това е най-хитрата измама, която някога съм виждал”, признал Худини.

В резултат на неговите разкрития сп. „Сайънтифик Американ” решило все пак да не връчва наградата на Марджъри. Разярената магьосница, чиято репутация сериозно пострадала, обаче си отмъстила със средствата на своя занаят. Тя казала на Худини, че мъртвият й брат Уолтър е предсказал, че фокусникът ще намери смъртта си след една година.

Худини успял да избегне пророчеството, но само с няколко месеца. Той умрял на 31 октомври 1926 г. от усложнения след удар в корема.

Верен на идеите си, преди своята смърт Худини обещал на жена си Бес, че ако отвъдният свят наистина съществува и има връзка с нашия, той ще се върне и ще й даде знак. Двамата измислили таен шифър за комуникация, който да докаже на Бес, че паранормалната връзка със съпруга й е истинска.

Скоро след смъртта му Бес обявила награда от 10 хил. долара на всеки, който успее да я свърже със съпруга й. Така започнала серията от „Сеансите на Худини”, в които много медиуми неуспешно пробвали да повикат духа му от отвъдното. През 1928 г. един мъж на име Артър Форд обявил публично, че е получил послание от самия Хари Худини. Той го изпратил на Бес и тя потвърдила, че съобщението е предадено с шифъра, измислен от тях двамата преди смъртта му.

Последният спиритичен сеанс, организиран от Бес, се провел на годишнината от смъртта на Хари на 31 октомври 1936 г. Радиостанции от цял свят предавали на живо от събитието. Медиумът повикал Хари с молбата да покаже, че е там. В продължение на повече от час обаче нищо не се случило и вдовицата решила, че повече няма да прави опити да се свърже със съпруга си. Запалили лампите, гостите и журналистите започнали да се разотиват, но в мига, в който излезли под открито небе, над главите им се разразила ужасна буря. По-късно участниците в сеанса щели да научат, че тя не е усетена никъде другаде в района – появила се само над мястото на сеанса.

Автор: Анна Волева

Ключови думи:
Коментари