По това време Съветският съюз наблюдава с голямо внимание животинските експерименти в американските ракети. В хода на космическата надпревара руските учени също изстрелват животни. Мишки, плъхове и зайци са пътниците с еднопосочен билет в първоначалните им тестове. Не след дълго,

през 1951 г., Дезик и Циган

стават първите кучета - суборбитални космонавти, и се връщат живи на Земята. Те са две от деветте опашати приятеля на човека, които СССР изстрелва в херметически затворени контейнери в носа на ракетите. Тези капсули по план трябва да се приземят с парашут, но в много от случаите не успяват и животните в тях загиват. Дезик лети и втори път, но полетът е неуспешен, едно от записващите данни устройства обаче оцелява.

Първото живо същество, което обикаля Земята в Космоса, е руското куче Лайка, същински герой в съветския свят по това време – а и десетилетия по-късно.

Лайка пътува в метален контейнер

на борда на „Спутник-2“. Без чистокръвно потекло, буквално хваната от улицата и преминала сериозна тренировка, тя е изпратена от Земята през ноември 1957 г. Тъй като СССР няма технология за „обратен билет“, най-прочутото куче космонавт умира по време на полета, след като „Спутник-2“ изгаря в атмосферата. То е едно от тези, които прокарват пътя на първия космонавт Юрий Гагарин, полетял на 12 април 1961 г.

До днес повече от 60 кучета са пътували в Космоса.

Десетки експериментални животни през годините се губят и загиват, но изследователите са единодушни, че те са неизбежните жертви в полза на големия прогрес на човечеството по пътя му в изследването на световете отвъд неговата планета.

Много животни все пак успяват да оцелеят и влизат в историята на космонавтиката. Резус макакът Ейбъл и маймуната катерица Бейкър стават

първите маймуни, преживели полет в Космоса.

Те достигат височина от над 579 км на борда на американската модифицирана военна ракета „Юпитер“ през 1959 г. и се връщат невредими на Земята. За близо 9 минути – повече от половината полет, са в безтегловност.