Марс е студена, червена и мъртва планета. Въпреки това някога е била като Земята – покрита с течащи реки и езера. Дори денят й е 24 часа… и 37 минути. В последно време се говори все по-често за пилотирани мисии до Червената планета, които ще бъдат осъществени до 30-те години на XXI век.  Дали наистина можем успешно да я колонизираме, пита ASAPScience?

Добрите новини са, че там е пълно с вода. Учените са изчислили, че има повече от 5 млн. кубични километра замръзнала вода в северния и южния полюс на Марс. Ако разтопим всичко това, ще получим океан с дълбочина 35 метра, който ще покрие цялата планета. Тази вода може да разреши втория проблем – какво ще дишаме. Атмосферата на Марс е много тънка и изградена почти изцяло от въглероден диоксид, а не от кислорода, към който сме се адаптирали. Колонизаторите обаче биха могли да използват електричество, за да разделят H20 на водород и кислород. Впоследствие ако вземем кислорода и започнем да го наливаме в добре компресирани структури и проблемът е разрешен.

Храната обаче е още една пречка. Процесът по докарване на животни до Марс е съпътстван с доста усложнения. Поради тази причина колонизаторите ще трябва да започнат живота си като вегетарианци. Растенията пък се нуждаят от светлина, а Червената планета е на около 1.5 пъти по-голямо разстояние от Слънцето спрямо Земята. Това означава, че ще бъдат огрявани наполовина по-малко. Учените обаче вече са експериментирали с това. Дори има симулатор на марсианска колония в Девън Айлънд в Северна Канада. Там слънчевата радиация е сравнима с тази на Марс. Потвърдено е, че светлината ще бъде достатъчна, за да поддържа растения на Червената планета. Нещо повече – домати, моркови и други подобни могат да израстват спокойно във вариация на марсианската почва. Разбира се, отглеждането на достатъчно храна може да генерира и допълнителен кислород и съответно – да има опасности от пожар. За да се избегне това, кислородът ще трябва да бъде разреждан с нерактивен газ, като азот (какъвто на Марс се среща рядко). А ако решим да го транспортираме от Земята дотам, само ще увеличим цената на самото пътешествие.

Рано или късно, някоя машина на Червената планета ще се развали и ще се нуждае от поправка или подмяна. Най-краткото разстояние от Земята до Марс е 55 млн. километра - това обаче е в моменти, в който двете планети се намират на противоположните страни на Слънцето. Съответно от практична гледна точка космическите апарати могат да бъдат изпращани дотам веднъж на 26 месеца. Взимайки за пример Международната космическа станция и живота там, колонията на Марс ще трябва да бъде снабдявана с допълнителни суровини веднъж на 90 дни. Това прави 26-те месеца твърде дълъг период без запаси. Като прибавим към всичко това и факта, че изстрелването на екипировка в Космоса струва към 10 хил. долара на 1 паунд (0.45 кг), оказва се, че доставката на резервни части се превръща в огромно предизвикателство.