Можем ли наистина да живеем на Марс?

14 януари 2019 г., 19:00
3202

Shutterstock

Марс е студена, червена и мъртва планета. Въпреки това някога е била като Земята – покрита с течащи реки и езера. Дори денят й е 24 часа… и 37 минути. В последно време се говори все по-често за пилотирани мисии до Червената планета, които ще бъдат осъществени до 30-те години на XXI век.  Дали наистина можем успешно да я колонизираме, пита ASAPScience?

Добрите новини са, че там е пълно с вода. Учените са изчислили, че има повече от 5 млн. кубични километра замръзнала вода в северния и южния полюс на Марс. Ако разтопим всичко това, ще получим океан с дълбочина 35 метра, който ще покрие цялата планета. Тази вода може да разреши втория проблем – какво ще дишаме. Атмосферата на Марс е много тънка и изградена почти изцяло от въглероден диоксид, а не от кислорода, към който сме се адаптирали. Колонизаторите обаче биха могли да използват електричество, за да разделят H20 на водород и кислород. Впоследствие ако вземем кислорода и започнем да го наливаме в добре компресирани структури и проблемът е разрешен.

Храната обаче е още една пречка. Процесът по докарване на животни до Марс е съпътстван с доста усложнения. Поради тази причина колонизаторите ще трябва да започнат живота си като вегетарианци. Растенията пък се нуждаят от светлина, а Червената планета е на около 1.5 пъти по-голямо разстояние от Слънцето спрямо Земята. Това означава, че ще бъдат огрявани наполовина по-малко. Учените обаче вече са експериментирали с това. Дори има симулатор на марсианска колония в Девън Айлънд в Северна Канада. Там слънчевата радиация е сравнима с тази на Марс. Потвърдено е, че светлината ще бъде достатъчна, за да поддържа растения на Червената планета. Нещо повече – домати, моркови и други подобни могат да израстват спокойно във вариация на марсианската почва. Разбира се, отглеждането на достатъчно храна може да генерира и допълнителен кислород и съответно – да има опасности от пожар. За да се избегне това, кислородът ще трябва да бъде разреждан с нерактивен газ, като азот (какъвто на Марс се среща рядко). А ако решим да го транспортираме от Земята дотам, само ще увеличим цената на самото пътешествие.

Рано или късно, някоя машина на Червената планета ще се развали и ще се нуждае от поправка или подмяна. Най-краткото разстояние от Земята до Марс е 55 млн. километра - това обаче е в моменти, в който двете планети се намират на противоположните страни на Слънцето. Съответно от практична гледна точка космическите апарати могат да бъдат изпращани дотам веднъж на 26 месеца. Взимайки за пример Международната космическа станция и живота там, колонията на Марс ще трябва да бъде снабдявана с допълнителни суровини веднъж на 90 дни. Това прави 26-те месеца твърде дълъг период без запаси. Като прибавим към всичко това и факта, че изстрелването на екипировка в Космоса струва към 10 хил. долара на 1 паунд (0.45 кг), оказва се, че доставката на резервни части се превръща в огромно предизвикателство.

Не на последно място - съществуват опасности за здравето на хората. Марс е по-малка от Земята и гравитацията й е едва 1/3 от това, с което сме свикнали. Да, колонизаторите ще могат да скачат по-нависоко и да създават структури от по-леки материали. Това обаче ще се отрази зле на телата ни. Ние разчитаме на постоянния натиск на гравитацията, за да заздравяваме костите и мускулите си. Всъщност, астронавтите ще трябва да преминават през редовни упражнения в Космоса, за да са във форма.

Космическата радиация е още по-голям проблем. Слънцето изхвърля милиарди високоенергийни частици, които могат да увредят ДНК-то ни и да предизвикат рак. За щастие Земята има силно магнитно поле, което отразява 99.9 процента от тези частици. Марс обаче не разполага с такова. Това означава, че колонизаторите няма да бъдат защитени по време на пътешествието си. При най-късото възможно пътуване до Марс това ще увеличи шанса на конкретен човек да развие рак с повече от 3 процента.

От теоретична гледна точка нито един от тези проблеми не е непреодолим. Може би могат да бъдат създадени супермагнити, които да отблъскват радиацията. По-добри двигатели пък сигурно ще намалят времето за пътуване до Марс. Възможно е дори да създадем 3D принтери от следващо поколение, които да произвеждат резервни части директно на Червената планета с помощта на местни материали. Всичко това обаче ще изисква технологиите да се развият много повече от сегашното си състояние. Разбира се, възможно е хората, които един ден ще създадат всичко това, вече да са се родили. Може би дори това сте вие...

Бихте ли станали марсианци?

Ключови думи:
Коментари