Една нова хипотеза за възникването на Луната

11 март 2017 г., 16:20
1818

taffpixture / Shutterstock

“Господа, всички вие несъмнено сте виждали Луната – или поне сте чували за нея”. Тези думи на Жул Верн, публикувани в книгата на Зденек Копал “Светът на земните планети” (1990)  ясно показват сарказма на великия писател към хората, които никога не са се замисляли за важността на Луната и нейното влияние върху планетата Земя.

Луната е първото по-добре изучено от хората небесно тяло. От праисторически времена определянето на лунните фази е било използвано за навигация и измерване на времето. Месецът е станал мярка за време много преди древните хора да започнат да определят годината, използвайки местоположението на Слънцето. Луната е причината за приливите и отливите, за месечния цикъл в живота на много живи организми. По някакъв странен начин тя ни пази и от голяма част от космическите нашественици, като поема ударите на космически тела с обратната си страна. С една дума Луната дава много бърз отговор на един въпрос често пренебрегван от самоуверените представители на съвременното човечество, а именно: Влияят ли небесните тела върху живота на Земята?

За образуването на Луната има няколко хипотези, които няма да се мъчим да оборваме, а само ще отдадем заслуженото им място. Например, че Луната е уловено от земната гравитация  случайно преминаващо космическо тяло. Или, че Луната е образувана от първичния облак космически прах на Слънчевата система и се е зародила паралено със Земята на мястото на второ по-голямо ядро (Полкарпов, 1948). Една от най-популярните хипотези на 21-ви век е катастрофичния сценарий на сблъсък на Земята с космическо тяло с размерите на Марс, което е откъснало от нея материята образувала Луната (Уикипедия). Същия холивудски сценарий е добил масова популярност и за схващането, че динозаврите са изчезнали след сблъсък на комета или метеор с нашата планета. Една от най-логичните хипотези, всъщност е една и от най-старите, а именно, че Луната е образувана вследствие на въртенето на Земята и откъсването на материя от нея в резултат на центробежните сили, а на мястото на откъсване се е образувала вдлъбнатина, която по-късно е била запълнена от океан.

Искаме да опишем нашата представа за този фундаментален за науката въпрос – как се е образувала Луната и защо това е толкова важно за нас?

Когато се говори за хипотези, се борави с индиректни доказателства и факти, които обаче изглеждат достоверни и логически обвързани. Няма погрешна хипотеза, но има хипотези с подкрепени с по-малко факти или непотвърдени при експериментални опити, както и хипотези по-добре обосновани с такива. Хипотеза от старогръцки означава - предложено обяснение на дадено явление. Затова предлагаме първо хипотезата за да може да дискутираме по нея.

Хипотезата: Земята се е образувала от първичната космическа материя – газове и прах, след като материята е започнала да се кондензира и гравитачно да се събира около едно ядро-център, като преди около 4,54 милиарда години вече се е оформила като самостоятелна планета в Слънчевата система. До тук нищо ново.

Вследствие на изстиването на материята обаче Земята става достатъчно плътна за да започнат да действат в по-голяма степен гравитацията и центробежните сили, но все още е била съставена от една първична разтопена магма, която грубо казано е приличала на тесто. В резултат на центробежните сили една сравнително лека част от магмата е започнала да се отделя и да се събира на едно място, подобно на биенето на масло в маслобойните фабрики. Тази фракция е логично да се събира там, където центробежните сили са най-силни, т.е. на екватора на Земята по онова време. В същото време, тази лека част от материята на Земята се е придвижвала към горната част на земната мантия, като земната кора все още не е била добре обособена. Когато тази фракция е била вече достатъчно гъста и оформена за да започне да се отделя като самостоятелно тяло, под действие на центробежните сили е преодоляла гравитацията на нашата планета и се е откъснала от първичното земно “тесто”. Това е станало около 20 милиона години след образуването на Земята и около 50 милиона години след образуването на Слънчевата система. Така Луната поема по собствения си космически път във Вселената като продължава да се отдалечава от Земята, но се предполага, че движението е двупосочно. До тук все още нищо ново. Предполагаме, че така са се образували и повечето планети на от Слънчевата система, чрез отделяне на материя вследствие на въртенето на Слънцето.

Новото в тази хипотеза е мястото на отделяне на Луната от Земята и факти в подкрепа на тази хипотеза, както и значението за развитието на цялата планета и живота на Земята. Предположението, че Луната се е отделила от Земята на мястото на някои от съвременните океани ни се струва слабо вероятно, поради причината, че все още меката Земя бързо би запълнила празнината и още повече, че при разделянето на парче тесто на две не остава празнина, а се получава удължена част, която ги свързва известно време докато се получи така наречения срез, в резултат на действието на силите на опън. А доказателство за такова издължаване на Земята, където се е отделила Луната има и то е образуването на първичния континент наречен Пангея (някои изследователи считат, че е имало и по-ранни континенти като Родиния и Панотия, но аз ще се придържам към Пангея). Мястото на отделянето се вижда и на Луната и това е кратера с ивиците наречени “Еджекта” (Еjecta), които дават облика на голяма част от лунната повърхност и за който учените смятат, че е място на мащабно изхвърляне на лава. Издължаването на земната материя е било с достатъчни размери, така че дълго време след отделянето на Луната материята не е могла да се прибере изцяло отново в “тестото”, а Земята е останала толкова издължена на мястото на отделянето в екваториалната си част, че дори образувалите се океани при нейното изстиване не са могли да я покрият с вода. Така можем да кажем, че благодарение на Луната ние се радваме на Земята в сегашният и вид, като наличието на суша и развитието на сухоземните живи същества се дължи именно на добрата сестра на нашата планета. На мястото на отделянето на Луната от Земята се е родил и първият човек и са се развили първите древни цивилизации. Тъй като най-дълбоката част на Море Тетис (Тихи океан) вероятно е била първият воден басейн на планетата, тя е била домът на първия воден живот. Лишена от голяма част от своя обем и тегло Земята започва да изстива по-бързо и процесите на образуване на земната кора и океани, както и живота на земята се ускоряват.

Тази хипотеза се подкрепя от факта, че възрастта на Луната (4,52 млрд.г.) е близка до възрастта на Земята (4,54 млрд.г.). Освен това материята на земният спътник по състав е аналогична на по-лекия базалтов слой в горната част на мантията на нашата планета (Маринов, 1989), точно там откъдето се е зародила лунната материя. Дори още повече, осмеляваме се да твърдим, че мястото на среза между Земята и Луната е именно мястото на днешната пустиня Сахара и част от Средиземноморието. Учените и до днес не могат да си обяснят голямото количество пясък, чакъл и гравий в тази пустиня, а отговорът би могъл да бъде, че това са “трохите” от мястото на откъсването на Луната от земното “тесто”. Лека фракция от кварц и фелдшпат, останала като огромен остатък от това явление с космически мащаби се е завърнало под действие на гравитацията на Земята, като е формирал най-лунният пейзаж на нашата планета. Част от него се наблюдава на Луната, друга част се е разпиляла около екватора на Земята, но голямо количество се е изсипало отново на мястото на откъсването, т.е. на екваториалната част на древният първи континент Пангея. Екваториалната територия на древна Пангея са били Северна Африка и Арабският полуостров, както и най-северната част на Южна Америка и най-южната част на Северна Америка. В момента по тези места има пустинни области с голямо количество пясък, чакъл и гравий.  Пустинята Сахара в Африка, Арабската пустиня, Пустинята Мохаве в САЩ, Менадес де Коро във Венецуела, пустините Татакоа и Гуахира в Колумбия. Пустините Байя Калифорния, Соноран и Чихуахуан в Мексико. В тези области са и едни от най-горещите точки на планетата, особено пустинята Сахара. Задавате ли си въпроса, само силното слънчево греене и липсата на достатъчно дъждове ли е причина за най-високата температура на тези места? Много райони имат същото слънчево греене и валежи, но температурите не достигат до тези на Сахара. Има изследвания, че под старото местоположение на Пангея все още мантията е гореща и се опитва да се издигне. В резултат от това Африка се издига на няколко десетки метра над другите континенти. Може би температурата идваща от дълбини допринася за образуването на пустинята по тези места като не само нагрява земните недра, но прогонва и влажните въздушни маси, а насъбралият се от центробежните сили при въртенето на Земята лек базалт отново се мъчи да се откъсне.

Диаметърът на Луната е 3476 км. (Николов и др., 1978)Дължината на съвременна Сахара е около 5000 км, но като се има предвид свиването на Луната при нейното изстиване и разширяването на пустинята вследствие на движението на пясъците, то площта на мястото на среза поразително съвпада. Диаметърът на Луната е ¼ от този на Земята, а сушата на Земята е ¼ от нейната площ. Интересно е, че държавите населяващи Сахара и Арабския пол уостров от далечни времена използват символът на Луната - лунният полумесец, а археолозите могат да кажат дали пирамидите построени от древните хора в чест на Луната са разпложени по същите места.

Луната има форма на яйце с издължена част към мястото, откъдето се е отделила от Земята и след застиването си е останала източена с “по-остра” част към нея. Освен това лунната орбита около Земята продължава да бъде в синхрон с орбитата зададена и от Земята по време на нейното откъсване с малко отклонение от 5,15º спрямо земната еклиптика, получено заради въздействието както на Земята, така и на Слънцето и другите небесни тела. Тази хипотеза отговаря и на въпроса двойна планета ли е Земята? Да тя определено е двойна планета, заради факта, че около ¼ от земния обем се е откъснал да гравитира в съседство и двете живеят съвместен живот, като си влияят взаимно. Двете небесни тела имат общ гравитационен център, а наблюдателният учен ще забележи, че когато небесните тела се подредят в една линия Слънце-Луна-Земя се увеличават случаите на активиране на земетресения, урагани и вулканична дейност.

Според нас, неправилно се предполага, че Пангея е мястото, където в един момент от земната история континентите се събират. Пангея е първия континент – суша, която се е образувала вследствие на отделянето на Луната, в резултат на центробежните сили и останал непокрит от океаните при изстиването на Земята. Този континент е съществувал дълго време, докато преди около 200 милиона години на същото място събиращите се остатъци от лека магма не започват отново да упражняват достатъчно напрежение и континента започва да се разделя там където магмените потоци упражняват най-голяма сила, т.е. по средата между центъра и перифериите на Пангея. Така се образуват останалите континенти, които поемат своето плаване в земната мантия, която все още е разтопена и течна. Първоначално се образуват континента Лавразия, състоял се от днешните Европа, Северна Америка, Азия и континента Гондвана, включвал териториите на Африка, Антарктида, Южна Америка, Австралия, Арабски полуостров и Индия. Всеки от тях поема по собствен път, следвайки теченията на магмата в земната мантия. В противовес на издигането, в противоположната страна на планетата започва потъване на Море Тетис. Марианската падина има аналогични размери с дължина 2000 км и дълбочина 11 км и образува най-древното море приблизително по същото време около 180-200 млн. години, като продължава да потъва.

Тази хипотеза за създаването на Луната и връзката с образуването на континентите дава отговор и за развитието на живота на Земята. Например загадката с изчезването на динозаврите, които са започнали своето съществуване преди 230 милиона години и са преживяли разделянето на Пангея, но с отдалечаването на континентите един от друг климата на тях все повече се е променял, защото са се променяли фундаментално и условията за живот като климат, температура, влажност, растителност. Екосистемите са били променени, много от тях драстично. Съществуването на един огромен континент е било обширно сухоземно пространство с притегателна сила за цялата влажност в атмосферата на планетата и огромни количества вода са се изсипвали върху Пангея. Температурата също е била висока, което е благоприятствало развитието на мащабни количества растителна маса и големи студенокръвни животни. Екосистемата на динозаврите е била нарушена след разкъсването на Пангея и особено след отдалечаването на отделните и части.

В заключение трябва да се отбележи, че е време съвременната наука да престане да се оправдава за всяко свое незнание с удобните катастрофични хипотези, от които в крайна сметка излизат скучни и еднообразни сценарии на филми за края на света. Природата си има своята логика, небесните тела във Вселената са свързани по-между си, съгласно волята на Твореца, каквото и да означава това. Много явления и дадености на нашата планета, от които зависи съществуването ни имат космически измерения, но всички те са взаимносвързани и в равновесие. На човечеството му остава единствено правилното поведение, да изучава света около него и да използва знанията си за да живее по-добре, но в хармония с Природата и Космоса.

Антон Сотиров
Институт по минералогия и кристалография “Акад. Иван Костов” при БАН

Литература:

Зденек, К. (1990). Светът на земните планети. Издателство “Наука и изкуство”, София, 208 стр.
Маринов, Т. (1989) Петрография. Издателство “Техника”, София, 302 стр.
Николов, Н., Калинков, М., Македонски, Д. (1978). Астрономия. Издателство “Народна Просвета”, София, 111 стр.
Поликарпов, А. (1948). Атомът и вселената. Издателство “Народна просвета”, София, 343 стр.

Ключови думи:
Коментари